О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60684

София, 13.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 223/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на

„Н. П. ЕООД, [населено място]/н/ и касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на Корпоративна търговска банка“АД, [населено място] / н/, срещу решение №233 от 06.08.2020г. по гр. д.779/19г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответната страна – „ Петрол холдинг“ АД /н/ чрез адв. Зв. Н., действаща като постоянен синдик, е на становище, че касационните жалби не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване. Изложени са и подробни становища за тяхната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

По касационната жалба на „Н. П. ЕООД, [населено място]/н/:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Т. Т. е поддържал основание по чл.280, ал.2 предл. 2-ро ГПК, като е твърдял, че постановеното решение е недопустимо. По-конкретно е изложил разбирането си, че дружеството „Н. П. ЕООД / н/ не е било пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.647,ал.1,т.4 ТЗ, тъй като то не е било страна по материалното правоотношение, предмет на отменителния иск. Поддържано е и друго основание – липса на правен интерес у ищеца, поради това, че предмета на особения залог е отчужден в полза на трети лица, преди предявяване на иска, и то по реда на чл.516,ал.7 ГПК. Обосновавано е разбиране, че не съществува правна възможност правата по безналични акции, продадени на регулиран пазар да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, а по този начин, според касатора била изключена и възможността ищецът да обоснове правен интерес от предявяване на отменителния иск. Поддържал е още, че срещу придобилите акции дружества е налице висящо съдебно производство, с което сделките за придобиването им са атакувани и едва след приключване на това производство, с което евентуално ще бъдат прогласени за нищожни борсовите сделки е налице правен интерес от водене на настоящето дело. Касаторът е формулирал следните въпроси – 1 „/При предявен иск по чл.647,ал.1, т.4 ТЗ за установяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за особен залог на безналични акции, учреден в полза на банка, за обезпечаване вземането на лице, което е икономически свързано лице със залогодателя по смисъла на пар.1,,т.5 от ДР на Закона за кредитните институции, следва ли да се приеме, че задължението е учредено за чуждо задължение или не“. И 2 /“ Дали въззивният съд следва в мотивите си към решението да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност“. По първия въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с разбирането на страната по въпроса, обсъдено в контекста на защитната й теза. А по втория въпрос е поддържано основанието по чл..280, ал.1, т.1 ГПК като общо е посочено, че съдът не бил обсъдил всички възражения на ищеца за това, че не съществува възможност да бъдат върнати в масата на несъстоятелността безналичните акции. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

Основанията, поддържани с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.2-ро се разглеждат служебно от съда и без да са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В случая, касаторът е поддържал това основание, като е изложил няколко самостоятелни довода за недопустимост на акта на въззивния съд, които следва да бъдат разгледани от настоящия състав. Така, той е твърдял, че решението е недопустимо поради липса на пасивна легитимация на „Н. П. ЕООД/н/. Ищецът е подкрепил това твърдение с друго твърдение – че в случая активно легитимиран бил синдикът, а пасивната легитимация принадлежала само на страните по сделката, чиято недействителност е предмет на иска, но не и третото лице в полза, на което е дадено обезпечението на задълженията му. Не са изложени съображения подкрепящи правно това разбиране. Същото е правно необосновано. И в теорията и в практиката еднозначно се приема, че пасивната легитимация при иск с правно основание чл.647 ТЗ е аналогична на тази по иска по чл.135 ЗЗД. Ответници в този случай са страните по заявената от ищеца като относително недействителната сделка или действие, както и третото лице, в полза на което е реализирано действието, при условията на необходимо другарство между тях. / в този смисъл константната практика на ВКС - вж. напр. решение № 731/18.11.2005г. по т. д. № 250/05г. на ВКС, ТК, І т. о./ Извън това, самото твърдение за това, че дружеството не е страна по материалното правоотношение влиза в противоречие с твърдението за недопустимост на решението, тъй като довода, свързан с принадлежност на материално право би имал относимост към основателността на претенцията, но не и към процесуалната й допустимост. Касаторът не е сочил, а и не е установена такава изрична конкретно въведена с процесуалния закон норма, ограничаваща процесуалната легитимация при разглеждания иск, която би обусловила такава недопустимост. Т.е. самото твърдение за това, че дружеството не е страна по материалното правоотношение е материалноправен довод, свързан с основателността, а не с допустимостта на иска, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки, с оглед това твърдение по чл.280, ал.2,предл.2-ро ГПК.

Страната е поддържала още, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане на иска по чл.647,ал.1, т.4 ТЗ. Този довод е изведен от това, че предмет на особения залог са акции от капитала на търговско дружество, продадени на трети лица на регулиран пазар и при евентуално уважаване на иска, ищецът следва да предявява и други искове за връщане на отчуждените права. Извън това, страната подробно е развила разбирането си, че отчуждените безналични акции не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността и поради това синдикът не можел да мотивира „ убедително настъпването на целения с иска резултат“. Доводите са правно необосновани. Настоящият състав споделя разбирането изложено и от въззивния съд за това, че за синдика не съществува задължение да обосновава правен интерес от завеждане на иска, тъй като е предявен иск уреден от специалния закон, имащ отношение към масата на несъстоятелността и защитаващ интереса на всички кредитори на несъстоятелността, чието предявяване е сред правомощията на синдика. Тук освен тези доводи, следва са е отбележи и това, че исковете по чл. 647 ТЗ в това число и предявения са конститутивни. Целта, с оглед която се предявява конститутивния иск / за да се предизвика правна промяна в сферата на ответника/, инкорпорира правния интерес, поради което същият не се търси изрично при предявяване на претенцията. В случая иска по чл.647, ал.1,т.4 ТЗ има за предмет обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посоченото действие в нормата – обезпечаване на чужд дълг, като при уважаване на иска правната последица от това обезпечение отпада с обратна сила. Само чрез така предявеният иск успешно може да бъде установена недействителността на сделката и да се осъществи целената правна промяна, а като последица от конститутивния характер на иска следва възможността да се иска връщане на даденото вече по реда на осъдителните искове и в тази насока е и изричния регламент на чл. 649,ал.2 ТЗ. Т.е. зависимостта е обратна, поради което и без правно значение е доводът на касатора за това, че са налице производства за прогласяване недействителност на прехвърляне по реда на принудителното изпълнение на 51516746 акции от капитала на длъжника, тъй като неоснователно той ги разглежда като преюдициални спрямо разглеждания иск.

С оглед първият поставен въпрос, съставът на ПАС е възприел разбиране за неприложимост на пар.1, т.5 от ДР ЗКИ. Този извод е изведен от това, че „ Петрол холдинг“АД / н/ и „ Н. П. ЕООД/н/ са самостоятелни търговски дружества, което е достатъчно за да се направи извод, че с договора за особен залог са обезпечени чужди задължения т. е. такива, които не са на залогодателя. Така е обосновано още, че задълженията възникнали по силата на двустранен договор не могат да бъдат вменени като задължения на друго лице, което е взело решение да ги обезпечи т. е. същото не може самостоятелно и извън залога да отговаря пред кредитора по двустранно осъществената сделка, за да се счита за негов, възникналия в резултат на сделката дълг. В тази връзка, като поясняващ, извод съдът е приел, че тази самостоятелност в задължението по договора не се променя дори и да се приеме за установено по спора, че двете дружества са икономически свързани лица по смисъла на пар-.1, т.5 ЗКИ, при липса на правни аргументи за това, че възникналите спрямо единия правен субект задължения могат да бъдат реализирани спрямо друг, свързан с него субект, който обаче не е страна по договора и не е поемал тези задължения.Освен това е посочил съставът, пар.1,т.5 ДР ЗКИ пояснява термин въведен от ЗКИ за нуждите на осъществяваната от банките дейност и няма отношение към търговските дружества и техния статут на самостоятелни правни субекти. Следователно, въпросът може да бъде приет за релевантен, въпреки че е изведен от защитната теза на страната. По него, обаче, касаторът не обосновава валидно защитен допълнителен критерий, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – арг. Т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.

Вторият поставен въпрос е общ и относим към всяко съдебно производство. За да е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,страната следва да посочи конкретно кои необсъдени становища и доказателства рефлектират върху решаващите изводи на състава и променят извода му, ако биха били обсъдени. В случая твърдението, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора за това, че не съществува възможност за връщане на акциите, предмет на особения залог в масата на несъстоятелността е фактически невярно. Доводите, заявени във въззивното производство и като недопустимост на решението на първостепенния съд са обсъдени подробно. Страната не сочи какво още следва да бъде обсъдено в тази връзка и как обсъждането му би повлияло върху крайният извод на състава. Липсва и обосноваване за относимостта към фактическия състав на предявения иск на бъдещите действия на синдика, които въз основа на уважаване на този иск ще бъдат предприети съобразно изричното овластяване на чл.649,ал.2 ГПК за защита интересите на кредиторите на несъстоятелността. Или липсва както валидно въведено релевантно общо основание, така и защитен, съобразно цитираната практика, допълнителен критерий.

Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тази жалба.

По касационната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на Корпоративна търговска банка“АД, [населено място] / н/ София:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК,като е поставил въпроса 1/ „ Има ли ищецът право на иск по чл.647,ал.1,т.4 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност на договор за особен залог при погасяване на главния дълг и заличаване на особения залог“.Поддържано е противоречие по този въпрос с посочени определение и решение на ВКС, които според страната обосновавали извод за противоречие при разрешаване на поставения въпрос. Поставен е въпросът 2/ „ Има ли ищецът правен интерес да води отменителен иск по чл.647,ал.1,т.4 от ТЗ за обявяване недействителност на договор за особен залог, когато предмета на договора за особен залог е валидно прехвърлен на трети лица/ по реда на чл.316,ал.7 от ГПК/ при реализация на обезпечението с цел погасяване на главния дълг…“По отношение на този въпрос е посочена хипотезата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен.В същата хипотеза са поставени още въпросите – № 3“Има ли значение за допустимостта на иск по чл.647,ал.1 т4 ТЗ, обстоятелството че недействителността на атакуваната сделка не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно… №4/ Има ли значение за допустимостта на иск по чл.647,ал.1, т.4 ТЗ липсата на правна възможност след успешно проведен иск по чл.647,ал.1, т4 от ТЗ в масата на несъстоятелността на длъжника да бъдат върнати безналични акции, продадени на регулиран пазар по реда на чл.316,ал.7 от ГПК…“ и 5/ След успешно проведени отменителни искове по чл.647,ал.1,т.4 от ТЗ обявените за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица, остават ли действителни и обвързват ли валидно страните по иска и третите лица“. Страната накратко по тези въпроси е интерпретирала мотивите на въззивният съд, като е направила кратки оплаквания за неправилност на решението. Поддържано е и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, в каквато насока е посочено, че решението е постановено в противоречие със закона, поради невъзможност с иска за бъде попълнена масата на несъстоятелността, поради допуснати от възивният съд нарушения, тъй като не били обсъдени всички релевантни факти, като не „ бил установил състоянието на спорното право“., както и била налице явна необоснованост, която според страната, била видима при прочит на решението. Други доводи не са развити.

Касаторът с така депозираното изложение не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените от него въпроси съставляват, с оглед съдържанието им, доводи за недопустимост на обжалваното решение, които както вече бе отбелязано по повод другата разгледана жалба се обсъждат от ВКС по съществото им, без да са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като се вземе предвид, че тези доводи се квалифицират по чл.280, ал.2, предл.2-ро и се разглеждат служебно.

С оглед изложеното следва да се имат предвид доводите вече обсъдени във връзка с недопустимостта на акта в предходната жалба. Касаторът е поддържал чрез първият поставен въпрос / формулиран относно допустимостта на иска/ че за „ищецът не съществува право на иск“ когато е налице погасяване на главния дълг и заличаване на особения залог. Доводите са правно необосновани. Константна е практиката на ВКС, споделяна и от настоящият състав относно това, че отменителните искове по чл.647 ТЗ следва да бъдат предявени независимо от това, че е проведено и приключило производство по ЗОЗ, инициирано от заложния кредитор.Изводът е мотивиран с това, че производството по ЗОЗ защитава интереса само на заложния кредитор, докато иска по чл.647 ТЗ защитава интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Приема се още, че липсва и колизия между общ и специален закон. Обстоятелството, че съгласно чл.43,ал.1 ЗОЗ откриване производството по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение и задължението на синдика да предаде имуществото на заложния кредитор по реда на чл.32 ЗОЗ,когато установи наличие на залози не обуславя недопустимост на иск за прогласяване относителната недействителност на договора за особен залог по реда на специалните отменителни искове, тъй като това не може да бъде изведено нито от посочените норми, нито от нормата на чл.647 ТЗ ./ В този смисъл подробно вж. напр. решение №187/10г. на ВКС, ІІ т. о./ Или доводът не обосновава извод за недопустимост на иска, а оттам и на постановения съдебен акт.

Останалите доводи за недопустимост на решението, предмет на обжалване въведени като въпроси именно с такова съдържание вече бяха разгледани във връзка с жалбата на „Н. П. ЕООД /н/ , и тъй като са идентични с доводите на този касатор, то следва да се има предвид вече изложеното във връзка с тях.

Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, като накратко е развила доводи, че решението е постановено в противоречие със закона, поради невъзможност с иска за бъде попълнена масата на несъстоятелността, поради допуснати от възивният съд нарушения, тъй като не били обсъден всички релевантни факти, като съдът не „ бил установил състоянието на спорното право“., както и била налице явна необоснованост, която според страната, била видима при прочит на решението, т. е. все доводи неотносими към определената дефинитивностк на основанието, съдържащи по своята същност общо оплакване за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касатора не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по така подадената жалба.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233 от 06.08.2020г. по гр. д.779/19г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: