ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639

гр. София, 13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20238002100691 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 109/10.01.2023г., подадена от Й. П. Г., чрез адв. И. Г., против решение № 243 от 09.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 414/2022г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено, като недопустимо решение № 421/04.01.2021г. по гр. д. № 2070/2019г. на РС-Габрово в частта, с която е уважен искът на Й. Г. (процесуален правоприемник на първоначалния ищец Д. Й. Г.) срещу Църковно настоятелство при Храм „С. Т. -Габрово по чл. 33, ал. 1 ЗЗД и е унищожен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2018г. между Й. П. Т. (починал на 11.09.2019г.), като продавач, и Църковно настоятелство при Храм „С. Т. -купувач, оформен в нот. акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело №39/2018г. на нотариус А. Ц. с рег. №*** при НК и с район на действие РС - Габрово, като сключен от продавача поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, както и в частта, с която Й. Г. е осъдена на основание чл. 34 ЗЗД да плати на Църковното настоятелство сумата 9 000 лева-платената цена по договора за продажба, обективиран в описания нот. акт от 17.04.2018г. на нотариус А.Ц. и е отхвърлен изцяло иска за присъждане на обезщетение за забава върху сумата, считано от 17.04.2018г. Делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Габрово по родова подсъдност в частта по предявения от Й. Г. (процесуален правоприемник на първоначалния ищец Д. Й. Г.) иск по чл.33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот от 17.04.2018г. и в частта по предявения от Църковното настоятелство при Храм „С. Т. насрещен иск по чл.34 ЗЗД.

Касаторката твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Ответникът по касационната жалба Църковно настоятелство при Храм „С. Т. -Габрово, чрез пълномощника адв.С. Б., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторката преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя въпроси, за които твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на въззивния съд, уточнени от състава на ВКС, съобразно т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1. При предявен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на няколко недвижими имота, как се определя цената на иска, която има значение за родовата подсъдност - според данъчната оценка на всеки един от имотите, предмет на договора за продажба, от общия сбор на данъчните оценки на имотите или от стойността на договора. По този въпрос твърди противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени в ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, с решение № 239/13.02.2018г. по търг. д. № 626/2017г. на II ТО, с определение № 535/30.09.2015г. по ч. гр. д. № 4239/2015г. на III ГО на ВКС. Формулира и въпроса: 2. До кой момент съдът може да повдига служебно въпроса за родовата подсъдност-до приключване на производството във въззивната инстанция или до приключване на производството при повторното разглеждане на делото, когато то е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По този въпрос твърди противоречие на въззивното решение с решение № 92/16.07.2018г. по гр. д. № 3649/2017г. на III ГО на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани и въпроси, които според касаторката са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които уточнени от състава на ВКС, съгласно разясненията в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до питането: 3. Има ли правомощие въззивният съд, на когото ВКС е върнал делото за повторно разглеждане, да се произнася служебно за липсата на родова компетентност на първоинстанционния съд, ако ВКС не е констатирал такова нарушение.

Не на последно място касаторката поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като съдът е приложил нормата на чл. 119, ал.2 ГПК, която е относима към местната подсъдност, а не към родовата подсъдност.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 17.04.2017г. като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия и насрещен иск, предявен от ответника с правно основание чл. 34 ЗЗД за заплащане на цената по процесния договор.

При първоначалното разглеждане на делото състав на ОС-Габрово е обезсилил първоинстанционното решение на РС-Габрово, с което искът по чл.33, ал.1 ЗЗД на касаторката Й. Г., заместила в процеса починала първоначална ищца Д. Й. Г., срещу Църковно настоятелство при Храм „С. Т. -Габрово, за унищожаването на процесния договор е уважен и е прекратил производството по иска, поради изтекъл преклузивен срок по чл.33, ал.2 ЗЗД за предявяването му. С решение № 50160/25.10.2022г. по гр. дело № 3080/2021г. на III ГО на ВКС въззивното решение е отменено с мотиви, че унищожение може да иска само засегнатата от порока страна; срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД е давностен (а не преклузивен), започва да тече от сключването на договора и по въпроса дали искът е погасен по давност съдът може да се произнесе само по възражение за изтекла давност, направено от ответната страна, но не и служебно. В случай, че по направеното от ответника възражение за изтекла давност се установи, че срокът за предявяването е пропуснат, искът следва да се приеме за неоснователен. Съставът на ВКС е върнал делото на друг състав на окръжния съд за разглеждане на иска по чл. 33, ал.1 ЗЗД. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че първоинстанционно решение на РС-Габрово е валидно, но недопустимо в частта по отношение на иска по чл. 33, ал.1 ЗЗД, поради нарушаване правилата на родовата подсъдност. За да направи този извод, съдът е взел предвид, че според удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. №Д000258/23.01.2020г. актуалната данъчна оценка на недвижимите имоти, предмет на процесната прехвърлителна сделка, е както следва: за поземления имот с площ 217 кв. м - 2 460,80 лева; за построените в имота сгради, както следва: за сграда с площ 48 кв. м - 9 924,10 лева; за сграда с площ 6 кв. м - 649,80 лева; за сграда с площ 35 кв. м-11 230,70 лева; за сграда с площ 37 кв. м -10 091,60 лева; за сграда с площ 45 кв. м - 2 775,30 лева, като общият сбор на данъчните оценки на имотите е 37 132,30 лева. Посочил е, че процесният договор за продажба е с предмет прехвърлянето на правото на собственост върху описаните имоти срещу уговорена обща продажна цена 9 000 лева, при наличие на уговорка за запазване на пожизнено безвъзмездно право на ползване в полза на продавача. В случая определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цена на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД се формира от сбора на данъчните оценки на имотите, предмет на договора за покупко-продажба и същата е в размер 37 132,30 лева; предявеният иск е облигацеонен, не попада сред изключенията по чл. 104, т. 4 ГПК, и същевременно цената му надвишава 25 000 лева, поради което е родово подсъден на Окръжен съд - Габрово като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно до приключване на производството във втората инстанция, а в случая районният съд се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден. Предвид това въззивният съд е посочил, че решението на РС е процесуално недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК е обезсилил същото и изпратил делото на родово компетентния като първа инстанция Окръжен съд - Габрово. По отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД въззивният съд е посочил, че и този иск е родово подсъден на компетентния като първа инстанция Окръжен съд - Габрово, по реда на чл. 104, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което постановеното решение е недопустимо и в тази му част.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ВКС намира, че касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато, тъй като отговарящи на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, са първият и третият от поставените въпроси, доколкото същите са обусловили изхода на конкретното дело.

На основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване следва да се допусне по първия формулиран въпрос „При иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на няколко недвижими имота, как се определя цената на иска, която има значение за родовата подсъдност - според данъчната оценка на всеки един от имотите, предмет на договора за продажба, от общия сбор на данъчните оценки на имотите или от стойността на договора“ за да се провери съответствието на изводите на въззивния съд в тази насока с установената по въпроса практика на ВКС. Касационно обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса „Има ли правомощие въззивният съд, на когото ВКС е върнал делото за повторно разглеждане, да се произнася служебно за липсата на родова компетентност на първоинстанционния съд, ако ВКС не е констатирал такова нарушение“. За касационното обжалване касаторката Й. П. Г. дължи държавна такса в размер 186 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 09.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 414/2022г. на Габровския окръжен съд.

УКАЗВА на Й. П. Г., представлявана от адв.И. Г., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 186 лева.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на IV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.