Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 4880/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М., чрез неговия пълномощник срещу решение № 107 от 02.02.2023 г. по адм. дело № 395/2022 г. на Административен съд С. О. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от касатора заповед и да се присъдят в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОД на МВР - София, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, в настоящия си състав счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал.1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. М. срещу заповед № 517з-1987/11.04.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР-София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 , чл. 203, ал. 1, т. 13, и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР за длъжността младши инспектор, ст. полицай (ВПА), група „Охранителна полиция“ на РУ Костинброд при ОДМВР София, считано от датата на връчване на заповедта, поради извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жабата като неоснователна .

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – временно преназначеният на длъжност директор на ОДМВР – София, съгласно представена заповед на министъра на вътрешните работи и във връзка с чл. 204, т. 3 ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Дисциплинарно-наказващият орган е дал възможност на държавния служител да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и от страна на уволнения са депозирани писмени обяснения. Заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съгласно който за тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от регистрирането на Обобщената справка рег. № 517р-1788/25.01.2022 г. и е изтекъл на 25.03.2022 г. В рамките на очертания период обаче, жалбоподателя е бил в законоустановен отпуск, считано от 30.12.2021 г. до 06.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР двумесечния срок по ал. 1 и ал. 2 на разпоредбата не е текъл, съответно е продължил да тече след приключване на законоустановения отпуск – от 07.03.2022 г. и е изтекъл на 07.05.2022 г. Наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание на 11.04.2022 г. и връчена на жалбоподателя срещу подпис на 12.04.2022 г. е в преклузивен срок. Не е изтекъл и срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, считано от датата на извършване на нарушението – 16.10.2021 г. Първоинстанционния съд е приел, че нарушението, описано в оспорената заповед, е доказано въз основа на материали, обяснения, сведения и писмени доказателствени средства, събрани редовно от административния орган на основание чл. 171, ал. 1 АПК и е достигнал до крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е неправилно.

От данните по делото е установено, че съгласно одобрен график за работа към от 19:00 ч. на 15.10.2021 г. до 07:00 ч. на 16.10.2021 г., младши инспектор В. К. и младши инспектор К. М. са били дежурни полицейски служители по графика на РУ Костинброд, изпълняващи служебните си задължения като АП 900, участък 2-1. Във връзка с получен сигнал на телефон 112 в 01:40 на 16.10.2021 г. от частен дом в [населено място] за паднало лице с удар по главата, операторът е съобщил на АП 900, за мястото на произшествието и същите са се отправили натам с цел отработване на сигнала, заедно с екип на спешна помощ. При посещението на адреса органите на реда са установили празненство на рожден ден с присъстващи пълнолетни и непълнолетни лица (пострадалият също е непълнолетен). Възникнали са пререкания между полицаите и празнуващите във връзка с изпълнението на служебните им задължения - продължителността на необходимото на служителите време за вземане на показания от присъстващите и пострадалия, отношението им към разпитваните лица и най-вече предизвиканото от това забавяне на потеглянето на линейката с пострадалото лице. Екипът на спешна помощ по първоначални данни е напуснал мястото с пострадалото лице преди полицейския екип, поради което при проверката на сигнала от него не са снети писмени сведения за случилото се след това. Според сигналоподавателя полицаите са заплашвали него и приятелите му със съставяне на актове за установяване на административно нарушение, поради присъствието на празненството с употреба на алкохол на непълнолетно лице и предвид причинения шум от събирането. Допълнително се твърди, че служителите на реда са отказали да напуснат без да съставят такива актове, ако не получат финансова облага. По повод получения сигнал е издадена заповед № 517з-5633/22.10.2021 г. на директора на ОДМВР – София, с която е възложено извършването на проверка за извършени дисциплинарни нарушения от К. М. и В. К.. В хода на разследването са разпитани и останалите присъствали на инцидента лица. Според снетите при проверката сведения на Б. Т., идентични със сведенията на Г. Р. и Н. Н., полицаите постоянно са гледали в джобовете на сигналоподавателя, който е извадил от тях 150 лева, събрани от рождения му ден и ги е дал, съответно същите са приети от единия от полицаите. При снети писмени сведения в образуваното след това дисциплинарното производство на Б.-М. В., В. Т., М. П., Г. Р. и Н. Н. се установява, че към момента на твърдяното извършване на действията по поискване/приемане на подкуп, присъствали са само двамата полицаи и Б.-М. Т., в каквато насока е и показанието на празнуващите за привикване само на Тодоров от полицаите. Следователно сведения за случилото се останалите извличат от разказа на подалото сигнал лице. Разпитите на останалите присъствали на проверката лица, на екипа на спешна помощ и на пострадалото лице не установяват пряко наблюдение за извършване на неправомерни действия от служителите, но и дават противоречиви данни за точния момент за напускане на полицейския автомобил на проверения адрес – заедно с линейката или след това. Според отразения от служителите на медицинския екип час на тръгване 02:53 часа и докладваното от полицейските служители приключване на работата по сигнала в 03:30 часа от дисциплинарно наказващия орган е прието, че полицейската кола е останала след напускането на мястото на инцидента на линейката. Според показанията на Б. Т. парите са подадени на полицая К. М., описан само по външен вид - с кестенява, късо подстригана коса, нормално телосложение и с описание на калъфа на притежавания от него телефон, седнал на предна дясна седалка на полицейския автомобил и са приети от него в присъствието на В. К., описан като по-пълния от двамата полицаи, седнал на шофьорското място на колата. Според сведенията на разследваните полицейски служители, същите са заплашени с уволнение, поради контакт на сигналоподателя с лице на висша ръководна длъжност в системата на МВР. Съответно бащата на сингалоподавателя твърди, че служителят К. М. е потърсил същия след случая с искане да бъде оттеглен депозирания сигнал. Служителят В. К. дава сведения за тенденционно отношение след инцидента от страна на началниците районното управление и ОДМВР София, изразяващо се в преназначаване и заплахи за уволнение към него. Дисциплинарно разследващия орган е приел, че се касае за тежко нарушение на трудовата дисциплина – прикриване на корупционно поведение и нарушение на разпоредбите на т. 19, т. 20, т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което на дисциплинарно наказващия орган по отношение на К. М. е предложено да образува дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Същото е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение.

Административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, по отношение направените от жалбоподателя възражения относно отправена заплаха за уволнение или за контакт на сигналоподателя с лице на висша ръководна длъжност в системата на МВР. Заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон, доколкото с изключение на подалото сигнала лице за корупционна дейност, никой от присъствалите не е било свидетел на събитието. Събраните показания не са от очевидци и единствено възпроизвеждат казаното от подалия сигнал. В тях не се сочи и на кой именно служител е дадена сумата от 150 лева. В тази връзка дисциплинарно разследващия орган не е обосновал решението си да не кредитира показанията на оспорващия, неговия колега и шофьора на линейката, че патрулната кола е придружила линейката, а вместо това се е позовал на показанията на неочевидци.

Съдът неправилно е приел, че са доказани фактите, на които органът е основал налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“. Направените в протеклото дисциплинарно производство констатации за отправени от страна на полицейските служители заплахи, поискан и получен подкуп, почиват изцяло на показанията на подалото сигнал лице, доколкото от сведенията на останалите лица Г. Р. и Н. Н., подкрепящи тезата на Б. Т. за искане/приемане на подкуп от 150 лева, се установява в самото разследване, че те не са очевидци на случая, а преразказват възприятията на подалото сигнала за нарушение лице, което след факта е съобщил на присъстващите на адреса за случилото се. Самите те не са присъствали на събитието, като не са чули проведения между полицаите и Тодоров разговор и не са видели конкретен номинал на разменена валута между тях. Нито дисциплинарно разследващия орган, нито дисциплинарно наказващия орган отдават някаква тежест на възраженията на разпитаните полицаи или шофьора на линейката за липса на неправомерно поведение от страна на служителите и за отправяни от празнуващите заплахи, поради предизвиканото забавяне на потеглянето на линейката и евентуално провокиращо конфликт поведение на служителите при снемане на показания на присъстващите, отделно от анализа им за противоречия във връзка с тяхното дискредитиране.

Предвид изложеното, не се доказва безспорно да са отправяни от служителя К. М. заплахи за съставяне на актове за административни нарушения във връзка с направено искане или приемане на подкуп, или той да е бил свидетел на такива нарушения от страна на неговия колега и да не е подал сигнал до своите началници. След като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност нарушаване на нормите на т. 19, т. 20, т. 42 и т. 49, поради деяния несъвместими с етичните правила за поведение и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно. В тази връзка единствен очевидец на евентуално осъществената корупционна сделка реално е подателят на сигнала, като полицейските служители категорично отричат такава да се е състояла. Поради това, уволненият служител не е категорично доказано да е нарушил посочените в административния акт етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съответно поведението му не е доказано да уронва престижа на службата, поради което незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Алтернативно интерпретиране на закона би означавало всеки сигнал или дадени сведения за корупционна дейност като последица да води до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на съответния държавен служител.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника К. М. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 870 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 107 от 02.02.2023 г. по адм. дело № 395/2022 г. на Административен съд С. О. вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 517з1987/11.04.2022г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - София .

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София да заплати на К. М., [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ