Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М., чрез адвокат И. И., против решение № 1877/23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Министерство на правосъдието (МП), за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки неимуществени вреди, респeктивно от незаконосъобразни действия на министъра на правосъдието и от незаконосъобразен акт на министъра на правосъдието – отменена заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на МП, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което се уважи предявеният иск. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Иванова и поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Министерство на правосъдието, чрез своите процесуални представители, счита касационната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана в депозирания писмен отговор. Моли същата да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила оспореното решение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Н. и юрк. Д., които поддържат подадения писмен отговор и оспорват касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване исковите претенции на ищеца. Счита, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен административен акт, настъпила неимуществена вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения акт и вредата. Налице са касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на В. М. против Министерство на правосъдието за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки неимуществени вреди, респ. от незаконосъобразни действия на министъра на правосъдието и от незаконосъобразен акт на министъра на правосъдието – отменена заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на МП, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че неимуществените вреди са причинени от: 1. действия и изявления на министъра на правосъдието (държавен орган); 2. отменен административен акт заповед № ЧР-03-82/31.07.2019г., с която ищецът е бил отстранен от работа; 3. вреди, в следствие с искането на ищеца вх. № 94-В-292/26.10.2019г. да бъде заплатена дължимата му сума, въз основа на влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповед за отстраняване от длъжност.

Административният съд е установил, че периодът, за който е предявена претенцията е от 03.07.2019 г. до подаване на исковата молба – 03.11.2021 г.

От фактическа страна от първостепенния съд е установено, че към 31.07.2019 г. ищецът е заемал длъжността „Главен директор“ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като със заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР същият е временно отстранен от длъжност като е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта и личен знак. Временното отстраняване от длъжност е поради образувано срещу ищеца дисциплинарно производство със заповед № ЧР-03-81/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието. Впоследствие, със заповед № ЧР-03-113/18.10.2019 г. на министъра на правосъдието на Миладинов е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като същата му е връчена на 21.10.2019 г. Заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г., с която ищецът е временно отстранен от длъжност е оспорена от него по съдебен ред като производството по делото е приключило с постановяването на решение № 7848/12.12.2019 г. постановено по адм. д. № 9386/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което оспорената заповед е отменена. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 10618/31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3949/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

По отношение на жалбата на Миладинов срещу заповед № ЧР-03-113/18.10.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ e установено, че същата е отхвърлена с решение № 2595/20.05.2020 г., постановено по адм. д. № 13115/2019 г. по описа на АССГ, като същото е потвърдено с решение № 14324/18.11.2020 г., постановено по адм. д. № 8114/2020 г. по описа на ВАС.

Същевременно от доказателствата по делото се установява, че с решение № 4281/24.06.2022 г. постановено по адм. д. № 770/2022 г. по описа на АССГ е уважен искът на Миладинов за причинени имуществени вреди следствие отменената като незаконосъобразна заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, за периода от 31.07.2019 г. до 21.10.2019 г., в размер на 83 525, 38 лева, ведно със сумата в размер на 1 779,15 лева, представляваща лихви върху главницата за периода от 01.09.2019 г. до 03.11.2021 г., ведно с лихвата върху общата сума, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно посочената фактическа обстановка по случая въз основа на писмените доказателства в преписката по делото и е изслушал показанията на П. М., съпруга на ищеца и Д. Л.. С. М. е потвърдила, че съпругът й се е почувствал засегнат от публичното оповестяване на заповедта за уволнение, както и от това, че в медиите била изнесена информация, че за да избегне уволнение ищецът е взел болничен лист и е заявила, че той се е почувствал засегнат и обиден от изявленията на министъра, в които били изложени много неистини. Разпитан по делото като свидетел пред първостепенния съд е и Д. Л., която е сочи, че ищецът е страдал от високо кръвно, отказвал да се вижда с познати, спрял да говори, самоизолирал се, увеличил дозите на лекарствата си през този период, както и отменил планирана почивка. Като причина за това е посочена обявяването в медиите за уволнението му, както и това, че постоянно се е говорило за фалшив болничен, фалшиво излизане в болнични, заповед за уволнение, допуснати груби нарушения и злоупотреба с положението, което счита за грозни и неверни квалификации.

При тези фактически установявания, съдът е счел искът за допустим. Приел е, че не е налице първата предпоставка по чл. 203 от АПК за ангажиране на отговорността на ответника по първия обективно съединен иск, тъй като заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР се явява част (етап) от цялостното производство по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, поради което независимо, че същата заповед е отменена, то крайният резултат е налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, установено като законосъобразно. В тази връзка съдът е обосновал извод, че отменената заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието представлява предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК, но само по отношение на вреди, настъпили пряко от тази заповед.

На следващо място, според първостепенния съд по отношение на претенцията за неимуществени вреди, описани като психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за преживени болки, страдания и психически стрес, поради което не следва същите да бъдат овъзмездени. Съдът е отбелязал, че оставането без доходи за периода 31.07.2019 г. – 21.09.2019 г., следствие отменената заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, не е приятно изживяване, но пък следва да бъде отчетено нормалното житейско смущение и дискомфорт, който обаче не следва да бъде обезщетяван. Според АССГ от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установено следствие на заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. да са били претърпени негативни емоции. Заключил е, че при липсата (недоказаност) на елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността по преда на ЗОДОВ не е необходимо да се изследва причинно следствената връзка между събитията.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал частично обосновани изводи, които само частично се споделят от настоящата инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Касационният състав не споделя крайните изводи на АССГ за изцяло неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на исковата претенция, но само за периода от 03.07.2019г. до издаване на отменената впоследствие заповед за отстраняване от длъжност на 31.07.2019г. Не се установява за този период един от основните елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразно административно действие. Твърдените незаконосъобразни действия на министъра и неговите изявления не са в резултат на административна дейност, което би подлежало на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Именно затова в тази си част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

За периода обаче, след издаване на процесната заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. неимуществените вреди, настъпили от незаконосъобразното отстраняване от длъжност са налице и са в пряка причинно-следствена връзка с издадената заповед. Макар свидетелските показания и на двете свидетелки да са били насочени основно към описание на негативните емоции на ищеца Миладинов, възникнали от изказванията на министъра в началото на периода, посочен в исковата молба – 03.07.2019г. и двете недвусмислено посочват тяхната продължителност и интензивност, която обхваща и периода след издаване на заповедта за отстраняване. Това доказва, че вреди са били налице и те са извън обичайният дискомфорт, който е възможно да изпита един държавен служител в такава ситуация. В този смисъл за периода от отстраняването му – 31.07.2019г. до уволнението му /което е оставено в сила от съда/ - 21.10.2019г. за него са налице неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е било доказано. Действително са били ангажирани доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт и предхождащите го действия, макар и неадминистративни е оказал върху личността на В. М.. В случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на ицеща неимуществени вреди от отменената заповед.

Настоящата инстанция счита, че от показанията на свидетелите – съпругата П. М. и близката семейна приятелка Д. Л. се установяват настъпили за ищцата неимуществени вреди. Техните показания възпроизвеждат преки впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания. Несъмнено е установено от показанията на свидетелите по делото, че за ищеца са настъпили вредоносни последици, изразяващи се в нервност, стрес, асоциално поведение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Относно размера на дължимото се обезщетение.

На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, не следва да бъде претендирания от 10000 лева за целия исков период, а сумата от 2000 лв. за периода от 31.07.2019 г. – 21.09.2019 г.

Водим от гореизложеното, решението, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск на В. М. против Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени преки неимуществени вреди, респeктивно от незаконосъобразни действия на министъра на правосъдието и от незаконосъобразен акт на министъра на правосъдието – отменена заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на МП, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неправилно следва да бъде отменено за размера до 2000 лв. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в размер от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяната на заповедта - 31.07.2020г. /съгл. Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. В останалата част решението на АдмС-София град следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноските в първоинстанционното производство в полза на Министерство на правосъдието, следва да бъдат отменени и на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер, съобразен с уважената част от иска, а именно – 476 лв., която представлява една пета от 2380 лв., заплатени от ищеца в двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1877/23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди на В. М. против Министерство на правосъдието е отхвърлен до размера от 2000 (две хиляди) лева и в частта, с която на Министерство на правосъдието са присъдени направените по делото разноски.

Вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на В. М., [ЕГН], от гр. София сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт – заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, за периода от 31.07.2019 г. – 21.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на В. М., [ЕГН], от гр. София сумата от 476 (четиристотин седемдесет и шест) лева, представляваща направените от него разноски в производството пред АССГ и ВАС съразмерно намалени, съобразно размера на присъдената сума.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1877/23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София-град в частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди на В. М. против Министерство на правосъдието е отхвърлен за размера над 2000 лв. до претендирания такъв от 10000 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА