Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 5293/2023 г.

Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, [ЕИК], чрез юрк. А. П., срещу Решение № 2520/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 194/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 205/08.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен (БД „ДР“) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото в полза на ответната страна в размер на 100 лв.

Настоящото производство е във фазата на повторна касация, след като с Решение № 11774/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6177/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2726/20.04.2022 г. постановено по адм. дело № 11784/2021 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания.

От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е взел предвид оплакванията на жалбоподателя за неспазване на изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт съгласно чл. 59 АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и процесния АУПДВ.

Ответникът - директорът на БД „ДР“ – гр. Плевен, редовно уведомен, не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище от 01.11.2023 г. и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и отправя алтернативно възражение за прекомерност на заявени разноски от касатора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 205/08.11.2021 г., издаден от директора на БД „ДР“ – гр. Плевен, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), чл. 194, ал. 1, т. 1 б. „а“ и ал. 2 ЗВ вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 3, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. (Тарифата), на „Напоителни системи“ ЕАД е установено публично държавно вземане за такса за водовземане по Разрешително № 003599/30.03.2005 г. и Решение № 29/04.02.2011 на МОСВ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 27 684,23 лв. - главница и съответните лихви в размер на 2 045,72 лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на „Напоителни системи“ ЕАД е предоставено право на водовземане с цел водоползване – напояване от повърхностен воден обект яз. „А. С. , намиращ се в землището на с. Г. К. общ. Суходол, обл. В. Т. съгласно Разрешително № 003599/30.03.2005 г. и Решение за продължаване на срока № 29/04.02.2011 на МОСВ. С декларация по чл. 194б ЗВ от 26.01.2021 г. за процесния период дружеството е декларирало отнет годишен воден обем от 15 198 480,00 куб. м. и дължима такса за водовземане в размер на 13 830,62 лв. При проверка на 15.10.2021 г. на декларираните данни е съставен констативен протокол, с който е установено, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., поради липсата на монтирано измервателно устройство таксата се изчислява въз основа на разрешените с месечните графици на МОСВ водни обеми, съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Тарифата в размер на 24 565 000 куб. м. x 0,0013 (единичен размер за таксата за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури) x 1,3 (корекционен коефициент), възлизаща на сумата от 45 514,85 лв. След извършено приспадане на направените плащания дължимата сума за периода 01.01.2020 г. и 31.12.2020 г. е в размер на 27 684,23 лв. – главница и лихви в размер на 2 045,72 лв. Констатирано е, че дружеството не е заплатило допълнително установените такси и е изпратена покана за доброволно изпълнение. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на 28.06.2021 г. е изпратено уведомление до „Напоителни системи“ ЕАД за започване на производство по издаване на АУПДВ за дължимата такса.

След извършена проверка на валидността на процесния АУПДВ, административният съд е направил извод, че е издаден от компетентен орган съгласно от чл. 195б ЗВ и при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, вкл. изложени мотиви съдържащи фактически констатации и правни изводи на органа. От процесуална страна не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна.

При повторното разглеждане на делото от страните не са ангажирани допълнителни доказателства за изясняване на фактическата обстановка. По същество Административен съд София - град е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за определяне на таксите като е приел, че административният орган е изчислил законосъобразно нейния размер. Като безспорни са приети обстоятелствата по дължимостта на таксата и неизпълнението на задължението на ползвателя съгласно издаденото разрешително да монтира измервателно устройство. Спорът в настоящия случай е сведен от съда до правната преценка дали административният орган е определил законосъобразно отнетото водно количество. Посочено е, че според условията, при които се предоставя правото на водовземане, в случай на липса на измервателно устройство до неговото монтиране таксата за водовземане се заплаща на база заявен от дружеството и разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения годишен лимит по разрешителното. В допълнение е прието, че при изчисляване на таксата не е допуснато нарушение при определяне на коефициента по чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Тарифата.

Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти и изложените правни мотиви са в съответствие с доказателствата по делото. Направените възражения срещу законосъобразността на АУПДВ и констатациите при извършените проверки не са доказани от страна на жалбоподателя. При повторното разглеждане на делото от административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решаващият съд е изпълнил задължителните указания на ВАС от Решение № 11774/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6177/2022 г. по описа на ВАС по тълкуването на закона и преценка на ангажираните доказателства по делото. В проведеното о. с.з. на 21.03.2023 г. жалбоподателят се представлява редовно и заявява изрично, че няма доказателствени искания. С оглед на изложеното с определение съдът е дал ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Алинея втора посочва, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Единственото оплакване в касационната жалба е, че АУПДВ не е мотивиран ясно с оглед на фактическите и правни основания за издаването му и преценката на решаващия съд в тази част е неправилна. Извършената проверка на установяванията и изложените правни мотиви в съдебното решение налага извод за правилност на крайното заключение, че по делото не са доказани релевираните основания за отмяна по чл. 146 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 ЗВ са отбелязани и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: Разрешително № 003599/30.03.2005 г. и Решение № 29/04.02.2011 на МОСВ, придружително писмо към констативен протокол изх. № КД-04-18-(4)/02.11.2021 г., констативен протокол от 15.10.2021 г. на БДДР гр. Плевен и уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК и ПДИ с изх. № КД-04-18/28.06.2021 г. В резултат от извършената проверка е безспорно установено, че от „Напоителни системи“ ЕАД не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за същия период, през който дружеството не е изпълнило задължението си съгласно издаденото разрешително да монтира измервателно устройство, поради което с акта е определен по основание и размерът на задължението или 27 684,23 лв. – главница и лихви в размер на 2 045,72 лв. Изложените фактически и правни основания за издаването на АУПДВ са достатъчно ясни и разбираеми, за да се установи еднозначно волята на органа. От ангажираните доказателства от страна на жалбоподателя по делото не се установява нещо различно.

По изложените съображения и след извършената служебна проверка по приложението на материалния закон настоящата касационна инстанция счита, че касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, „Напоителни системи“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен сума в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2520/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 194/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, с [ЕИК], да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен сума в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА