Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 5069/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. Б. и А. Г., и двете - от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Вл. Велевски срещу Решение № 1152 от 22.02.2023 г., постановено по адм. д. № 3494/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушени на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподателки не се явяват. Представляват се от адв. В., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно - в хода по същество. Претендира разноски.

Ответникът, Министерство на отбраната, редовно призован, се представлява от юрк. Т., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решения по съображения, изложени устно - в хода по същество. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, се представлява от юрк. В., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решения по съображения, изложени в писмения отговор на жалбата и устно - в хода по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Областна администрация на област София, редовно призован, се представлява от юрк. Б., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решения по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил исковете на Г. Б. и А. Г., и двете от гр. София, срещу Министерството на отбраната, Министерството на регионалното развитие благоустройството и Областната администрация на област София, за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на по 15 000 лева, претендирани от всеки един от ответниците, представляващо имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от невъзможността ищците да отчуждят възмездно собствения си имот, настъпили от бездействието на ответниците да деактуват имота, предмет на влязло в сила на 24.02.2020 година Решение №617/28.01.2019 г. по гр. дело №9105/2016 г. по описа на Софийския градски съд.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане доводите на страните, събраните по делото доказателства, както и след анализ на института на фактическото бездействие по чл. 256 от АПК, е приел, че актът, с който се актува/деактува имот - държавна собственост, респективно отказът за издаването му, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и единственият ред за защита на лице, което претендира собственост върху имот, чието деактуване е мълчаливо отказано, осочено в случаите, в които е налице влязло в сила съдебно решение, с който срещу държава и в полза на ищците е решен установителен иск за собственост върху този имот, е този по оспорване на фактическо бездействие по чл. 256 АПК. По делото е установено, че правото на собственост на ищците спрямо държавата е установено с влязло в сила съдебно решение и в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от Закона за държавната собственост – т. е.отписването на имот - публична държавна собственост и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота. На база посочената разпоредба, съдът е приел, че само на това основание искът срещу Областната администрация на област София се явява неоснователен. По отношение на останалите ответници АССГ е заключил, че по делото се установява незаконосъобразно фактическо бездействие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е имал задължение да се произнесе по направеното искане за деактуване, като бездействието обхваща периода от 09.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Съдът е установил, че от страна на министъра на отбраната не е налице бездействие, тъй като дори и да е налице известно забавяне, то неговото дължимо действие в случая е във формата на мнение, което за разлика от съгласието, не е обвързващо за решаващия орган.

Въпреки установеното бездействие, АССГ е приел за недоказана и неоснователна претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. След подробен анализ на понятието “пропусната полза“, съдът е заключил, че ищците не са доказали по несъмнен начин реалното настъпване на пропуснати ползи, доколкото недоказана остава възможността за сигурно увеличаване на имуществото им, а още по-малко в периода на незаконосъобразното фактическо бездействие на ответника МРРБ - от 09.09.2021 г. до 31.05.2022 г. Според съда от събраните по делото свидетелски показания не се установява дори наличието на намерение ищците да се разпоредят с процесния имот. Съдът е заключил, че не е налице и причинно-следствена връзка между недеактуването на имота и твърдените за настъпили вреди, доколкото деактуването на имота има само констативно, а не конститутивно действие.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС споделя правните изводи на административния съд относно неоснователността на исковите претенции на Г. Б. и А. Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи. В тази насока касационната инстанция препраща към развитите от АССГ правни доводи в първоинстанционното решение, които следва да се разглеждат като мотиви на настоящото решение с оглед правомощията на ВАС по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели, че неправилно са съединени трите иска. Съдът след като е установил наличието на връзка между тях, правилно ги е обединил в едно общо производство, прилагайки разпоредбата на чл. 213 от ГПК.

Дори да се приеме, че в хипотеза като настоящата – наличие на влязло в сила съдебно решение на общия съд, с което е установено, че процесният имот е собственост на ищците в настоящото производство, единственият начин същите да се защитят при мълчанието на административния орган да се произнесе по искане за деактуването му, по реда на чл.256 –т. е. като при незаконосъобразно бездействие, то правилно АССГ е заключил, че по делото не се доказва реалното настъпване на претендираните имуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и евентуалното незаконосъобразно бездействие.

Настоящата касационна инстанция намира, че от изслушаните по делото свидетелски показания относно наличието на намерения за сключване на договор за продажба, не се установява реална възможност за увеличаване на имуществото на ищците. Отделно следва да бъде посочено и че свидетелски показания за установяване на правни сделки са недопустими като доказателствено средство на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД, за сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот се изисква писмена форма. При липсата на други доказателства, правилно АССГ е заключил, че твърдените пропуснати ползи са хипотетични, а не сигурни.

Правилно съдът е обосновал и липсата на причинно-следствена връзка между вредите –пропуснати ползи и установеното бездействие с оглед обстоятелството, че спорът за собственост е разрешен с влязло в сила съдебно решение и с вписването на съдебното решение на 01.09.2021 г. в Служба по вписванията е отречена легитимационната сила на процесния АПДС, поради което съществуването му е без правно значение.

Обоснован е и крайният извод за неоснователност на исковите претенции, насочени срещу ответниците Министерство на отбраната и Областната администрация на област София, доколкото не техни органи дължат деактуване на имота в случая.

С оглед гореизложеното решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на онветниците, Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие благоустройството и Областната администрация на област София, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лв. за настоящата касационна инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1152 от 22.02.2023 г., постановено по адм. д. № 3494/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Г. Б., [ЕГН] от гр. София и А. Г., [ЕГН] от гр. София да заплатят на Министерството на отбраната сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Г. Б., [ЕГН] от гр. София и А. Г., [ЕГН] от гр. София да заплатят на Министерството на регионалното развитие благоустройството сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Г. Б., [ЕГН] от гр. София и А. Г., [ЕГН] от гр. София да заплатят на Областната администрация на област София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА