Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 4856 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Л., чрез процесуалния представител адв. И., срещу Решение № 368 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 944/2021 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-251/21.06.2021 г. на кмета на О. Б. и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебното решение е допуснал нарушение на чл. 156, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 169, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Според касатора съдът е кредитирал двете съдебно-технически експертизи, които не дават пълни, точни и изчерпателни отговори на поставените задачи, както и неправилно е отхвърлил искането му за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно да се постанови решение по съществото на спора, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – кмета на О. Б. редовно призован, чрез процесуалните си представители юрк. К. и адв. Д., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по делото и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Л., срещу заповед № РД-251/21.06.2021 г., издадена от зам. кмета на О. Б. на основание заповед № РД-442/29.09.2020 г. на кмета на О. Б. С оспорената заповед, на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя и на А. Л., в качеството им на извършители, да приведат в съответствие с одобрения проект незаконен строеж, представляващ „Търговска сграда с бистро и пансион“, изграден в УПИ I – за жилищно строителство, ДСК, търговия, читалище, озеленяване и подземни гаражи, кв. 35 по плана на гр. Божурище, като се премахнат отклоненията от одобрения проект, които представляват съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗУТ, подробно описани в констативен акт № 9/12.10.2020 г. Със заповед № РД-442/29.09.2020 г. кметът на О. Б. на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е предоставил свои функции по ЗУТ на А. Б. – зам. кмет на О. Б. като едно от предоставените правомощия е „да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от четвърта до шеста категория или на части от тях, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ“ /т. 1.32/.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че в случая безспорно се установява, че описаните от административния орган строително-монтажни работи са извършени в отклонение от одобрените строителни книжа и попадат в хипотезата „съществени“ по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗУТ и за същите е следвало да бъдат издадени съответните разрешения, като липсата на такива ги квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. С оглед на това съдът обосновава извод, че правилно и законосъобразно административният орган е приел, че в случая се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване. Според административния съд по отношение на процесния незаконен строеж не са налице и основанията за приложение на нормите на § 16 ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като органът е установил, че строителството е изпълнено в периода след 2001г., който факт е установен с приетата по делото съдебно – техническа експертиза, а същият не се оспорва и от самия жалбоподател.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежна страна, която е следвало да бъде конституирана по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 АПК.

С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на всички страни по делото, което от своя страна е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За изпълнението на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство, т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните.

В процесния случай пред Административен съд – София област е била оспорена заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ от зам. кмета на О. Б. на който са били делегирани правомощията за това от кмета на О. Б. със заповед № РД-442/29.09.2020 г., т. 1.32. В тази връзка следва да се има предвид, че при делегация на правомощия, действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по тълк. дело № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Следователно, като надлежен ответник пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира зам. кмета на О. Б. в качеството му на орган, издал оспорения пред съда акт. Вместо това първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник кмета на О. Б. който не е издател на оспорената заповед, и с диспозитива на решението си се е произнесъл по акт, издаден от административен орган, неконституиран и неучаствал като страна в съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава.

Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституира като ответник в процеса надлежно визирания по-горе издател на оспорения административен акт.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 368 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 944/2021 г. по описа на Административен съд – София област.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА