О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60191

София, 13.12.2021 г. година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: С. Н.

Г. Н.

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 4642/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 304 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК .

Образувано е по молба вх. Nо 1007427 /18.07.2014 год. на О. Р. Т., с искане за отмяна по чл. 304 във вр. с чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 27.04.2001 година по в. гр. д. Nо 4240/1999 година Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1349/2001 г. от 19.09.2002 г. по гр. д. № 2247/2001 г. на на V- то г. о. на ВКС.

С молбата за отмяна се изтъква, че с договор за продажба от 1.09.2005 г., оформен в нотариален акт № 160, рег. № 9787, Том I, дело № 136, при нотариус с район на действие Районен съд - София, вписан под № 399 молителят О. Р. Т. е закупил от С. С. С. и М. Х., описаните в молбата за отмяна имоти, като продавачите са придобили имотите чрез наследяване от С. С. С., баща на С. С. С. и съпруг на М. Х. и наследодателя му С. С. Г..

Молителят О. Р. Т. поддържа довод, че с Решение от 27.04.2001 година по в. гр. д. Nо 4240/1999 година Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1349/2001 г. от 19.09.2002 г. по гр. д. № 2247/2001 г. на V- то г. о. на ВКС е признато за установено, че по отношение на наследниците на С. С. Д., в това число и наследодателя на продавача му - С. С. С., наследник на С. С. Д., по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Ц. С. Я., И. С. Й., В. М. М., А. М. М., Г. М. М., Т. М. М. и М. М. М. срещу С. С. С. и Л. С. С. / наследници на С. С. Д., починал в хода на производството/, че към момента на влизане в ТКЗС посочените в решението недвижими имоти са били собственост на С. Д. Г.. Наследодателят на страните в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - С. Д. Г. е починал през 1939 г. и е оставил за наследници С. С. Д., син, С. С. Й., дъщеря, М. С. М., дъщеря и И. С. Д.-съпруга.

И. С. Д. е починала на 02.06.1976 г. С. С. Д. е починал на 18.04.2000 г. и оставил за наследници Л. С. С.- дъщеря и С. С. С.- син, починал на 21.05.2005 г., оставил за наследници М. Д. Х., съпруга и С. С. С., син.

С. С. Й. е починала на 28.12.1995 г. и е оставила за наследници Ц. С. Я., дъщеря и И. С. Й., син, който е починал на 24.09.2003 г. и е оставил за наследници К. И. Б., дъщеря и С. И. Х., дъщеря.

М. С. М. е починала на 21.02.1994 г. и е оставила за наследници В. М. М., син, А. М. М., дъщеря, Г. М. З., дъщеря, Т. М. М., дъщеря и М. М. В., дъщеря.

Поддържа се теза, че след приключване на делото по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са налице нови писмени доказателства – Удостоверение от 06.12.1960 г. – 2 бр. от СНС, I ви район, от които е видно, че С. С. Й., М. С. М. и И. С. Д. са направили отказ от наследството на С. Д. Г. и единствен наследник на С. Д. Г. е С. С. Д., пряк наследодател на продавача му. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение, като счита, че с направения отказ от наследство лицата, водили делото с прано основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ нямат правен интерес да предявят иска, при така направения отказ.

По делото е депозирана молба - становище от Л. С. С., дъщеря и пряк наследник на ответника по производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и от „Ес АйД. Х. ЕООД, чрез управителя си А. Г., приобретател на правото на собственост на част от процесните имоти, в качество на заинтересовани лица по горепосоченото дело, които заявяват подкрепа на молителя - О. Т. поради новооткрити доказателства и съществени пороци в производството и излагат съображения за това.

Ответниците по молбата за отмяна А. М. М. и Ц. С. Я., чрез адв. А. Н. Т. молят да се отхвърли подадената молба за отмяна на влязлото в сила Решение от 27.04.2001 година по в. гр. д. Nо 4240/1999 година Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1349/2001 г. от 19.09.2002 г. по гр. д. № 2247/2001 г. на V- то г. о. на ВКС като недопустима и неоснователна и изтъкват причините за това, с довода, че съгласно разпоредбата по чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска лице, което не е участвало в процеса, но спрямо което решението формира сила на пресъдено нещо, т. е когато третото лице е необходим другар в процеса, като в случая молителят не е бил страна в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и неучастието му не води до предпоставките на чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Изтъкват се доводи относно действието на направения отказ от наследство от страна на М. С. Д. и С. С. Д., както и на нормата на чл. 91а ЗН / бр. 60/92 г/, при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС имоти, изтъква се точния момент на внасяне на имотите в ТКЗС, както и точната дата на отказа от наследство, като считат, че отказът от наследство на С. С. Й., И. С. Д. и М. С. Д. не следва да се зачита и молят да се остави без уважение молбата за отмяна.

По делото е представен отговор от В. М. М., А. М. М., Г. М. З., Т. М. З., М. М. М., които считат, че молбата за отмяна е просрочена, недопустима и неоснователна, като изтъкват доводи в четири точки и молят да не се уважи молбата на О. Т. за отмяна на влязлото в сила решение.

Отговор на подадената молбата за отмяна на О. Р. Т. е депозиран от К. И. Б. и С. И. Х., които също считат, че молбата за отмяна е просрочена, недопустима и неоснователна, като изтъкват доводи в пет точки.

По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, съставът на ВТОРО отделение на ВКС - гражданска колегия, намира :

Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна / но не и по допустимостта на самото отменително производство/.

При липсата на законоустановени предпоставки за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл. т. наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл. т. на наличие на точно и коректно формулирани и обосновани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.

При данните по заявената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на О. Р. Т. е процесуално недопустима.

Молбата за отмяна на О. Р. Т. следва да се приеме за подадена в срок по чл. 305, т.5 ГПК - т. е в тримесечния срок от узнаване на решението, предвид молба от 13.06.2014 г. на молителя до СРС, във връзка с указания на съда, с която заявява, че е узнал за направените откази от наследство при преглеждане на делото за делба на спорните имоти около 20.01.2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 18.02.2014 г.

Правото да се иска отмяна на едно влязло в сила съдебно решение, на ограничително изброените в закона основания по чл. 303 ал.1 т.1- 7 ГПК, принадлежи на първо място на страната по делото, която е останала недоволна от постановеното съдебно решение.

Законодателят в разпоредбата на чл. 303 ал.1 ГПК сочи, че правото да се иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна - това е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно му действие. В тази група са и лицата - универсални правоприемници на страната като наследниците по закон и по завещание, когато се касае до постановен съдебен акт, засягащ страна, която е починала в хода на делото, без това да е отразено по съответния процесуален ред - чл. 227 ГПК.

Заинтересованата страна по чл. 303 ал.1 ГПК е страната по един гражданскоправен спор, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна по делото като носител на субективното материално право или като лице, спрямо което е насочена търсената защита.

С чл. 304 ГПК се уреждат хипотези, при които правото на отмяна на влязлото в сила решение може да се упражни от “лицето, спрямо което решението има сила”, независимо, че то не е било страна по делото. Касае се до случаите, когато силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение засяга правната сфера на лице, което не е участвало като главна страна по делото, но с оглед естеството на спорното правоотношение или на разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо него в качеството му на необходим другар т. е. това са хипотезите когато предмет на спора са общи права или задължения на повече от едно лица, или при наличието на права и задължения на няколко лица, произтичащи от едно и също основание. По данни от производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чието решение се иска отмяна е видно, че О. Р. Т. не е участвал в производството.

По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права - т. е. на накърнения интерес на продавачите С. С. С. и М. Х., придобили имотите по наследство от С. С. С. и наследодателя му С. С. Д., ответник по производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чиято отмяна се иска от молителя О. Р. Т.- по сделката с покупката на недвижимите имоти 01.09.2005 г., който не е бил участник в процеса и което лице има самостоятелен път на защита.

При данните по делото може да се направи извод, че не е налице нито една от двете хипотези, за да се приеме, че правото на отмяна е упражнено от надлежно процесуално легитимирана страна.

О. Р. Т. не е участвал като главна –надлежна страна по делото. Ответник по заявения и уважен иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е лицето С. С. Д., починал в хода на производството и оставил за наследници С. С. С. и Л. С. С., че по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предявен от Ц. С. Я., И. С. Й., В. М. М., А. М. М., Г. М. М., Т. М. М. и М. М. М. срещу С. С. С. и Л. С. С., че към момента на влизане в ТКЗС посочените в решението недвижими имоти са били собственост на С. Д. Г., общ наследодател на страните по делото, който е оставил за наследници съпруга И., син С. и две дъщери С. и М..

Не може да се приеме, че по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се засяга правната сфера на молителят - О. Р. Т. , който не е участвал в това производство и решението по делото спрямо него няма сила на пресъдено нещо. Молбата за отмяна на Решението по гр. д. № 4240/1999 г. на СГС цели защита на чужди права, предвид представените от О. Р. Т. документи за отказ от наследство от С. С. Й., М. С. М. и И. С. Д., тъй като лицата водили производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ нямали правен интерес от воденото дело. Доколкото правото на собственост на титуляра на правото – О. Р. Т. по сделката от 1.09.2005 г. би се накърнило, то е налице самостоятелен път на защита на вещното право на собственост. В случая за О. Р. Т. липсва всякакъв правен интерес от защита в рамките на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед изхода на спора.

По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - ВТОРО отделение на гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. Nо 1007427 /18.07.2014 год. на О. Р. Т., с искането за отмяна по чл. 304, във вр. с чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 27.04.2001 година по в. гр. д. Nо 4240/1999 година Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1349/2001 г. от 19.09.2002 г. по гр. д. № 2247/2001 г. на на V- то г. о. на ВКС,с което е признато за установено, че по отношение на наследниците на С. С. Д., в това число и наследодателя на продавача му - С. С. С., наследник на С. С. Д., по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Ц. С. Я., И. С. Й., В. М. М., А. М. М., Г. М. М., Т. М. М. и М. М. М. срещу С. С. С. и Л. С. С. / наследници на С. С. Д., починал в хода на производството/, че към момента на влизане в ТКЗС посочените в решението недвижими имоти са били собственост на С. Д. Г., като процесуално недопустима.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС , в едноседмичен срок от съобщението до страната, че е изготвено и обявено.

Препис от определението да се връчи на молителя О. Р. Т., на основание чл. 7, ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :