Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 4934/2023 г.
Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на изпълняващия длъжността Главен директор на Г. Д. О. програма околна среда ( ГД ОПОС) и ръководител на Управляващия орган (УО) на ОПОС 2007-2013г., чрез процесуален представител по пълномощие главен експерт С. Т., срещу решение № 280 от 16.03.2022 г. по адм. дело № 628/2021 г. на Административен съд София област (АССО), с което по жалба на О. Б. представлявана от кмета И. Г., е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ ) от 17.06.2021г. , издаден от главния директор на ГД ОПОС и ръководител на УО на ОПОС 2007-2013г., с който е установено изискуемо задължение на общината в полза на Министерство на околната среда и водите в размер на 788 678,89лв., от които 432 111, 85лв. главница и 356 567,04лв. лихви за забава за периода от 01.08.2016г. до 01.06.2021г., с искане за отмяната му като неправилно.
В касационната жалба се твърди, че обратно на приетото от съда, в оспорения АУПДВ са изложени фактически и правни основания за издаването му и не са нарушени императивните законови изисквания за форма на акта като критерий за законосъобразността му. Практиката на ВАС приемала, че мотивите на индивидуален административен акт можело да се съдържат и в други документи и случаят бил точно такъв, защото с цитирани в жалбата писма от 27.04 и 18.10.2016г. бенефициерът бил уведомен за приключил процес на верификация и му било определено задължение за възстановяване на част от получената безвъзмездна финансова помощ. Писмата били представени пред първоинстанционния съд, но съдът при съществено нарушение на процесуалните правила изобщо не ги обсъдил и делото останало неизяснено от фактическа страна. Неправилни били мотивите на първоинстанционния съд и относно сключеното тристранно споразумение от 29.06.2018г., в което общината признала установените с акта задължения за главница и лихви. Обратно на приетото от съда в АУПДВ ясно бил посочен размерът на установените публични вземания. На следващо място, незаконосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд относно тълкуването и приложението на Наредба №Н-3 от 22 май 2018г. Тази наредба не е приложима за процесния програмен период.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата против АУПДВ, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски.
Ответникът по касационна жалба - О. Б. чрез процесуален представител адвокат Б. Х., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне на решението в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и изложените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по съществото е неоснователна поради следното:
Предмет на обжалване пред АССО е бил посоченият Акт за установяване на публично държавно вземане от 17.06. 2021г., издаден от главния директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда и ръководител на Управителния орган/УО/ на ОПОС, с който е установено, че към 01.06. 2021г. Министерство на околната среда и водите има изискуемо вземане срещу Община-Ботевград, БУЛСТАТ[номер], с адрес на управление: гр. Ботевград, пл. Освобождение №13, в размер на 788 678,89лв., от които: 432 111,85лв. главница, и 356 567,04лв. - лихва за забава за периода от 01.08.2016г. до 01.06.2021г., съгласно приложението към акта, като върху установената главница, считано от 01.08.2016г. до окончателното й изплащане, се начислява лихва на основание чл.175,ал.1 от ДОПК във вр. с чл. единствен, ал.1 и ал.2 от Постановление№426 от 18.12.2014г. на Министерски съвет за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, като в така определения размер на лихвата е включена само невъзстановената лихва върху първоначално определения размер на нередност ОПОС/16/КФ/302 и съобразно извършените погасявания.
За да отмени оспорения акт съдът е приел, че административният орган не е посочил достатъчно ясни фактически и правни основания за издаване на акта, които да обосновават как е определен размерът на установените публични вземания и съществено са нарушени процесуалните правила при издаването на АУПДВ като не са съобразени правилата на приложимата Наредба №Н-3/22.05-2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, на Министъра на финансите.
При служебното задължение на касационната инстанция да провери допустимостта на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав съобрази, че на основание 19 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение(ЗИД) на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2022г., обн. в ДВ бр.52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г., с влизане в сила на този закон се погасяват задълженията на бенефициентите-общини и бюджетни организации за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007-2013г. Управляващите органи на оперативните програми служебно отписват вземанията си за тези суми..
Доколкото в случая не е налице влязъл в сила административен акт, с който да е установено безспорно наличието на задължение за общината, т. е. не е налице публично задължение, което да е ликвидно и изискуемо и да е установено с влязло в сила годно изпълнително основание по смисъла на закона, цитираната разпоредба не намира приложение в случая и не води до отпадане на правния интерес на общината да оспорва процесния административен акт. В същото време, ответната по касационната жалба община не поддържа заявлението си от 25.11.2022г.(стр. 66 от адм. д.№ 4578/22г. на ВАС) за оттегляне на оспорването на процесния АУПДВ. Поради изложеното първоинстанционното съдебно решение е процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е и правилно като не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от страна на издателя на оспорения АУПДВ не са изложени каквито и да било фактически и правни основания, обуславящи разпоредения правен резултат и че изреждането на подадените от община Ботевград искания за междинни плащания и хронология на водена кореспонденция между страните по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ не представляват мотивиране на акта, нито изпълняват изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма на акта - за посочване на фактически и правни основания от издателя на акта, които обосновават издаването на акт с точно такова съдържание.
Споделят се напълно изводите на съда, че не представлява излагане на приетото за установено от фактическа страна и посочване на приложимите правни норми и правно основание за издаване на акта, нито са аргументи на административния орган за издаване на конкретния АУПДВ обобщеното и схематично посочване на суми и стойности относно получени от бенефициера средства по проекта, междинни искания за плащане, изброяване на представени документи, чрез които се документират направените разходи от общината в изпълнение на задълженията по договора, нито посочването на верифицирани и неверифицирани разходи, нито описанието кога и какво писмо е изпратено на жалбоподателя.
Само посочването на сключено тристранно споразумение, без да се изложат съображения какви права, респективно задължения то създава на адресата на АУПДВ, както и в какъв размер са задълженията и от какво произтичат не могат да заместят липсата на мотиви в административния акт.
В касационната жалба подобно се обосновава, че самото представяне пред първоинстанционния съд на цитираните в мотивите на акта писма и тристранно споразумение са достатъчни, за да санират извършеното нарушение на формата на акта (което всъщност касаторът признава). Тази теза не може да бъде споделена. Съдебната практика на ВАС относно санирането на незаконосъобразни актове при неспазване на изискванията за форма на акта, на която се позовава касаторът, се основава на съдебната практика още на Върховния съд по прилагането на отменения Закон за административното производство (ЗАП). Според тази практика, действително мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг акт, но до изпращане на административната преписка в съда. Обратното би означавало, при започнало административно производство по оспорване на административния акт пред съда, административният орган да може тепърва да уточнява фактическите и правни основания за издаването на акта, което изцяло компрометира правото на защита на адресата на акта. Още по-малко следва да се очаква от първоинстанционния съд сам да установява какви са били мотивите на административния орган при издаването на акта, въз основа само на цитирани други документи.
Законосъобразно, при това, първоинстанционният съд е приел, че нарушаването на изискването за форма на административния акт е достатъчно основание за отмяната му.
По изложените съображения, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 16.03.2022 г. по адм. дело № 628/2021 г. на Административен съд София област (АССО).
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ ИВА КЕЧЕВА