Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 5055/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт П. П., срещу Решение № 59 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 474 по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С1796-0126649 от 30.11.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „Август 2812“ ООД, с [ЕИК] сума в размер на 1055,00 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не съобразил това, че административното нарушение е безспорно установено и е ирелевантна стойността на извършената продажба. Твърди се, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, послужили за издаването й, а срокът на действие на мярката от 14 дни е обоснован и съответства на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу посочената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – „Август 2812“ ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ № ФК-С1796-0126649 от 30.11.2022 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на „Август 2812“ ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – кафе – аперитив, находящ се гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 11, стопанисван от „Август 2812“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 19.09.2022 г., в 11:19 ч. проверка на търговския обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе – аперитив, находящ се гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 11, стопанисван от „Август 2812“ ООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на един брой кафе и на един брой чай на стойност 3,00 лв. и заплащането им в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Изведен е КЛЕН от 19.09.2022 г., от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установените в повече средства в касата с 65,62 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА № 0126649 от 19.09.2022 г.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено извършеното от търговеца нарушение – неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока.

С обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца са бланкетни, като е съобразено и това, че нарушението е първо за него. Във връзка с последното съдът изразил несъгласие с извода на административния орган, че създадената от търговеца организация в обекта не води до изпълнение на установените правни регламенти и че се цели отклонение от данъчното облагане, както и че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби – касае се за еднократен пропуск за издаване на касов бон за продажба на стока на стойност 3,00 лв. В допълнение съдът посочил, че не бил направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По тези мотиви спорната ЗНПАМ била отменена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи.

По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.

Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП, cep. АА № 0126649 от 19.09.2022 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС.

Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 65,62 лв. са основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не.

Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ е преценката на първоинстанционния съд, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН.

В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС – Перник е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер; преценка на обороти от предходни дни или периоди. Стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й.

Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав.

С оглед доводите на ответника в писмения отговор, следва да бъде отчетен факта, че по делото е представен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F681187 от 13.10.2022 г., но липсват твърдения на ответника в настоящото производство, че в случая освен ПАМ е наложено и административно наказание. По тези причини, несподелима е в случая тезата, че административният орган не е осигурил координиране на производствата, като е допуснал автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на адресата на ЗНПАМ, респективно, че отменената ЗНПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21.

Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски се претендират, но поради липса на представени доказателства за реално осъществени такива, същите не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. № 474 по описа на Административен съд – Перник за 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА