Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5165/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 258 чрез пълномощника си адв. А. Т., срещу Решение № 958 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5685/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна – "Пимен" ООД, гр. В. Т. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспорения съдебен акт, като моли същия да бъде оставен в сила.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспорения съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № Ж-124 от 08.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество: В 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде ново становище за присъединяване на ФЕЦ, с мощност 170 kW, предвидена за изграждане в УПИ XII -2512, XIII - 2513, XIX - 2514, кв. 124, гр. Лясковец, общ. Лясковец, обл. В. Т. съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел I, отговарящо на изисквания на

т. 3.2.2 от Лицензията - с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение на ТП 29 „Лясковец“; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение

№ Ж-124 от 08.04.2022 г. на КЕВР, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадена жалба от „Пимен“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата срещу „Електроразпределение Север“ АД е възражение по отношение на основанието и размера на начислената такса в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 170 kW, предвидена за изграждане в урегулирани поземлени имоти (УПИ) XII -2512, XIII - 2513, XIX - 2514, кв. 124, гр. Лясковец, общ. Лясковец, обл. В. Т. към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРД). Според ЕРД, видно от приложеното Искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителна мрежа към преносната електрическа мрежа № ПВИ 1966# 1/24.11.2021г. „ФЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение, към близко намиращ се електропровод средно напрежение (СрН) „Брода― 20 kV, с място на присъединяване - съществуващ или новоизграден стоманорешетъчен стълб (СРС) 20 kV в отклонението за МТП № 29 „Лясковец от електропровод „Брода― 20 kV, п/ст „Г. О. – Изток“ 110/20 kV. С писмо изх. № 5920328/22Л 1.2021 г. ЕРД е уведомило „Пимен“ ООД, че на основание на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 е стартирана процедура по съгласуване с ECО на определените условия за присъединяване към разпределителна мрежа средно напрежение. В отговор на изпратено писмо за съгласуване, в ЕРД е получено писмо от ECO с приложена Проформа фактура № 1312043776/02.12.2021 г. и искане за заплащане на цена за проучване в размер на 7 848 лв. По тази фактура не е налице заплащане. В писмото ЕРД е разяснило, че присъединяването на заявената ФЕЦ се извършва по Наредба № 6, Глава четвърта - Ред за присъединяване на електрическите централи към електрическите мрежи, извън тези, уредени по Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), като твърди, че на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 е длъжно да съгласува с ECO определените условия за присъединяване на заявената ФЕЦ към разпределителна мрежа средно напрежение. От писмо с изх. № 6009592 от ЕРД до КЕВР става ясно че в района, в който е предвидено изграждането на ФЕЦ, на 150 метра от имота, се намира съществуващ мачтов трансформаторен пост (МТП) № 29 „Лясковец“, оборудван с „понижаващ“ 20/04 kV трансформатор (ТМ) с мощност 100 kVA. ЕРД е посочило, че при МТП „всички съоръжения са монтирани на открито― на стълба, а за точно този стълб ЕРД е заявило, че не разполага с данни дали е проектиран, така че на него да може да се монтира ТМ с мощност, по-голяма от 160 kVA. В писмото си ЕРД твърди още, че съществува опасност „при несъгласуване условията за присъединяване с ECO да възникнат ситуации, при които част от произведената енергия ще се „инжектира― в подстанции на ECO ЕАД, което от своя страна ще доведе до грешното сработване на релейни защити.

На следващо място е установено, че във връзка с изложеното от „Пимен“ ООД до КЕВР е подадена жалба, по която е образувана преписка. Въз основа събраните данни и доказателства е прието Решение № Ж-124 от 08.04.2022 г. на КЕВР, като в него е посочено, че от приложените към преписката доказателства, безспорно е видно, че „Електроразпределение Север“ АД не е съобразил действията си със закона, поради което са му дадени задължителни указания.

С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение № Ж-124 от 08.04.2022 г. е издадено от компетентния държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му.

На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби от ЗЕ, ЗЕВИ и Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е направил извод, че правилно административният орган е приел, че е сезиран с допустима жалба с предмет неизпълнение на задължения на „Електроразпределение Север“ АД съгласно лицензията, а именно служителите да изпълняват служебните си задължения коректно и да избират технически и технологични варианти, които създават най-малко неудобство на потребителите и предприети от дружеството действия в противоречие с изискванията на Лицензията и т. 3.2.2 от същата, в резултат на което се определят условия за присъединяване към мрежа средно напрежение, вместо към мрежа с ниско напрежение на „Електроразпределение Север“ АД. Според съдът видно от жалбата на „Пимен“ ООД от 23.12.2021 г. пред КЕВР се оспорва начислената такса от 7 848 лв. по основание и размер, която е следствие на неизпълнени задължения и предприети от „Електроразпределение Север“ АД действия, обективирани в „Искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа“ от 24.11.2021 г. по съгласуване с[Фирма 4] на условията за присъединяване към електропреносната мрежа.

В тази връзка, съдът е направил извод, че приетото от лицензианта становище за присъединяване към мрежа средно напрежение е в противоречие с неговото задължение да осъществява присъединяването с минимални икономически обосновани разходи и да прилага принципа на равнопоставеност за потребители от една и съща група, както и да отчита интересите на потребителите. Според първостепенния съд „Електроразпределение Север“ АД не е обосновала преценката си относно нивото на напрежение, на което трябва да бъде присъединена бъдещата ФЕЦ – средно напрежение, а не ниско напрежение. Съдът приел за правилен извода на КЕВР, че „Електроразпределение Север“ АД е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, и по конкретно на чл. 3.2.2 от Лицензията, според който лицензиантът осигурява неговите служители да изпълняват служебните си задължения коректно и да избират технически и технологични варианти, които създават най-малко неудобство за потребителите. Предложеният от мрежовия оператор вариант ФЕЦ да се присъедини към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с изграждане на нов трафопост създават допълнителни неудобства на потребителите съгласно чл. 3. 2.2 от Лицензията.

На последно място, първостепенния съд е заключил, че с поставените си изисквания ЕРП не отчита интересите на потребителите съгласно изискваният на т. 3.2.2 от Лицензията, както и че не е обоснована необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с[Фирма 4] съгласно чл. 53 от Наредба № 6 и съответно утежняване на заявителя със заплащане на поисканата такса от 7 848 лева на ЕСО.

Във връзка с изложеното съдът от първата инстанция е приел, че в настоящия случай оптималната схема на присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия с мощност до 200кW е място на присъединяване на ниско напрежение съществуващата в близост мрежа ниско напрежение или табло ниско напрежение на съществуващия в близост трафопост, при което отпада необходимостта от прилагане на съгласуване по чл. 53 ал.1 от Наредба № 6, тъй като посочената разпоредба касае присъединяване към средно напрежение.

С оглед на гореизложеното, съдът е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата инстанция счита, че по делото липсва информация, съдът да е разполагал с необходимите технически познания за начина на функциониране на електроенергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите, за да прецени, без нужната експертна помощ обосноваността на тезите на спорещите страни. В решението си КЕВР формира изводи по технически и технологични положения, които човек, без нужните познания в тази област, няма как да прецени по същество. Същевременно, тезата на електроразпределителното дружество е противоположна на тази на КЕВР, но и тя е свързана с необходимост от специални знания, за да може да бъде преценена.

Независимо, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, същият е постановил необосновано решение, без нужната експертна помощ относно начина на функциониране на енергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите и в тази връзка извършване на задълбочена преценка на становищата на спорещите страни.

В тази връзка, за да прецени първостепенния съд коя от двете тези е правилната, е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, разполагащо с нужната компетентност и експертиза в областта на електроенергетиката. Съдът не е направил това, а е формирал извод в полза на една от двете тези, който няма как да се прецени като обоснован и правилен.

Настоящата касационна инстанция счита обаче, че допуснатото от съда нарушение не обосновава връщане на делото за ново разглеждане от съда, тъй като в производството пред КЕВР е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като решението на КЕВР е немотивирано, тъй като в решението си е обективирала заключения, които не се обосновават с конкретен анализ. КЕВР не е отговорила на спорните между страните въпроси, както и не е конституирала и събрала информация от всички, засегнати участници в производството, развило се преди сезирането й с жалбата.

Видно е, че в своето решение, първостепенния съд е повторил заключенията и изводите на КЕВР, приемайки, че електроразпределителното предприятие не е доказало своята теза, поради което тя е неправилна.

На следващо място спорния въпрос между страните пред КЕВР е, кой е редът за присъединяване на заявената ФЕЦ, този по реда Глава пета или този по Глава четвърта от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи.

Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ КЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Респективно, ако присъединяването на въпросният обект се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ, липсват съображения на КЕВР, какви са одобрените предвиждания в тази насока за района и за нивата напрежение, в който се предвижда изграждането на въпросната ФЕЦ.

Настоящия състав на касационната инстанция счита, че в решението на КEВР липсва и анализ, конкретно за електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на селището, в което ще се изгражда въпросната ФЕЦ и дали тя обективно има техническата възможност за обратни енергийни потоци, и ако съществува такава възможност, съществува ли опасност за сигурното й функциониране при допълнителното повишаване на мощността в посока средно напрежение.

На следващо място настоящата инстанция счита, че липсва обосновка на извода, направен от КЕВР, защо с присъединяването на въпросната ФЕЦ към мрежата за ниско напрежение би се осъществила по-голяма защита на потребителите на тази мрежа.

В тази връзка касационната инстанция счита още, че предмет на оспорване е неизпълнението на задълженията на лицензианта и предприетите от него действия, които не са в интерес на производителя и потребителите. „Електроразпределение Север“ АД е приело, че ФЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение и на основание чл. 53, ал. 1 от Наредба № 6 е изпратило до „ЕСО“ ЕАД. Приетото от лицензианта становище за присъединяване към мрежа средно напрежение е в противоречие с неговото задължение да осъществява присъединяването с минимални икономически обосновани разходи и да прилага принципа на равнопоставеност за потребители от една и съща група, както и да отчита интересите на потребителите.

Неизясняването и необсъждането от страна на КЕВР на тези относими за спора обстоятелства, прави решението й немотивирано и изводите й необосновани. Липсата на съображения по важни за решаването на спора въпроси се явява пречка и за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че посочените относими към спора обстоятелства са останали, без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението й немотивирано, а изводите й необосновани. Отсъствието на съображения по важни за разрешаването на спора въпроси, е пречка за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Оспореното решение на КЕВР следва да се отмени, а преписката се върне на КЕВР за ново произнасяне.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при проверка на подадена жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Доказателство е и експертиза (чл. 49 АПК), за обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, в случай, че КЕВР прецени, че има нужда от такива.

При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани като направени разноски по делото, за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държава такса, в размер на общо на 3 930 (три хиляди деветстотин и тридесет) лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 958 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело

№ 5685/2022 г. от Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № Ж-124 от 08.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и ВРЪЩА преписката на КЕВР за ново произнасяне по нея, съобразно дадените от настоящата инстанция указания.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 3 930 (три хиляди деветстотин и тридесет) лева представляващи разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ