Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 4849/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 1 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси (НОРИПДУКИ, Наредбата).

Образувано е по касационна жалба на А. Я. от гр. Варна подадена чрез пълномощника адв. А. Т. против Решение № 323/14.03.2023 год. постановено по адм. дело № 933/2022 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата и против Заповед № РД06-293/25.03.2022 год. издадена от началника на Регионално управление на образованието Варна и са присъдени разноски.

Изложени са съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 58, чл. 73, чл. 74 и чл. 81, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и чл. 21 и чл. 26 от НОРИПДУКИ. Твърди се, че в случая не е доказано наличието на конфликт на интереси. По подробно изложените в жалбата и в представена писмена защита аргументи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът началник на Регионално управление на образованието Варна представляван от адв. Н. Н. в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Заповед № РД06-293/25.03.2022 год. на началник РУО Варна. С оспорения административен акт е установен конфликт на интереси по отношение на касаторката за това, че като директор на ОУ И. В. гр. Варна и в това и качество лице заемащо публична длъжност по смисъла на 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.), за това, че сключила допълнително споразумение № РД10-129/04.12.2019 год. и допълнително споразумение № РД10-226/24.01.2020 год. за увеличаване на месечното трудово възнаграждение в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на 1 , т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) в нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) към трудов договор № АТС1-40/14.09.2015 год.; за това, че сключила допълнително споразумение № РД10-127/04.02.2019 год. и допълнително споразумение № РД10-223/24.01.2020 год. за увеличаване на месечното трудово възнаграждение, в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на 1 , т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) в нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) към трудов договор № АТС1-41/15.09.2015 год.; за това, че е сключила трудов договор № РД10-426/14.09.2020 год. за длъжността заместник директор АСД в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на 1 , т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.), в нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) и допълнително споразумение № РД10-201/21.01.2022 год. към същия.

Със заповедта във връзка с всеки от установените конфликти на интереси на А. Я. на основание чл. 171, ал. 2 и чл. 58 ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.), е наложена глоба в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) размер от 1000 лева, тоест общо 6 000 лева и на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ е отнета в пола на община Варна, чрез второстепенния разпоредител с бюджетни средства ОУ И. В. гр. Варна сумата от 303.98 лева представляваща полученото от Янкова нетно възнаграждение за 04.02.2019 год.; 24.01.2020 год.; 14.09.2020 год. и 21.01.2022 год. получено от деянията породили конфликт на интереси и сумата в размер на 36 322, 23 лева, представляваща паричната равностойност на получената от свързаното лице материална облага в резултат на установения конфликт на интереси и възлизаща на нетното трудово възнаграждение на свързаното лице за периода от 04.02.2019 год. до 25.01.2022 год. на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) вр. с чл. 29 от НОРИПДУКИ.

С постановеното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна след като е приел за установени кумулативните предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.). Административният съд е приел, че Заповед № РД06-293/25.03.2022 год. е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 26, ал. 1 НОРИПДУКИ и отговаря на условията по ал. 2, като са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е съобразена целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано на 25.01.2022 год. по реда на чл. 23, ал. 1 от НОРИПДУКИ и е проведено от комисия назначена със заповед № РД06-67/25.01.2022 год., заповед № РД06-73/25.01.2022 год. и заповед № РД06-152/15.02.2022 год. на началника на РУО Варна във връзка със сигнал вх. № 1002-287/31.12.2021 год. Сигналът е насочен срещу А. Я. в качеството й на директор на ОУ И. В. град Варна, община Варна, област Варна и в него се съдържат твърдения, че е налице конфликт на интереси по повод назначаването на Л. З. на трудов договор в училището.

Комисията определена със заповед №РД06-67/25.01.2022 год. на началника на РУО Варна е изготвила становище №80-56/17.03.2022 год., в което са отразени следните констатации: Жалбоподателката в качеството си на директор на ОУ И. В. е назначила първоначално своята дъщеря Л. З. на длъжност библиотекар в повереното ѝ училище въз основа на трудов договор № АТС1-40/14.09.2015 год. на 4-часов работен ден и също на половин работен ден я е назначила като помощник директор по административно-стопанска дейност /АСД/ по трудов договор № АТС1-41/15.09.2015 год. За длъжността библиотекар не са били представени документи за проведена конкурсна процедура и не са установени данни за заявено свободно работно място в РУО Варна и Д. Б. по труда Варна. За длъжността помощник директор по АСД също не е била представена заявка-спецификация за свободно работно място до Д. Б. по труда, нито има данни обявлението да е постъпило в РУО Варна. Тази позиция е била открита чрез промяна на щатното разписание от 12.09.2015 год. Предходната позиция преди трансформацията е била обявена в Бюрото по труда на 28.08.2015 год. Видно удостоверение №КМОД 10-68/02.11.2022 год. от началника на РУО Варна през месец септември 2020 год. в РУО Варна не е постъпвало уведомление по чл.31, ал.1, т.14 от Наредба №15 от 22 юли 2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и други педагогически специалисти от А. Я. в качеството ѝ на директор на ОУ И. В. В. или друг представител на училището за обявяване на свободно място за длъжността заместник директор по административно-стопанска дейност по щатното разписание на училището. Самата длъжност помощник директор по АСД е била създадена чрез промяна на щатното разписание на училището със заповед от 12.09.2015 год., т. е. три дни преди директорката А. Я. да назначи дъщеря си на тази ръководна позиция. Докато Л. З. е заемала длъжността библиотекар в училището, нейната майка /изпълняваща длъжността директор на същото училище/ е сключила няколко допълнителни споразумения на 03.12.2015 год., на 31.01.2017 год., на 04.02.2019 год., на 24.01.2020 год. за увеличаване на трудовото възнаграждение за длъжността библиотекар. Същото е било сторено и докато Л. З. е работила на 4-часов работен ден като помощник директор по АСД в същото учебно заведение, като между нея и майката-директор са били сключени няколко допълнителни споразумения към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015 год. за увеличаване на трудовото възнаграждение на следните дати: 03.12.2015 год., на 20.02.2017 год., на 29.05.2018 год., на 04.02.2019 год. и на 24.01.2020 год.

На 01.08.2016 год. е било сключено с Л. З. допълнително споразумение с № АТС1-431 към нейния трудов договор №АТС1-41/15.09.2015 год., с което длъжността помощник директор е била променена на заместник директор. Със заповед № РД09-432/14.09.2020 год. е прекратен трудовия договор №40/14.09.2015 год. с Л. З. за заеманата от нея длъжност библиотекар в основно училище И. В. и на същата дата Златева е била назначена на длъжността заместник директор по АСД при 8-часов работен ден във въпросното училище по трудов договор №РД10-426/14.09.2020 год.

Пред комисията не са били представени документи за проведена конкурсна процедура за заемане на тази ръководна длъжност, въпреки дадената възможност на жалбоподателката. На 21.01.2021 год. е било сключено допълнително споразумение към трудов договор №РД10-426/14.09.2020 год. за увеличаване на трудовото възнаграждение на Л. З. за длъжността заместник директор по АСД. На 29.12.2021 год. същата е подала заявление за освобождаване от длъжността заместник директор по АСД и на 31.12.2021 год. е бил входиран в РУО Варна сигнала срещу А. Я. за конфликт на интереси. Със заповед №РД09-178/24.01.2022 год. на директора на ОУ И. В. е прекратено считано от същата дата трудовото правоотношение със заместник директора Л. З.. Безспорно е доказано, че А. Я. е майка на Л. З. и следователно последната се явява свързано лице с жалбоподателката по смисъла на 1 т.15 б. а от ДР на ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.). В становището са описани многократните опити на членове на комисията да се свържат по телефона с А. Я..

На основание чл.21 от НОРИПДУКИ поради изтичане на повече от три години считано от 29.05.2018 год. (датата на сключване на допълнително споразумение №АТС1-14) до подаване на сигнала на 25.01.2022 год. производството срещу А. Я. е било прекратено с обжалваната заповед по отношение на: трудов договор №АТС1-40/14.09.2015 год., допълнително споразумение № АТС1-418/03.12.2015 год., трудов договор №АТС1-41/15.09.2015 год., допълнително споразумение № АТС1-417/03.12.2015 год., допълнително споразумение № АТС1-431/01.08.2016 год., допълнително споразумение №АТС1-9/20.02.2017 год. и допълнително споразумение №АТС1-14/29.05.2018 год.

На основание чл.25 ал.8 от НОРИПДУКИ комисията е излязла със становище за наличие на конфликт на интереси по отношение на А. Я. при сключване с Л. З. на: допълнително споразумение №РД10-129/04.02.2019 год., на допълнително споразумение № РД10-226/24.01.2020 год., на допълнително споразумение №РД10-127/04.02.2019 год., на допълнително споразумение №РД10-223/24.01.2020 год., на трудов договор №РД10-426/14.09.2020 год., допълнително споразумение № РД10-201/21.01.2022 год. Комисията е предложила на началника на РУО Варна да постанови отнемане от А. Я. в полза на бюджета на ОУ И. В. сума в размер на нетното ѝ дневно възнаграждение за 04.02.2019 год., за 24.01.2020 год., за 14.09.2020 год. и за 21.01.2021 год. на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.). Комисията е предложила и отнемане от А. Я. в полза на ОУ И. В. на сума в размер на нетното трудово възнаграждение по трудови договори и допълнителни споразумения, сключени в периода на наличие на конфликт на интереси, а именно от 04.02.2019 год. до 24.01.2022 год. представляваща реализирана материална облага на основание чл.81 ал.2 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.).

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са спазени сроковете по чл. 21 от НОРИПДУКИ, респ. чл. 73 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.). Съгласно цитираните норми производството за установяване на конфликт на интереси се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Сроковете са преклузивни и целят своевременното откриване на нарушенията, свързани с наличие на конфликт на интереси и срочното реализиране на отговорността спрямо нормативно установения кръг от лица по чл. 1, ал. 2 НОРИПДУКИ. Доводите в касационната жалба в противоположен смисъл са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извода, че конфликтът на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1/ лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.), респ. лице по 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2/ частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) и 3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба.

От друга страна разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Съгласно чл. 58 от ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Разпоредбата на 2, ал. 1, т. 1 от ДР ЗПКОНПИ (ред. към ДВ бр.104 от 30.12.2022 год.) регламентира, че глава осма от ЗПКОНПИ, в която са включени цитираните разпоредби, се прилага и по отношение на служителите в администрацията на органи, създадени със закон, както е в конкретния случай.

В своята практика ВАС нееднократно е посочвал, че за съставомерността на деянието по ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, респ. посочените в 2, ал. 1, от ДР ЗПКОНПИ лица, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ лице заемащо публична длъжност, съответно лице по 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, да участва в подготовката на актове или да извършва други действия от визираните в чл. 58 от ЗПКОНПИ в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

В конкретния случай категорично е установено и не се оспорва факта, че Л. З. е дъщеря на А. Я.. По смисъла на 1 т.15 б. а от ДР на ЗПКОНПИ свързани лица са: Съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията. При така установеното първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател в качеството й на директор на ОУ И. В. град Варна е разкрила позиция помощник директор по административно стопанска дейност, назначила е комисия за подбор на проведената процедура по назначаването без да обяви тази бройка в Д. Б. по труда и в РУО Варна, както повелява разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 14 от Наредба № 15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и е назначила на 14.09.2015 год. своята дъщеря.

Правилно е прието, че облагата в конкретния случай е нематериална, тъй като тя се изразява в получаване на привилегия, помощ, подкрепа, включително получаване на работа, без да е проведена конкурсна процедура по правилата на Кодекса на труда. Нарушението е повторено и на 14.09.2020 год., когато със трудов договор № РД10-426, А. Я. е назначил дъщеря си на длъжността заместник директор.

По делото по безспорен начин е установено, че Л. З. е била назначена от майка си на две длъжности по два трудови договора през 2015 г. библиотекар и помощник - директор. Допълнителните споразумения за увеличаване на трудовото й възнаграждение на 04.02.2019 год.; 24.01.2020 год.; 21.01.2021 год. обуславят възникването на материална облага, в полза на свързано лице, което подчертава наличието на частен интерес на лицето заемащо публична длъжност.

В своите решения Върховният административен съд нееднократно при тълкуване на разпоредбите на чл. 52 ЗПКОНПИ е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице ако съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице заемащо публична длъжност би могло да повлияе в частен интерес като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Изложените в обратната насока оплаквания за отсъствието на облага и частен интерес са неоснователни. Неоснователни са и наведените оплаквания за противоречие на решението на материалния закон.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на страните и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от чл. 26, ал. 2 от НОРИПДУКИ форма и съдържа необходимите реквизити, които са предвидени при издаването му, като на оспорващото лице е предоставена възможност да представи възражение и да ангажира доказателства, т. е. правото му на защита не е ограничено в хода на административното производство, като му е осигурена възможност за реализирането му в пълен обем.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с процесната заповед, след като е установен конфликт на интереси, правилно е приложена административно наказателната разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ и на А. Я. са наложени глоби в минималния размер от 1 000 лева, в конкретния случай общо 6 000 лева.

Законосъобразна последица от установения конфликт на интереси е и постановеното на осн. чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ отнемане в полза на община Варна сума в размер на 303.98 лева представляваща полученото от Янкова нетно дневно възнаграждение за 04.02.2019 год. в размер на 70.81 лева, за 24.01.2020 год. в размер на 64.99 лева, за 14.09.2020 год. в размер на 83.18 лева, за 21.01.2022 год. в размер на 85.00 лева, получено от деянията, породили конфликт на интереси, а именно подписването на трудовия договор №РД10-426/14.09.2020г. и изброените допълнителни споразумения.

Законосъобразна последица от установения конфликт на интереси е и постановеното на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ отнемане на сумата 36 322.23 лева представляваща паричната равностойност на получената от свързаното лице материална и възлизаща на нетното трудово възнаграждение на Л. З. за периода от 04.02.2019 год. до 25.01.2022 год. съгласно финансови извлечения от ведомостите за заплати, получени в РУО Варна с писма вх.№ 0613-37/31.01.2022 год. и вх.№ 0602-390/01.03.2022 год. Чрез разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ законодателят цели да премахне неблагоприятните за обществото последици от установения конфликт на интереси. Логиката на установените с чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ правни последици е да не се допусне получаване в частен интерес на облага в резултат на действие, извършено при условията на конфликт на интереси. За да гарантира постигането на тази цел законодателят е формулирал в чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ правомощието на компетентния орган да отнема в полза на държавата или на общината възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, и материалната облага, получена от лицето, заемащо висша публична длъжност, или от свързано с него лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата следва да бъде отнета от лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси.

Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействия от 03.05.2023 год.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323/14.03.2023 год. постановено по адм. дело № 933/2022 год. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА А. Я. ЕГН [номер] да заплати на Районно управление на образованието град Варна разноски за касационната инстанция в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА