Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 5003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. от гр.Сливен, подадена чрез адв. С. Р. от АК – Сливен, с която се оспорва Решение № 80/29.03.2023 г. на Административен съд - Сливен по адм. д. № 20/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 1012-19-94#1/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Сливен.

В жалбата се твърди неправилност на решението, т. к. същото противоречи на материалния закон и целта на закона – касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Сливен, е изпратил писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Сливен. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Христов срещу Решение № 1012-19-94#1 от 23.12.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е потвърдено Разпореждане № 191-00-2349-4 от 01.11.2022 г. за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 3758,20 лева главница, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за несъмнено установено наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки на чл. 54е, ал. 1 от КСО, оправомощаващи контролните органи на НОИ да разпоредят възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за безработица от незаконно уволненото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В производството пред първоинстанционния съд няма спор между страните по фактите. Установени са и не се оспорват обстоятелствата, че трудовото правоотношение на касационният жалбоподател е било прекратено със Заповед № 277 от 15.04.2020 г. на изпълнителния директор на „Е. Миролио“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Г. Х. е подал Заявление вх. № 191-00-2349-1 от 08.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, с което заявил желание да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 191-00-2349-3 от 29.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Сливен, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Христов е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 40,85 лева дневно, считано от 08.06.2020 г. до 07.02.2021 г. Въз основа на горното разпореждане на Г. Х. е изплатено обезщетение за безработица в общ размер на 3758,20 лева за периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г.

С Решение № 392 от 27.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 6065/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, потвърдено с Решение № 224 от 19.09.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 367 / 2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, „Е. Миролио“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. Х., на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, сумата в размер на 3252,21 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 16.04.2020 г. до 15.10.2020 г., изразило се в пропусната полза в размер на разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил при „Е. Миролио“ ЕАД за процесния период, ако не беше незаконно уволнен, и брутното трудово възнаграждение, което е получил при друг работодател за три месеца /април, май и юни 2020 г./, в рамките на шестмесечния процесен период, както и разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил при „Е. Миролио“ ЕАД за процесния период, ако не беше незаконно уволнен, и изплатените му обезщетения за безработица за три месеца /юли, август, септември, октомври 2020 г./ в рамките на процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021 г., до окончателното й плащане. В мотивите на решението по гражданско дело № 6065 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, е прието, че със Заповед № 277 от 15.04.2020 г. на изпълнителния директор на „Е. Миролио“ ЕАД, на Г. Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, като е отразено, че с Решение № 348 от 03.12.2020 г. по въззивно гражданско дело № 701 / 2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 21.12.2021 г., уволнението му е признато за незаконно и е отменена посочената заповед.

На 27.10.2022 г. чрез платежно нареждане за кредитен превод, наредено от „Е. Миролио“ ЕАД, на Г. Х. е платена сумата 3525,93 лева, представляваща обезщетение по гражданско дело № 6065 / 2021 г. и лихва 273,72 лева.

При прецизно установена фактическа обстановка, административният съд правилно е определил предмета на спора и е достигнал до верни правни изводи, които е аргументирал изчерпателно и ясно. След анализ на разпоредбите на КСО обосновано е приел за законосъобразен оспорения административен акт и разпоредените с него права и задължения на страните в административното правоотношение. Изложил е мотиви за надлежно упражняване на правомощията на административния орган, предоставени му с нормата на чл. 54е, ал. 4 от КСО, с оглед безспорното наличие на всички изискуеми законови предпоставки – отменено незаконно уволнение, получено от уволненото лице обезщетение за безработица и получено присъдено му обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ, съвпадане на периодите от време, за които лицето е получило обезщетенията по чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 54а от КСО, които мотиви касационната инстанция споделя изцяло. Обосновани и правилни са изводите на АС – Сливен, че оплакванията на касатора за нарушени му с оспорения административен акт законни права и интереси са неоснователни. Изчерпателни и ясни, а по същество и правилни, са аргументите му, че административният орган е издал акта си при точното прилагане на материалния закон и в пълно съответствие с целта на закона, гарантираща правото на незаконосъобразно уволненото лице на обезвреда с различни законови способи /по КТ и по КСО/, но и недопускаща получаване на двете обезщетенията на едно и също фактическо основание. С оглед конкретните оплаквания на касатора и за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл.54е, ал.1 от КСО обстоятелството, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е присъдено като разлика между изплатеното обезщетение за безработица и брутното трудово възнаграждение е без правно значение. С посочената разпоредба на КСО е въведено задължение за възстановяване на изплатените парични обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение независимо от неговия размер. В конкретния случай е изпълнен фактическия състав на законовата разпоредба. Уволнението на касатора е било признато за незаконно с решение на граждански съд, въз основа на което му е присъдено и изплатено обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ, поради което същият дължи възстановяване на полученото за същия период обезщетение за безработица от бюджета на ДОО по чл.54а от КСО. Няма законово изискване за паритет и/или еквивалентност на двата вида обезщетение. Освен това следва да се отбележи, че гражданският съд е уважил изцяло предявения иск от касатора в настоящето производство на основанията и съобразно размера, посочени в исковата му молба.

Предвид гореизложеното, при отсъствие на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. От материалите по делото е видно, че ответникът не е представляван от юрисконсулт пред настоящия съд. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, който е изготвен и подписан от директора на ТП на НОИ – Сливен, а не от пълномощник и в проведеното открито съдебно заседание за него не се е явявал процесуален представител.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/29.03.2023 г. по адм. д. № 20/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на директора на ТП на НОИ – Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ