О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3439

гр. София, 09.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 799 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г. Б. ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. К., чрез адв. Г. Д., срещу решение № 2455 от 14.09.2022 г., постановено по в. гр. дело № 11847/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20151979 от 06.07.2021 г. по гр. дело № 63421/2020 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД иск срещу Й. Б. Д. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца 9208,34 лв., представляващи неотчетена сума по служебен аванс от 29.10.2018 г.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответницата по касационната жалба Й. Б. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника адв. В. Д.. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а подадената касационна жалба по същество е неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е изпълнявала длъжността „експерт строителен надзор“. Не е спорно между страните и се потвърждава и от събраните по делото доказателства, че на 29.10.2018 г. на Й. Б. Д. е предоставен служебен аванс в размер на 208,34 лева, за което е съставен разходен касов ордер, подписан от нея. Установено е, че на 31.10.2018 г. ответницата е била в командировка въз основа на заповед от работодателя, като е използвала служебен автомобил за пътуване до [населено място] и са определени дневни пари. Безспорно е, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.11.2018 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът е извел като спорен между страните въпросът дали е извършено плащане на сумата от 9000 лева и евентуално на какво основание. От приетото по делото заключение на съдебно-графическа експертиза съдът е приел, че съставеният документ – разходен касов ордер, е неистински в частта, с която е отразено получаване на сумата от 9208,34 лева. Посочил е, че доколкото не се установява извършено плащане на сумата над 208,34 лева, което обстоятелство е признато между страните, до пълната претендирана от ищеца сума само на това основание предявеният иск се явява неоснователен. От събраните по делото гласни доказателства не е установено в трудовите функции на ищцата да е включено задължение за извършва плащане на възнаграждения на външни консултанти, поради което е прието и за недоказано основанието на евентуалното плащане. Във връзка с претендираната от ищеца и призната за получена сума в размер на 208,34 лева, която не е била отчетена от ответницата, съдът е приел, че с прекратяване на трудовото правоотношение не отпада задължението да бъде направен такъв отчет, но претенцията за връщане на неотчетените суми следва да се основава на договорно, а не на извъндоговорно основание.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Формулирани са следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. „Съставлява ли съществено процесуално нарушение формирането на извод от страна на въззивната инстанция, като приема за установено, че изписването на дадени елементи от ръкописен текст е станало по различно време, при условие, че е ноторно, че в България не съществува метод по назначената СГЕ да се установи давността на полагане на мастилената/химикалената паста в отделни елементи от ръкописен текст?“.

2. „Съставлява ли съществено процесуално нарушение от страна на съда формирането на извод за нередовно водене на счетоводството на една от страните по делото при условие, че другата страна не оспорва счетоводните записи и не е налице назначена ССчЕ?“.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

По въпрос № 1:

Първият, поставен от касатора, въпрос касае обосноваността и правилността на въззивното решение и изисква преценка на фактите и представените по делото доказателства – по-конкретно приетата по делото съдебно-графическа експертиза, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Следва да се посочи и че подобно възражение във връзка с приетата експертиза е направено за пръв път в изложението на касационните основания, поради което въпросът за метода на изследване не е разглеждан от въззивния съд. Ето защо и по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

По въпрос № 2:

Въпросът е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Във въззивното решение не е направен извод за нередовно водене на счетоводството на дружеството - ответник. Изрично е посочено, че за обстоятелствата, които е следвало да бъдат установени със съдебно-счетоводна експертиза, са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, поради което и тя не е била необходима за правилното решаване на делото. Съдът е разгледал представените доказателства, от които е направен единствен извод, че съставения документ – разходен касов ордер е неистински в частта, с която е отразено получаване на сумата от 9208, 34 лева. Така поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което същият е неотносим и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. В случая не е налице никаква обосновка относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност:

Не се констатират също така такива пороци на съдебното решение, които да обосновават допускането му до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради „очевидна неправилност“. За да е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността на въззивния акт да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидната неправилност следва да се различава от неправилността на обжалваното решение по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, за което касаторът е навел множество твърдения в изложението на основанията за касационно обжалване, включително и за обсъждането на заключението на вещото лице по делото, които обаче не могат да бъдат разглеждани преди решението да бъде допуснато до касационно обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя касационни основания.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касационната жалба се дължат направените от него разноски в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2455 от 14.09.2023 г., постановено по в гр. д. № 11847/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Г. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 2501, да заплати на Й. Б. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените от нея разноски пред тази инстанция в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2