Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 5239/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, срещу решение № 1371 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10030 от 2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 805802-1/01.04.2022 г. на главен инспектор в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община/СО/, потвърден с решение № СФД22-РД28-219/16.06.2022 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община и преписката е върната на компетентния орган при СО за издаване на нов акт. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че неправилно съдът е възприел, че имотът на дружеството е „жилищен“ и предназначението му е за жилищни нужди, тъй като представлява незастоен поземлен имот, предназначен за жилищно застрояване. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба – „Б. Х. Р. 2“ ЕАД, чрез адв. М., в депозирани по делото писмени бележки, както и в о. с.з. изразява становище, че решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Претендира неговото оставяне в сила. Моли за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Прилага списък с разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е бил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 805802-1/01.04.2022 г. на главен инспектор в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, потвърден с решение № СФД22-РД28-219/16.06.2022 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, с който на „Б. Х. Р. 2“ ЕАД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2019 г. – 2021 г. включително, в общ размер на 12 473,55 лв. /главници и лихви/. Актът за установяване на задължение е издаден въз основа подадени от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ за имот с партиден № 7202F142331, представляващ земя, находяща се в гр. София, район „Витоша”, м. „Гърдова глава”, декларирана с предназначение – стопанска цел.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изложил е мотиви, че липсва цялостно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното облагане, като общинският орган е изградил изводите си относно предназначението на имота единствено върху декларираните от лицето данни. Изведен е извод, че АУЗД е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като имота е с различно от декларираното предназначение, което според съда обуславя незаконосъобразността на акта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделят изводите на съда, че оспореният АУЗД е издаден при неизяснена фактическа обстановка, още повече, че липсва служебно дължимата информация относно предназначението на имота. Видно от доказателствата по делото административният съд е извършил необходимите проверки, в т. ч. отправил е съответните запитвания относно статута на имота и е съобразил декларираните данни от дружеството, въз основа на което и издал оспорения акт.

Основателни са наведените в жалбата възраженията досежно спорния по делото въпрос, дали процесните имоти са "жилищни" или "нежилищни", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ съгласно чл. 21 от ЗМДТ и ТБО. Предвид липсата на легална дефиниция на понятията "жилищен" и "нежилищен имот" в ЗМДТ, за изясняване съдържанието на тези понятия, се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове, например в ЗУТ. Според т.30 на 5 на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия е дефинирано понятието "жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. От това следва извода, че за да се квалифицира един имот като жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата.

В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, като видно от доказателствата по делото представлява земя, на която липсват построени жилищни сгради, поради което не може да се направи извод, че земята е предназначена за жилищни нужди. Този извод се подкрепя и от приложено по делото писмо /л.123/ на зам. кмета на район Витоша от 2022 г., в което е посочено, че процесният имот е предназначен за жилищно строителство, но строеж не е реализиран и имотът е свободен от застрояване. В същото е посочено, че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид гореизложеното недвижимият имот на дружеството е нежилищен, поради което задълженията за ДНИ и ТБО следва да се изчислят върху декларираната отчетна стойност. В унисон с изложеното са и подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които имотът също е деклариран като нежилищен със стопанска цел. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя самия данък, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от НК, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация, но той не може да указва на задълженото лице, какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност.

В противоречие с доказателствата по делото е изложеното в решението, че данък недвижим имот и ТБО на процесния имот са определени единствено въз основа на подадените декларации по ЗМДТ от дружеството. Видно от развилото се административно производство освен декларираните от дружеството факти са отправени запитвания до кмета на район Витоша /л.122/, от които е установено, че имотът се намира извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване и че последният е свободен от застрояване. Тези установени факти са отчетени от административния орган, като законосъобразно с оспорения акт са начислени задължения за ДНИ и ТБО. Правилото за определяне на размер на дължимото ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ, посочваща начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци, като в случай че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО се дължи по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. В случая административният орган е взел предвид предназначението и разположението на имота при определяне на задълженията на дружеството, предвид което неправилно административният съд е приел, че АУЗД е издаден при неизяснена фактическа обстановка.

По изложените съображения решението на АССГ като неправилно следва да се отмени, а жалбата на „Б. Х. Р. 2“ ЕАД срещу оспорения АУЗД следва да се отхвърли. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски.

С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди за двете инстанции общо в размер на 3045,22 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ. бр. 88 от 4.11.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1371 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10030 от 2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. Х. Р. 2“ ЕАД, срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 805802-1/01.04.2022 г. на главен инспектор в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община/СО/, потвърден с решение № СФД22-РД28-219/16.06.2022 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община.

ОСЪЖДА „Б. Х. Р. 2“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София , [улица], да заплати на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община разноски по делото в размер на 3045,22 лв. (три хиляди четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки) за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ