О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3973
гр. София, 08.12.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 729/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 542/04.03.2022 г. на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт В. Г., срещу въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 144/15.11.2019 г. по гр. д. 16/2015 г. на Районен съд – Белоградчик /поправено с решение по реда на чл.247 ГПК №313/2020г./ в частта, с която като, е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на последния /под формата на възражение/ и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, с площ 3881 кв. м., находящ се в м.“Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, както и в частта, с която е признато право на задължане върху имота до заплащане стойността на подобренията.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено по непредявен иск за заплащане на подобрения. То е неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал....