Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 5024/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Директора на А. М. депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 448/03.04.2023 г. на Административен съд Варна, XIV състав, постановено по адм. д. № 2328 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено Решение рег. № 32 302265/08.09.2022г. на Директора на ТД М. В. при АМ към МД : MRN22BG002002073157R5/23.05.2022. А. М. е осъдена да заплати разноски в размер на 810 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК вследствие противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че е била доказана основателността на извършената промяна в кода по ТАРИК, която е мотивирана и обоснована със становището на митническия орган чрез описание на това какво представлява взетата мостра, разгледана непосредствено, съдържанието на прикачения хартиен етикет, характеристиките на материята от която са произведени стоките. Спазено е правото на защита на лицето, т. к. в съобщението по чл.22 параграф 6 МК от 21.06.2022 г. до дружеството са посочени обстоятелствата, на които се основават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. Счита, че митническите органи са извършили подробен анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане, съответно са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Направено е сравнение за сходството в показателите на стоките. В КЖ се сочи, че законосъобразно МС на процесните стоки е определена съобразно изискванията на чл.141 вр. с чл.1, параграф 2, т.14 от Регламента за прилагане вр. с чл.74, параграф 2, буква б от МК. Касаторът счита за неотносимо заключението по ССчЕ. Моли за пререшаване на делото чрез отхвърляне на жалбата на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация[Фирма 2], притежаващо [ЕИК], със съдебен адрес в гр. Варна, [улица],[адрес] е оспорило КЖ с доводи, изложени в писмен отговор на адвокат пълномощник. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо, правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По делото е установено следното:[Фирма 2] е декларирало на 23.05.2022 г. на режим Допускане за свободно обращение 47 стоки, 1108 колета, 24098 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката CРТ Варна, обща фактурна стойност 55 898,57 евро. Към МД са приложени фактура № VNT2022000000047/20.05.2022 г., сертификат за движение, сертификат за непреференциален произход, международна товарителница от 20.05.2022 г., турска транзитна декларация №22TR34130001445297. Направена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол от 25.05.2022 г., като от стоки №20 Памучни трикотажни рокли, Платове от памук и полиестер, е взета по една мостра за определяне тарифното класиране и МС. С писмо са изискани допълнителни документи, във връзка с което дружеството е депозирало отговор и нови документи. ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ЕООД е уведомено писмено за мотивите, на които основава решението си, с което ще приключи процедурата по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ вр. с чл.74, параграф2, б. б от Регламент (ЕС) №952/2013 вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На 08.09.2022 година. Директорът на ТД М. В. е издал процесното Решение с рег. № 32 302265, приемайки, че стока №20 следва да се класира в код 610443000 на КН, различен от декларирания 6104420000. Аргументирал се е, че в декларирания код по ТАРИК се класират трикотажни или плетени рокли от памук, а не от полиамид. Относно стоката с №44 Платове от памук и полиестер е констатирано, че е декларирана с код по ТАРИК 5208599099, взетата проба е парче плат, различен от трикотажните или плетените, със сплитка лито, печатан. Вносителят е представил електронна фактура с № VTN2022000000047/20.05.2022 г. на стойност 55 898,57 евро, посочена е стойността в турски лири, банката и сметката на продавача. Разплащането е осъществено от вносителя на 26.05.2022 година. Направен е анализ на МС на стоки с код по КН 52085990, като данните са снети от сайта на ЕК http://trade.ec.europa.eu/acces - to - market/еn/statisties?includeUK:=true. Направена е справка в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки, класирани в код по ТАРИК 5208599099, страна на износ Турция за периода от 23.02.2022 г. до 23.05.2022 година. В оспореното Решение, Директорът на ТД М. В. се е позовал на три МД: от 02.05.2022 г. за памучен плат с ширина 2,2 метра; от 13.05.2022 г. за плат памук синтетика с преобладаващо съдържание на памук 2,2 м. и от 21.05.2022 г. за плат памук синтетика с преобладаващо съдържание на памук 2,2 метра. Поради това с решението е определена нова МС на стоки №44 в размер на 3781,43 лева, като са установени задължения за досъбиране ДДС 205,53 лева, ведно с лихва. Направена е справка и в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС3А и THESEUS във връзка с основанието за определяне на нова МС на стоката с №44 по МД от 23.05.2022 година. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните.

Въз основа на гореизложеното административният съд е преценил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и отговаря на общите критерии за форма и съдържание на индвидуалните административни актове. С решението Директорът на ТД М. В. е отказал да приеме декларирания от вносителя код по ТАРИК за стока с №20 и кода за стоката с №44, определил е нова МС, разпоредил е коригиране на МД, като се взезе под отчет начисленият размер на дължимите държавни вземания и е определен ДДС за доплащане в размер на 205,53 лева, ведно с лихва за забава. Съдът се е позовал на приетото от СЕС в т.37 на Решението от 19. Октомври 2017 г. по дело С 556/16, за да се аргументира, че решаващият критерий за тарифното класиране е в обективните характеристики и качества и в описанието, съдържащо се в забележките към раздела или главата от позициите на КН. Посочено е, че в тежест на органа е да докаже основателността на извършената промяна в кода по ТАРИК. Но в процесния казус не е осъществен съответния сравнителен анализ, който да установи еднозначно, че предвид свойствата и характеристиките на иззетата мостра, процесната стока с №20 попада в кода по ТАРИК, описан в оспореното решение на Директора на ТД на М. В. Съдът е обсъдил чл.70, параграф1 и 2 от МКС, съгласно които МС на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според съда МС трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката. Когато МС не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно буквите от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която е възможно да се определи МС на стоката. Съгласно чл.141, параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне на МС на внасяните стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, МС се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Съобразно правилото на чл.141, параграф 2 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се съобразят значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и сочените за идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно предвиденото в чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на МС на внасяните стоки се използва най ниската от тях. Идентични стоки по смисъла на чл.1, параграф 2, т.4 от Регламента означава, стоки произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Съгласно чл.1, параграф 2, т.14 от Регламента, сходни стоки означава стоки, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, определящи сходността на стоките са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Административният съд се е аргументирал, че в случая[Фирма 2] е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната МС, договор с продавача VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED, фактура, документи за осъществени разплащания. Според съда митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане, като не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Касационният състав на ВАС, Осмо отделение споделя изцяло мотивите на административния съд, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. В съдебното решение са обсъдени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обосновани са мотиви във връзка с доводите на страните и приложимата нормативна уредба, включително и по относимата практика на СЕС. Съдът е обсъдил заключението по ССчЕ съгласно изискването на чл.202 ГПК, прието без оспорване от страните. Аргументирано е заключението на представителя на ВАП, че платената по фактурата сума, отразена в счетоводството на вносителя, съответства на сумата, посочена във фактурата от 20.05.2022 година, налице е съответствие и между платената цена за стоките с декларираната стойност по МД. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение възприема за правилно заключението на представителя на ВАП, че в обсъждания казус събраната от митническия орган информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната от вносителя жалбоподател МС.

В КЖ се описва фактическата обстановка и се сочат доводи, на които административният съд подробно е отговорил. Видно е от мотивите на първоинстанционното решение, че съдът е разгледал последователността, която е трябвало да спази митническият орган при определяне МС на декларирането стоки. Касационната инстанция преценява като обосновани възраженията на пълномощника на ЕЙ ДИ СИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, че при определяне на новата МС, органът не е изяснил и не е доказал дали определената от него МС е на стоки на същото търговско равнище, в същите количества, дали стоките притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, дали се касае за сходни стоки със съответните качества, репутация и съществуваща търговска марка. В тази връзка не е направена съответната корекция, отчитаща разликите в търговското равнище и/или количествата, както и вида на транспорта.

Решението на Административен съд Варна е правилно, вследствие на което касационната инстанция го оставя в сила.

Разноски: В касационното производство[Фирма 2], е направило разноски в размер на 480 лева, представило е за тях писмени доказателства и списък. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 448/03.04.2023 г. на Административен съд Варна, XIV състав, постановено по адм. д. № 2328 по описа за 2022 г. на този съд.

ОСЪЖДА А. М. град София да заплати на[Фирма 2], притежаващо [ЕИК], със съдебен адрес в гр. Варна, [улица], [адрес] сумата в размер на 480 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ