Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 4875/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. Д.-Велинова, против Решение № 61/21.03.2023 год., постановено по адм. дело № 802/2022 год. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отменено негово Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-14-1142/25.11.2022 год.
Заявено е твърдение за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, доколкото постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По мнение на оспорващия, неправилни са мотивите на решаващия съд относно характера на проведената от бенефициера процедура на пряко договаряне по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. В този смисъл са приети за неправилни изводите на съда, че при процедурите на пряко договаряне не се предполага да се въвеждат критерии за подбор и критерии за възлагане, тъй като възложителите са длъжни, когато провеждат процедура по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП да запазят всички условия, които са били заложени в процедурата по публично състезание, в т. ч. и по отношение на критериите за възлагане и подбор. Заявено е несъгласие с извода на съда за липса на допуснато от бенефициера нарушение, относно изискването към кандидатите да разполагат с лек автомобил, както и с мотивите, че така поставеното изискване е относимо и необходимо за изпълнение на процесната обществена поръчка. В този смисъл, касаторът развива доводи, че обстоятелството, че за изпълнение на предмета на обществената поръчка не е необходим товарен автомобил, а поръчката може да се изпълни и с лек автомобил е ирелевантно за констатираното нарушение, защото възложителят не е дал възможност участникът да изпълни поръчката с подходящо превозно средство, каквото очевидно може да бъде и лек и товарен автомобил, а е предпоставил конкретен вид автомобил и е лишили от възможност в поръчката да участват лица, които разполагат с друго превозно средство, различно от лек автомобил.
По отношение на второто констатирано от органа нарушение, в касационната жалба е заявено, че по отношение изискването, заложено в техническата спецификация за внедрена система за качеството по стандарт БДС EN ISO 9001, съдът не е анализирал обстоятелството, че такова изискване по принцип може да се постави като критерий за подбор към участниците, но не и като елемент от техническото предложение на участниците. Развити са и доводи относно неправилността на изводите на съда и по отношение на изискването, участниците да имат внедрена система за управление на сигурността на информацията по стандарт БДС EN ISO 27001, като по мнение на оспорващия, обстоятелството, че предметът на обществената поръчка включва доставка на компютри не означава априори, че е налице специфика, която оправдава поставянето на изискване за наличие на въпросната система.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на О. В. Т. и се потвърди издаденият административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – О. В. Т. не изразява становище по касационната жалбата, а в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че О. В. Т. е бенефициер по сключен договор за предоставяне на субсидия от ЕФРР № 99756/03.09.2018 год. по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А, Румъния-България“ 2014-2020 с Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния за реализиране на проект с рег. № ROBG-576 „Изкуство и култура – общи трансгранични активи в подкрепа на устойчивото развитие на туризма“ („Art and culture – common cross-border assets in support of sustainable tourism development“). Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 1 487 271,41 евро, като общият размер на допустимите разходи на партньора възлиза на 162 370,19 евро, от които: от ЕФРР – 138 014,66 евро, съставляващи 85%; национално съфинансиране – 21 106,51 евро, съставляващи 13% и собствен принос на партньора – 3 249,92 евро, съставляващи 2%. Между О. В. Т. и Министерство на регионалното развитие и благоустройството е сключен и Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А, Румъния-България“ 2014-2020 с рег. № РД-02-29-145/08.07.2019 год. за реализиране на проект с референтен номер ROBG-576 и наименование „Art culture – common cross-border assets in support of sustainable tourism development“, по силата на който, договарящият орган предоставя на партньора сумата от 41 290,11 лева (левовата равностойност на 21 106,51 евро).
В изпълнение на горните договори и за реализиране на проекта, с Решение № РД 24-31/12.04.2018 год., бенефициерът О. В. Т. е обявил процедура за възлагане на обществена поръчка с пряко договаряне по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП с наименование „Доставка по заявка и гаранционно поддържане на нови компютърни конфигурации, принтери и компютри за нуждите на О. В. Т. с прогнозна стойност 140 000,00 лева без включен ДДС. В решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка са изложени и мотиви за избора на вида процедурата, а именно обстоятелство, че предходно обявена процедура чрез публично състезание, открита с Решение № РД-26-7/29.01.2018 год. със същия предмет и наименование е била прекратена с Решение № РД 24-23/16.03.2018 год. на основание чл. 108, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП – подадената една оферта не е отговаряла на поставените от възложителя изисквания, била е определена за „неподходяща“ и като такава е била отстранена.
В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, на 21.05.2018 год. е сключен Договор с избрания за изпълнител „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ ООД. Договорът е със срок от две години, като стойността му е съгласно заявките на възложителя по договорените единични цени, обявени в офертата на изпълнителя и съставляващи неразделна част от договора.
Във връзка с регистрирано при РНО уведомление за нередност с № УТС-1593/28.06.2022 год., с писмо № 99-00-3-146/05.10.2022 год., бенефициерът е уведомен, че в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП са констатирани нарушения, имащи финансов ефект, изразяващи се в следното:
1. Незаконосъобразни критерии за подбор. В поканата, възложителят е заложил следните критерии за подбор, свързани с техническите и професионални способности, в т. 3.2.: „Участникът следва да разполага с поне 1 /един/ лек автомобил, който да бъде на разположение във връзка с извършване на доставките и осъществяване на сервизната дейност“. Възложителят е предвидил, че за доказване на съответствие с изискването по т. ІV.3.2., участникът декларира в ЕЕДОП инструментите, съоръженията и/или техническо оборудване, които ще бъдат на негово разположение за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 9 от ЗОП – Част ІV, Раздел В, т. 9 с посочване марка, модел и основание, на което разполага с автомобила“. Прието е, че въведеното изискване, участникът да разполага с поне един лек автомобил, който да бъде на разположение във връзка с извършване на доставките и осъществяване на сервизната дейност, което се доказва с посочване марка, модел и основание, на което разполага с автомобила е ограничително. В подкрепа на това е посочено, че чл. 65 от ЗОП дава възможност на участниците да използват ресурси на други физически и юридически лица, стига да докажат, че имат на разположение тези ресурси. В този смисъл, в конкретната обществена поръчка относима е възможността, участниците да докажат че разполагат с изискуемия брой автомобили, но основанието за това не следва да е ограничавано от доказване права на собственост върху същите. За ограничително е прието и изискването автомобилът да бъде „лек“, доколкото нормативната уредба не въвежда подобно изискване. Посочено е също, че лекият автомобил е предназначен за превоз на пътници, поради което, така въведеното изискване не е свързано с предмета на възлагане – извършване на доставките. Не е отчетено и обстоятелството, че дейностите, предмет на възлагане могат да се осъществят и чрез лекотоварен автомобил, товарен автомобил или автомобил, предназначен за превоз на товари. Развити са доводи, че така въведеното изискване е ограничително, тъй като необосновано възпрепятства икономически оператори, които не разполагат с лек автомобил към момента на подаване на офертата, за да участват в поръчката. РНО е приел, че така констатираното съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 65 от ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.
2. Незаконосъобразни технически спецификации. Видно от приложената Техническа спецификация, възложителят е поставил следното изискване: „Участниците трябва да са сертифицирани по: – стандарт БДС EN ISO 9001, с обхват на сертификация: асемблиране, търговия и сервиз на компютърна и офис техника или еквивалент; - стандарт БДС EN ISO/IEK 27001, с обхват на сертификация: асемблиране, търговия и сервиз на компютърна и офис техника или еквивалент. Изразено е становище, че тези две изисквания са незаконосъобразно заложени. Развити са доводи, че предметът на поръчката е доставка и гаранционна поддръжка на компютърно оборудване, което не се характеризира с особена сложност или специфика на изпълнение, не предполага и изработване на продуктите, които да налагат стопанските субекти да прилагат системи за управление на качеството, какъвто безспорно е международния стандарт БДС EN ISO 9001. По мнение на РНО, изискването за внедрена система за управление на качеството не е необходимо, за да се прецени дали участникът е годен да изпълни поръчката, като същото не съответства на предмета и сложността на поръчката и необосновано ограничава участието на лица, които притежават необходимите технически и икономически възможности за изпълнят предмета на поръчката. По отношение на изискването за налично сертифициране по стандарт БДС EN ISO/IEK 27001 е посочено, че този международен стандарт поставя изисквания към Системите за управление на сигурността на информацията и служи за защита на активите, които боравят с информация и се основават на възприети принципи, цели, политики и на оценки на рисковете, които могат да въздействат неблагоприятно върху бизнеса. Посочено е, че обект на поръчката е доставка на техника, в която не е предвидено създаване, внедряване и/или поддръжка на софтуер, поради което въведеното изискване няма пряко отношение към предмета на поръчката, с оглед което, залагането му е необосновано. Развити са доводи, че самият предмет на поръчката не се откроява със сложност или специфичност, които да налагат стопанските субекти да прилагат посочения стандарт. В заключение е посочено, че възложителят не е аргументирал защо му е необходимо при изпълнение на предмета на поръчката, участникът, избран за изпълнител да прилага система за управление на информационната сигурност, съгласно изискването на БДС EN ISO/IEK 27001 или еквивалентен, поради което заложеното изискване се явява необосновано и непропорционално. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е прието, че с така въведените изисквания са нарушени разпоредбите на чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 10%.
Предвид горните констатации и съобразявайки принципа за некумулиране на финансовите корекции, въведен в чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, в писмото РНО е уведомил бенефициера, че в случая следва да се определи обща финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (допустими разходи без собствен принос на бенефициера – 164 638,32 лв. с ДДС) по Договор от 21.05.2018 год., сключен с изпълнителя „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ ООД на стойност 140 000,00 лева без ДДС / 168 000,00 с ДДС.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, РНО е уведомил бенефициера за възможността в двуседмичен срок от уведомяването да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер.
Във връзка с предоставената му възможност, бенефициерът О. В. Т. е депозирал възражение с изх. № 0414-00-31/17.10.2022 год., в което е развил доводи за недопустимост на налагането на финансова корекция, доколкото с предходно, влязло в сила решение на НО вече има наложена финансова корекция в размер на 2 676,00 лева с ДДС върху разходите по същия договор със същия изпълнител. С оглед на това, във възражението се твърди, че решение за налагане на нова финансова корекция, въз основа на сигнала за нередност би било незаконосъобразно, поради което е формулирано искане такова решение да не бъде постановявано.
Като е приел възражението за неоснователно, РНО на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 е постановил Решение № РД-02-14-1142/25.11.2022 год., с което е определил финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (допустими разходи без собствен принос на бенефициера – 164 638,32 лв. с ДДС) по Договор от 21.05.2018 год., сключен с изпълнителя „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ ООД на стойност 140 000,00 лева без ДДС / 168 000,00 с ДДС. В мотивите на постановения административен акт са възпроизведени доводите, обективирани в писмо № 99-00-3-146/05.10.2022 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера, като са развити аргументи за тяхната неоснователност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният пред него административен акт е постановен от административен орган със съответната материална компетентност, решението съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че при постановяването му са нарушени относимите материалноправни норми. В този смисъл са оспорени изводите на органа за нарушаване на принципите, заложени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, предвид специфичния характер на проведената процедура за възлагане на обществената поръчка, а именно по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП – чрез пряко договаряне. В този смисъл са развити мотиви, съгласно които, характера на проведената процедура не предполага да се въвеждат критерии за подбор и критерии за възлагане, доколкото възлагането на такава поръчка не трябва да се провежда непременно при осигуряване на възможно най-широка конкуренция между заинтересованите субекти. Допълнено е, че в процедурата по пряко договаряне, спазването на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция не може да бъде обусловено от факта дали поръчката може да бъде изпълнена и от други икономически оператори, защото в тази хипотеза, законодателят е приел, принципът на свободна конкуренция да не бъде спазен в обема, в който се спазва при откритите процедури или при процедурите на публично състезание.
По отношение на първото нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОП, съдът е развил доводи за липса на допуснато такова, като приема за неправилно тълкуванието, направено от РНО на текста на въведеното от възложителя изискване. По мнение на съда, правилният прочит на въведеното изискване показва, че възложителят О. В. Т. е въвел изискване, участникът не да притежава, както неправилно е приел органа, а да разполага с поне един лек автомобил, който да бъде на разположение във връзка с извършване на доставките и осъществяване на сервизната дейност. Така въведеното изискване предполага възможността за наличие както на собствен, така и ползван на друго правно основание автомобил, включително и такъв, притежаван от трети лица. Според съда, критерият, автомобилът да е „лек“ не е утежняващо условие за участниците, предвид факта, че е допусната възможността този автомобил да не е собствен, а на трето лице, ползван на конкретно правно основание. Развити са и доводи, съгласно които, предвид размера и теглото на доставяната техника и нейното сервизно обслужване не е необходимо ползването на товарен или друг вид транспортно средство. В допълнение е посочено, че така въведеното изискване не противоречи на закона и е съобразено с особеностите и конкретиката на дейността, предмет на поръчката. В този смисъл е формиран извод, че поставеното изискване участниците да разполагат с лек автомобил е относимо и необходимо за изпълнение на процесната обществена поръчка.
По отношение на второто нарушение, първоинстанционният съд е приел за неправилни доводите на административния орган, че изискванията на възложителя, участниците да бъдат сертифицирани по стандарт БДС EN ISO 9001 и стандарт БДС EN ISO/IEK 27001, с обхват на сертификация: асемблиране, търговия и сервиз на компютърна и офис техника или еквивалент, ограничава необосновано участниците и въвеждат дискриминационни изисквания. По мнение на съда, с оглед предмета на поръчката, така въведените от възложителя изисквания са относими към предмета и изпълнението на поръчката, поради което същите не се явяват ограничителни. В този смисъл е формиран извод за липса на допуснато от възложителя нарушаване на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП.
В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че констатираните от РНО обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на разпоредбите на ЗОП, поради което и не съставляват нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. С оглед на това и като е приел жалбата за основателна, съдът е отменил решението на РНО и е присъдил в полза на О. В. Т. разноски в размер на 231,71 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:
По отношение на първото нарушение, обективирано в решението на РНО - незаконосъобразни критерии за подбор:
Видно от приложената по делото поканата за участие в процедура на пряко договаряне по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, в Раздел ІV.3. „Технически и професионални възможности“, в т. 3.2. възложителят е указал следното изискване: „Участникът следва да разполага с поне 1 /един/ лек автомобил, който да бъде на разположение във връзка с извършване на доставките и осъществяване на сервизната дейност. За доказване на съответствие с изискването по т. ІV.3.2., участникът декларира в ЕЕДОП инструментите, съоръженията и/или техническо оборудване, които ще бъдат на негово разположение за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 9 от ЗОП – Част ІV, Раздел В, т. 9 с посочване марка, модел и основание, на което разполага с автомобила“. Именно така въведеното изискване е прието от РНО като нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 65 от ЗОП.
Съгласно текста на приетата за нарушена разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.
В мотивите на административния акт са заявени доводи относно ограничителния характер на така въведеното изискване, доколкото според РНО същото е ограничено до доказване правото на собственост върху вещта, без да е предвидена възможността, дадена в чл. 65 от ЗОП за доказване съответствие с този критерий посредством капацитета на трети лица.
Така развитите от административния орган мотиви са неправилни и не кореспондират с текста на въведеното изискване. В този смисъл, правилни и обосновани са доводите на първоинстанционния административен съд, че в цитираното изискване, липсва текст, който да указва, че въпросният автомобил следва да е собствен на съответния участник в процедурата. Указанието, участникът да посочи в ЕЕДОП и основанието, на което ползва автомобила, по недвусмислен начин показва, че възложителят е допуснал доказване съответствие с този критерий както при наличието на собствен автомобил, така и при наличието на ползване на такъв на друго правно основание. При това тълкуване на въведения критерий следва извод за липса на нарушаване на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОП, която указва възможността участниците в конкретната обществена поръчка да използват капацитета на трети лица.
По мнение на настоящата касационна инстанция, не съставлява ограничително и изискването автомобилът да бъде „лек“. За да обоснове ограничителния характер на този критерий, РНО е посочил, че лекият автомобил е предназначен за превоз на пътници, т. е. така заложеният критерий не е свързан с предмета на поръчката. От друга страна, по мнение на органа, предметът на обществената поръчка може да бъде осъществен и с лекотоварен, товарен или автомобил, предназначен за превоз на товари. Така развитите доводи са неправилни и не кореспондират с относимите нормативни разпоредби. На първо място, липсва нормативна забрана за превоз на товари и в лек автомобил, стига да са спазени изискванията, въведени в чл. 168 – чл. 174 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата. На следващо място, с оглед предмета на обществената поръчка – доставка по заявка на компютърни конфигурации, принтери и компютри и гаранционна поддръжка, обосновано възложителят е въвел изискването за наличие на лек автомобил за осъществяване на дейностите по поръчката. В този смисъл и предвид размерите и теглото на доставяната техника, икономически необосновано и житейски нелогично е доставката и транспортирането за нуждите на сервизното обслужване да се осъществяват с товарен автомобил или автомобил за превоз на товари, както е приел органа.
Предвид горните мотиви, въведеният от възложителя критерий за подбор – участникът да разполага с поне един лек автомобил се явява необходим и съобразен с предмета, обема и сложността на поръчката. В този смисъл не е налице твърдяното от РНО нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което да бъде квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
По отношение на второто нарушение, обективирано в решението на РНО - незаконосъобразни технически спецификации.
Видно от приложената по делото Техническа спецификация, възложителят е поставил следното изискване участниците да са сертифицирани по: – стандарт БДС EN ISO 9001 и стандарт БДС EN ISO/IEK 27001, с обхват на сертификация: асемблиране, търговия и сервиз на компютърна и офис техника или еквивалент. В мотивите на оспореното решение са развити доводи, че така въведеното изискване нарушава разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, доколкото предмета на поръчката не се характеризира с особена сложност или специфика, не предполага и изработване на продуктите, което не налага стопанските субекти да прилагат системи за управление на качеството по стандарт БДС EN ISO 9001, нито системи за управление на сигурността на информацията по стандарт БДС EN ISO/IEK 27001.
Настоящата касационна инстанция намира за необосновани така развитите доводи на РНО. В случая, доколкото предмета на процесната обществена поръчка е „Доставка по заявка и гаранционно поддържане на нови компютърни конфигурации, принтери и компютри за нуждите на О. В. Т. , въведеното от възложителя изискване, участниците да са сертифицирани по посочените два стандарта се явява относимо към предмета и изпълнението на поръчката. Безспорно доставката на въпросната компютърна техника и нейното гаранционно поддържане е неразривно свързано с необходимостта от качествено изпълнение, което възложителя е обвързал чрез изискването, участникът да е сертифициран по стандарт БДС EN ISO 9001. Обстоятелството, че предмета на поръчката включва както доставката на компютърна техника, така и нейното сервизно поддържане, указва необходимостта, участникът да прилага системи за управление на качеството по стандарт БДС EN ISO 9001. По отношение изискването за сертифициране по стандарт БДС EN ISO/IEK 27001, обосновани са доводите на първоинстанционния съд, че същото е от съществено значение. В случая, както правилно сочи съда, поддържането на компютърните конфигурации на възложителя (общинска администрация), с оглед нормативно вменените функции на държавно управление и местно самоуправление и свързаната с изпълнението на тези функции обработка и съхранение на информация, безспорно изисква наличието у изпълнителя на системи за управление на сигурността на информацията по стандарт БДС EN ISO/IEK 27001. В този смисъл, изискването участника да е сертифициран по посочените два стандарта се явява съобразен с предмета, обема и сложността на поръчката. Така въведеното изискване в техническата спецификация не създава необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка, нито ограничава равния достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка.
Предвид горното, въведеното в техническата спецификация изискване, участниците да са сертифицирани по стандартите БДС EN ISO 9001 и БДС EN ISO/IEK 27001 в посочения обхване не се явява ограничително и не съставлява нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, което да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
В съответствие с горните доводи следва, че формулираният от Административен съд – В. Т. извод за липса на нарушение е правилен.
Липсата на осъществени от бенефициера О. В. Т. нарушения води до несъставомерност на установените от РНО нередности по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. От това следва, че административният орган е издал акта си при липса на фактическо основание – в противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като установената нередност е основание за упражняване на властническото му правомощие по определяне на финансова корекция за нея. Неоснователното определяне на финансова корекция прави актът на РНО и издаден в противоречие с целта на ЗУСЕФСУ, доколкото целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, а в случая не е налице нарушение на съюзното право и свързаното с него национално законодателство. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба на РНО доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника по касация такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/21.03.2023 год., постановено по адм. дело № 802/2022 год. по описа на Административен съд – В. Т.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА