Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 4864/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „А. Т. ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Д. Д. и процесуален представител адвокат Добрев срещу решение №1800 от 21.03.2023г., постановено по адм. дело №4215 по описа за 2022 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №РТР22-РД56-366 от 18.04.2022 г. на кмета на район Триадица, с която се утвърждава класирането на кандидатите в конкурс за отдаване под наем на части от имот – публична общинска собственост, в частта за обекти №2,5 и 8. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба в основната си част чрез несъгласие с изводите на съда и отново възражение срещу процесната заповед като основния акцент е върху липсата на мотиви в нея, свързани с Методиката за оценяване и мотивите към нея относно определение брой точки. Възразява се срещу отказа на съдебния състав да си направи отвод по разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс по направено от този касатор искане в нарочна молба. Иска отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на решение по същество, с което се отмени процесната заповед на кмета на район Триадица и се върне преписката за провеждане на нов конкурс. Всички твърдения се поддържат и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.

По делото е постъпил писмен отговор от 28.04.2023г. на така подадената касационна жалба от кмета на район „Триадица“ – Столична община, чрез процесуалния представител. В него се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на доводите на касатора. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се всички твърдения и в съдебно заседание.

По делото е постъпил и отговор от 12.05.2023г. на касационната жалба от „Д. А. ООД, представлявано от управителя А. Д. и процесуалния представител

адвокат Казаков. Застъпва се становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първата инстанция. Иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред административния съд е била заповед №РТР22-РД56-366 от 18.04.2022 г. на кмета на район Триадица, с която се утвърждава класирането на кандидатите в конкурс за отдаване под наем на части от имот – публична общинска собственост, в частта за обекти №2,5 и 8. Приел е, че не са допуснати нарушения в процедурата по издаване на процесната заповед и тя съответства на материалноправните изисквания за закона като са налице достатъчно мотиви при нейното издаване.

Решението е правилно. Следва да се отбележи, че оплакванията на касатора до голяма степен повтарят твърденията, направени пред първата инстанция.

Предвид направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при провеждане на съдебното производство, настоящата инстанция счита, че те не могат да бъдат споделени. На първо място искането за отвод и даването на такъв е изцяло личен акт на съдията докладчик, който ако не са налице обективни причини, визирани в изрични норми на ГПК, то при твърдение за субективни такива, следва да направи преценка и да уважи или не едно такова искане. В случая е било налице твърдение за евентуален субективизъм при разрешаване на настоящия спор, но не са били налице обективни причини за даване на отвод по направеното искане. На второ място, в задълженията на съда е да изисква или не определени доказателства, които биха имал отношение към съществото на спора. Твърденията на касатора се свеждат само до „твърдения“ и предположения за факти, без да са подкрепени са подкрепени с доказателства. Пред настоящата инстанция отново се развиват такива твърдения, без към касационната жалба да има доказателства/само писмени, каквито се допускат от АПК/. На следващо място съдът с определение от 18.05.2023г. е конституирал страните и надлежно е разпределил доказателствената тежест като е дал указания за представяне на доказателства. В съдебното заседание от 12.10.2022г. е направен пълен доклад на делото, административната преписка и искане на жалбоподателя за допълнителни доказателства като страните не са имали възражения по отношение на съдебния състав. Изисквани са и събирани други доказателства като в същата насока са и съдебните определения от 23.11.2022г. и 18.01.2023г., съдебните протоколи от същата дата, без възражения. Отново са дадени възможности на страните да обосновават исканията си и представят допълнително доказателства. В съдебното заседание от 15.2.2023г. е даден ход на делото, отново са приети писмени доказателства и едва тогава е направено искане за отвод на съдията докладчик, на което съдът много мотивирано е отказал. В съответствие със съществото на спора правилно съдът е отказал събиране на други доказателства – в случая данъчна тайна и банково удостоверение. В нито една от молбите си жалбоподателят пред първата инстанция не е посочил, развил или обосновал какво следва от представянето на тези доказателства, какви биха били настъпилите обстоятелства и по какъв начин биха повлияли върху крайния резултат за класиране на участниците.

Още при подаване на първите молби първата инстанция е допуснала представяне и изискване на доказателства с оглед възможностите и желанието на страните, но всички те следва да бъдат изцяло и надлежно съобразени със съществото на спора. Не следва да се подменят действията на органа, особено при наличие на помощна комисия, която разглежда подробно и надлежно направените предложения. Следва оспорващия административния акт не само да прави твърдения, но и да сочи резултатите от определеното поведение на органа или на съответния участник. Както и пред настоящата инстанция се повтарят направените. С така изложените твърдения се измества същността спорния въпрос.

Предвид тези данни настоящата инстанция не може да сподели твърдението на касатора за допуснати съществени процесуалния нарушения, които да обосновават отмяна и връщане н делото за ново разглеждане.

Налице е и обоснованост, която в достатъчна степен разглежда законосъобразността на административния акт.

По отношение на приложението на материалния закон, следва да се приеме, че е приложен правилно. Налице е процедура, която е спазена по Закона за общинската собственост, Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на СОС и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Налични са протоколи на работната комисия, достатъчно мотивирани, за да се приемат за мотивната част на обжалваната заповед. Липсата на доказателства за твърденията относно „манипулация“ или невярно декларирани данни, както и как следва да бъде установено, води до правилна преценка от страна на първата инстанция за липса на допуснати нарушения в издаването на оспорвания административен акт.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за неяснота по отношение на утвърдената методика за оценка на предложенията на кандидатите в конкурса. Видно от самата методика, данните в обявлението и протоколите на комисията, информацията, която получава всеки участник относно даденото негово предложение, оценката и резултата, се установяват в пълна степен възможностите за яснота на направеното оценяване. Целият много подробен протокол, чието начало е 18.3.2022 година на работната комисия дава необходимата информация за работата, формулата за оценка, финансовите параметри, предложената наемна цена и формулата за изчисляване на точки.

Всички касационни твърдения представляват по своята същност субективни преценки на самия участник и общо несъгласие с параметрите на обявения конкурс, въпреки личното му участие в него.

Поради което като следва да се приеме, че касационните оплаквания са неоснователни. Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника – кмета на Столична община – район Триадица се следват разноски за тази инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1800 от 21.03.2023г., постановено по адм. дело №4215 по описа за 2022 година на Административен съд София град.

ОСЪЖДА „А. Т. ЕООД, гр. Варна, представлявано от Д. Д. да заплати на кмета на Столична община район Триадица сумата 200 лв. разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ