Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 4952/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С., против решение № 394 от 07 март 2023 г., постановено по адм. дело № 964/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. П. против заповед № 484 от 27 октомври 2022 г. на кмета на О. С. с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Плътна ограда към улична регулация“, изграден изцяло извън границите на УПИ ІІІ-1232, кв. 68 по плана на гр. Симитли в [улица], попадащ между о. т. 138 и о. т. 184 по регулационния план. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Правилно е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон.

Неоснователен е доводът на касатора, че оспорената заповед е без мотиви - фактически и правни основания, което я прави незаконосъобразна, съобразно чл. 146, т. 2 АПК. Видно от обстоятелствената част на оспорения акт, същият съдържа мотиви - фактически основания, въз основа на които стават ясни причините за издаването му. Тези мотиви се съдържат и в съпътстващите административната преписка писмени документи като констативен акт № 3 от 14 октомври 2022 г., връчен на оспорващия по надлежния ред, като същият се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу него. От съдържанието на всички тях става ясно, че заповедта е издадена след констатацията на компетентните контролни органи, за наличие на незаконен строеж: „Плътна ограда към улична регулация“, изграден изцяло извън границите на УПИ ІІІ-1232, кв. 68 по плана на гр. Симитли в [улица], попадащ между о. т. 138 и о. т. 184 по регулационния план, извършен от Б. П., при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без строителни книжа, чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Констатираните от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект – плътна ограда, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж, арг. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, каквото няма.

Предвид времето на извършване на строителството (2019 г.) съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по 16 ПР на ЗУТ и 127 ПЗР на ЗИДЗУТ.

Във връзка с изложените от касатора доводи за некоректно описание на строежа, този съд намира, че по делото са налице данни относно всички релевантни обстоятелства във връзка с изпълнената плътна ограда. В оспорения акт, в мотивите, подробно е описан извършеният незаконен строеж, като описанието в диспозитива не противоречи на мотивите на акта. Безспорно е индивидуализиран подлежащият на премахване строеж, а назначената по делото съдебно-техническа експертиза внася яснота относно фактическото изпълнение на процесната заповед.

Процесната ограда представлява строеж, по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за изграждането й е било необходимо наличието на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 ЗУТ, но това не означава, че оспорващият е освободен и от задължението да разполага с разрешение за строеж преди започване на строежа.

Отделно от това, установено в заключението на вещите лица, изграденото строителство е недопустимо и като частично попадащо в улица, както и в нарушение на правилата за разполагане на огради по чл. 48, ал. 7 ЗУТ, съгласно които към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м., а в настоящия случай височината е 2.19 м. – 2.54 м.

Не е приложима и разпоредбата на чл. 48, ал. 9 ЗУТ, в която е регламентирано, че строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект, какъвто в настоящия случай не е изготвян, а и не е издавано разрешение за строеж от главния архитект.

Законосъобразни са съображенията, относно наличието на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ и правилно е наредено премахване, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.

Не се споделят от този състав доводите на касатора, че има разминаване в размерите, описани в заповедта и установени от вещото лице и това внася неяснота по отношение предмета на премахването. Съставения при извършената проверка констативен акт № 3/14 октомври 2022 г. съдържа окомерна скица на имота и схема на строежа – ограда, като точно е индивидуализиран незаконния строеж. Допуснатите неточности в описанието и размерите не се явяват съществени нарушения във формата на акта, доколкото е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж.

Не се споделят от настоящият съдебен състав и доводите на касатора, че административният орган, както и решаващият състав на първоинстанционният съд не са извършили преценка за това дали подлежат на запазване определени части от строежа, т. е. дали целият строеж е незаконен или само негова част – по аргумент от текста на чл. 225, ал.1 ЗУТ. Действително такава преценка би било необходимо да бъде направена, но само ако за тези определени части от процесният строеж са налични строителни книжа. В настоящия случай, обаче, това не е така.

Съдът не е компетентен да извършва проверка за целесъобразността на административния акт, поради което подобни доводи в касационната жалба са недопустими. Ако се има предвид съответствието на акта с целта на закона, тази проверка е извършена в контекста на цялостния контрол за законосъобразност по основанията на чл. 146 АПК, проведен в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК, за което са изложени надлежни мотиви. Същите следва да бъдат споделени.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на О. С. следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1300 лева.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394 от 07 март 2023 г., постановено по адм. дело № 964/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Б. П., [ЕГН], гр. Симитли, [улица]да заплати на О. С. сторените в тази инстанция разноски в размер на 1300 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА