О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3047

гр.София,16.10.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 719/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. М., чрез адв. П. К., срещу решение № 465/08.11.2022г. по в. т.д.№ 403/22 по описа на АС Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска й по чл. 432, ал.1 КЗ срещу ЗК „Лев инс“ АД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.07.2020г. за разликата над 50 000 лева до 90 000 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът обжалва решението с доводи за неправилно занижаване на претендираното обезщетение. В контекста им поставя въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, които, след обобщаването им от касационната инстанция, се свеждат до този за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Твърди се, че по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с цитираната практиката на ВКС, а присъденото обезщетение не съответства на присъжданите в сходни случаи ( посочени са четири решения на апелативни съдилища).

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗД „Лев инс“ АД, я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е отчел, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо от влязлата в сила част на първоинстанционното решение; намерил е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и по спорния предмет на въззивен контрол - за критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която от процесното ПТП ищцата, на 84 години, е претърпяла: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на дясна срамна кост, счупване на дясна седалищна кост, рана в теменната област на главата с дължина 30 мм, рана на дясна ушна мида, разкъсно контузна рана на дясно бедро по горно външната повърхност. Била е хоспитализирана и изписана след 5 дневен болничен престой. Оздравителният период е продължил около три месеца. През първия месец ищцата е била на постелен режим, през втория е започнало раздвижването й, а през третия - опити за прохождане с проходилка. За целия период ищцата е търпяла болки, ползвала е чужда помощ за обслужване, хранене, тоалет и придвижване. Към момента на прегледа от вещото лице – година и половина след ПТП, остатъчните явления, без прогноза за преодоляването им, са: ограничени движения на дясна тазобедрена става, които затрудняват бързия ход; лека хипотрофия на бедрена мускулатура; раневи белези; главоболие; болки при лошо време, влага и ходене по голяма нужда.

За да определи справедливия размер на претендираното обезщетение, съдът е обсъдил вида и тежестта на травмите; хоспитализацията; продължителността на оздравителния период, търпените през него болки и неудобства за самообслужването; преживения стрес; възрастта на ищцата; необратимата промяна в начина й на живот, който до произшествието се е отличавал със самостоятелност и динамика; остатъчните явления, проявени към приключване на устните състезания пред въззивния съд и е съобразил съответните към датата на деликта икономически условия в страната, свързани със стандарта на живот, индикатор за които са и лимитите на застрахователно покритие по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съвкупната преценка на изброените е мотивирала въззивната инстанция да определи за справедлив размер на обезщетението сумата 50 000 лева.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставените от ищцата въпроси - за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но обоснованата допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ( позоваването на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е произволно) не е налице, тъй като обжалваният акт е в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. сочените от касатора, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

Релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са отчетени и анализирани от въззивната инстанция и тя е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Размерът на застрахователните лимити изрично е обсъден като проявна форма на икономическите условия в страната към датата на деликта и ориентировъчен критерий по чл. 52 ЗЗД, каквато е ролята му, изяснена с решение № 95/24.10.2012г. по т. д.№ 816/2011г. на ВКС І ТО и др.( напр. решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о.). Преценката на съда за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства и техния съвкупен анализ. Оплакванията на ищеца за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Не е нарушен принципът на справедливост чрез определяне на процесното обезщетение в занижен спрямо сходни хипотези размер. Същото не е определено при сходни на установените в настоящото производство критерии по чл. 52 ЗЗД за нито едно от цитираните от касатора съдебни решения. С решението по гр. д.№ 3462/2016г., САС е присъдено обезщетение от 30 000 лева, за една средна телесна повреда, от която пострадалият, на 58г. към датата на ПТП през 2010г., се е възстановявал в период от седем месеца. С решението по т. д.№ 660/2021г. на ПАС е присъдено обезщетение от 60 000 лева за вреди от ПТП, настъпило през 2019г., когато пострадалата е била на 68г., като основният фактор при определянето му е бил установеният от свидетелските показания дълъг възстановителен период – пет месеца, три от които ищцата е била на строг постелен режим и съпътстващите го болки и сериозни битови неудобства. С решението по т. д.№ 752/2020г. на ПАС е присъдено обезщетение за комплексна увреда ( която включва освен счупване на таза и счупване на дясна бедрена кост), причинила състояние на травматичен шок и наложила оперативна интервенция. С решението по гр. д.№ 2087/2018г. на САС присъденото обезщетение от 40 000 лева е определено отново за комплексно увреждане, водеща при което е сериозна черепно мозъчна травма.

В заключение, касационно обжалване не следва да бъде допускано.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465/08.11.2022г. по в. т.д.№ 403/22 по описа на АС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: