О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3554

гр. София, 15.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 847/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. С. и В. В. С. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. Т., срещу въззивно решение № 260243 от 24.08.2022 г. по в. гр. д. № 1792/2016 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Постъпила е и касационна жалба от В. В. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Ф., срещу посоченото въззивно решение, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 869 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 10000/2012 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният недвижим имот: застроено дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 555 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно правата им върху имота.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение № IV-44 от 05.05.2015 г. по в. гр. д. № 2190/2014 г. на Бургаския окръжен съд е допусната делба на процесното дворно между Б. П. С. и В. В. С., с квота общо 253/532 ид. части, С. Х. Ц., с квота 39/532 ид. части, С. Т. Х., Й. Г. Х. и Ц. С. Х., с квота общо 80/532 ид. части, Й. М. М. и Ф. Е. М., с квота общо 80/532 ид. части, Д. Т. Т., с квота 57,5/532 ид. части, и Х. Н. И., с квота 22,5/532 ид. части. От заключението на изготвената пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа експертиза е установено, че делба на процесния имот може да бъде извършена, като от същия се обособят само два дяла - единият общ за ищците Б. С., В. С. и С. Ц., представляващ празно дворно място, а вторият - общ за ответниците С. Х., Й. Х., Ц. Х., Ф. М., Й. М., Д. Т. и Х. И. – частта от имота, в която попада сградата, изградена в режим на етажна собственост. Въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде извършена делбата по посочения способ, е необходимо да бъде представен одобрен инвестиционен проект за разделянето на имота на два самостоятелни дяла, т. е. да е приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ. Пред въззивната инстанция е представено мотивирано предписание на гл. архитект на [община] относно поделяемостта на имота, в което е указно на страните да представят проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ за УПИ * в кв. 21 по плана на[жк], ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Според предписанието имотът е поделяем и е налице възможност за обособяване на два нови урегулирани поземлени имота с площи в съответствие с определените от съда обединени квоти, обособени в два дяла. Предвид наличието на съществуващи сгради, включени в режима на ПЗ, е разпоредено провеждането на регулационните граници да стане при спазване на изискванията на чл. 31 и чл. 33 ЗУТ и при съобразяване с реализираното и предвидено застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти. С протоколно определение от 13.01.2017 г. съдът е указал на страните, че следва да изпълнят даденото им предписание и да представят доказателства, че са инициирали изготвянето на проект, съобразен с указанията на главния архитект на общината, като ищците са внесли проект за частично изменение на ПУП - ПРЗ през м. януари 2017 г. В съдебното заседание на 30.01.2017 г. е застъпено становището, че ответниците нямат интерес от обособяването на два дяла от процесния делбен имот, не желаят възлагане в общ дял и са против провеждането на процедурата по чл. 201 ЗУТ. Проектите за изменение на ПУП - ПРЗ за процесния УПИ са върнати за корекции като са дадени указания за привеждането им в съответствие с нормативните изисквания и забележките в протокола. Съгласно писмо от началника на СГКК Б. /л. 136/ същият е подал заявление за изменение на одобрената кадастрална карта по отношение на процесния имот. На основание чл. 26 АПК е издадено уведомление до заинтересованите лица, след връчването на което ще бъде издадена заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР за промяна в кадастралната карта. Във връзка с дадената от съда възможност за приключване на процедурата по чл. 201 ЗУТ, по делото е представено протоколно решение на ЕСУТ от 14.02.2018 г., съгласно което внесеният проект за изменение на ПУП - ПРЗ за процесния имот и РУП за нов УПИ не е приет. Посочено е, че изменението на ПРЗ следва да е изготвено върху актуална извадка от действаща кадастрална карта. Посочено е още, че предвид разминаването по отношение на имотните граници на ПИ с идентификатор *** с тези на УПИ *-* кв. 21 по ПР е от важно значение имотните граници на ПИ да бъдат приведени в съответствие с регулационните граници на УПИ, при отчитане на реализирана масивна сграда в УПИ *, както и за изясняване размера на констатираната съсобственост в имота с [община] и ликвидиране съсобствеността с общината. По искане на страните делото е спряно по взаимно съгласие в периода от 20.03.2018 г. до 14.09.2018 г., като е възобновено на 19.09.2018 г. От представеното извлечение от протоколно решение от заседание на ЕСУТ /л. 168-169/, е установено, че е приет проектът за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ *-* в кв. 21 по плана на[жк], ПИ с идентификатор *** по КК, като от процесния УПИ се обособяват два нови самостоятелни УПИ с функционално отреждане „за жилищно строителство“, отредени за нови ПИ с проектни идентификатори, както следва: УПИ * отреден за ПИ с проектен идентификатор ***, в който се запазва съществуващата жилищна сграда с идентификатор *** по КК на [населено място], като елемент на ПЗ, и УПИ, отреден за ПИ с проектен идентификатор *** по КК. Посочено е, че изменението следва да се съгласува със СГКК – Б. преди одобряването му, както и че след представяне на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и скица – проект от СГКК – Б. процедурата по одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ и РУП за процесния имот може да бъде продължена по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. В съдебното заседание на 30.10.2018 г. ищецът Б. С. е заявил, че са предприети действия през АГКК – Б. по съгласуване на предложеното изменение на ПУП - ПРЗ. Ответниците са представили становище, с което са изразили несъгласие с предложението на ищците площта на имота от 555 кв. м да бъде редуцирана на 540 кв. м. Изразили са несъгласие с предложеното от тях ПУП - ПРЗ, при който границата между имотите ще минава на 1,3 м разстояние от прозорците и терасите на съществуващата жилищна сграда. По делото е представено удостоверение от СГКК – Б. /л. 181/, издадено на основание чл. 55, ал. 3 ЗКИР, за приемане на проект за изменение на КККР № 25-218453-11.12.2018 г., в което е посочено, че проектът е приет и може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., във вр. с чл. 54 ЗКИР. От писмо изх. № 17-193 от 02.05.2019 г. на СГКК – Б. е установено, че административният орган е постановил отказ да извърши поисканото изменение на КККР, като е прието, че между заинтересованите лица вече е бил разгледан спор относно процесния имот с аналогично изменение на КК, приключил с влязло в сила съдебно решение на Бургаския административен съд, с което е отменена заповедта на СГКК от 31.08.2017 г., което е задължително за административния орган и страните. С протоколно определение от 27.05.2019 г. на страните е дадена възможност да инициират производство за промяна на КККР по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР или да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като им е даден срок по чл. 158 ГПК до 16.09.2019 г. да ангажират доказателства в тази насока. В съдебното заседание на 16.09.2019 г. жалбоподателите са представили доказателства, че са обжалвали отказа на СГКК – Б. за изменение на КККР, както и че е образувано адм. д. № 1428/2019 г. по описа на Бургаския административен съд. Въззивният съд е приел, че решението по административното дело е от значение за настоящото производство, като е отложил делото за 04.11.2019 г., а в проведеното съдебно заседание отново е дал възможност най - късно до следващото съдебно заседание да ангажират доказателства за приключила процедура по чл. 201 ЗУТ. На 08.01.2020 г. в съда е постъпило писмо /л. 292-293/ от арх. И. – гл. архитект на [община], в което е посочено, че единствената пречка за приключването на процедурата по чл. 201 ЗУТ е представянето на удостоверение за приемането на проекта и скица - проект от СГКК – Б., след което ще бъде издадена заповед за одобряване на ПУП по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 201, ал. 3 ЗУТ. От писмо от 04.02.2020 г. на началника на СГКК - Б. /л. 248/ е установено, че за процесния имот не е постъпвало искане за съгласуване на ПУП на основание чл. 65, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., а е внесено заявление с искане за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - за отстраняване на непълноти и грешки, което е във връзка с решението на ЕСУТ. По това искане е постановен отказ, който е обжалван пред Бургаския административен съд. С протоколно определение от 09.03.2020 г. въззивният съд е указал на ищеца да внесе проект за изменение в цифров вид по електронен път съобразно изискванията на чл. 51, ал. 5 ЗКИР. В представеното удостоверение № 25-88146 от 08.04.2020 г. от СГКК – Б. за неприемане на проекта за изменение на КККР /л. 285/ като мотив за отказа е посочена разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., тъй като обхватът на исканото изменение се пресича с обхвата на приет проект, което обстоятелство в случая било налице. С протоколно определение от 15.06.2020 г., като е преценила, че в случая е налице спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, въззивната инстанция е указала на жалбоподателите възможността да предявят правата си по съдебен ред. Същевременно, с оглед данните, съдържащи се в писмото на СГКК – Б., и на основание чл. 229, ал. 4 ГПК, въззивното производство е спряно до приключването с влязло в сила решение на производството по адм. д. № 1428/2019 г. на Бургаския административен съд. Производството е възобновено на 05.10.2021 г., след като е констатирано, че преюдициалното производство е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлено оспорването на отказа на началника на СГКК – Б. за изменение на КККР. В съдебното заседание на 22.11.2021 г. е представена искова молба, с която пред районния съд е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и е образувано гр. д. № 6482/2021 г. От представеното по делото удостоверение от Бургаския районен съд /л. 341/ е установено, че Б. С., В. С. и С. Ц. са завели вещен иск за имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като исковата молба е без движение.Въззивният съд е приел, че доколкото по делото няма данни да е предявена редовна искова молба по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е налице преюдициалност на гр. д. № 6482/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, както и след като е отчел многобройните, предоставяни на жалбоподателите възможности да разрешат своевременно спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е приключил събирането на доказателствата при неприключила процедура по чл. 201 ЗУТ. Прието е, че последното обстоятелство е налице, въпреки многократно предоставяната от съда възможност на ищците да сторят това, включително като са им давани указания за преодоляване пречките по процедурата. За несъстоятелна е приета тезата на жалбоподателите, че пречките за производството са поддържани от ответниците. Последните не желаят имота да бъде поделен в съответствие с представения от ищците инвестиционен проект, но това е тяхно право, предвид поддържаното становище за неподеляемост на имота. Това, че не са дали съгласието си за промяна на кадастралната карта също не представлява пречка по смисъла на чл. 161 ГПК, доколкото на жалбоподателите многократно е указвано, че в тази хипотеза имат на разположение иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Доколкото делото е образувано във въззивната инстанция през м. ноември 2016 г., а жалбоподателите са изпълнили указанията на съда да предявят иска по чл. 54, ал. 2 ЗУТ едва на 17.09.2021 г., като производството по гр. д. № 6482/2021 г. по описа на Бургаския районен съд все още е висящо, въззивният съд е приел, че с оглед правилото на чл. 13 ГПК решението следва да бъде постановено въз основа на наличните доказателства, за която санкция жалбоподателите многократно са били предупреждавани. В заключение въззивният съд е приел, че имотът е реално неподеляем и единственият способ за извършване на делбата му е публичната продан.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. П. С. и В. В. С. сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Бланкетно се релевират основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. В. С. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли в делбеното производство да се реши повдигнатият от ответника въпрос за грешка в кадастралната карта и свързаният с това спор за собственост“; 2. „Може ли съдът да приеме наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота, когато не е изпълнил задължението си да даде конкретни указания на съделителите за необходимостта от извършване на следващото по ред действие от процеса по одобряване на инвестиционния проект“; 3. „Как следва да процедира делбеният съд, когато единствената пречка за липсата на одобрен инвестиционен проект за разделянето на имота в съответствие с изискванията на чл. 201 ЗУТ, е наличието на непълнота и грешка в кадастралната карта, а последната не може да бъде отстранена без преди това да е решен свързаният с нея спор за материално право между съделителите, който на свой ред може и следва да бъде решен с крайния съдебен акт на същия сезиран с делбата съд“. Поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

Ответникът по жалбите Х. Н. И. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.

Останалите ответници не са взели становище по жалбите.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

В настоящия случай крайният извод на въззивния съд е съобразен с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 100 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 64/2014 г., I г. о., решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г., I г. о., решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., и др., в която е прието, че поделяемостта на допуснатия до делба имот се преценява с оглед броя на съделителите и за да се предостави в общ дял реална част от него на двама или повече съделители, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за това, като в противен случай разпределянето на имот в общ дял е недопустимо. Друга хипотеза, в която е допустимо определянето на общ дял на няколко съделителя, е когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но е възможно обособяване на дялове за всяко от наследствените колена. В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези, тъй като ответниците са заявили несъгласие да им бъде поставен в общ дял единият от новообразуваните имоти, нито е налице делба на съсобственост, възникнала въз основа на наследяване. С оглед на това крайният извод на възивния съд, че делбата на процесния имот следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан е изцяло съобразен с практиката на ВКС.

Обжалваното решение не е нищожно. Същото не страда и от пороци, водещи до неговата недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен.

В случая изложените от касаторите доводи, че обжалваното решение е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не могат да бъдат споделени. Въпросът дали от процесния имот могат да бъдат обособени два самостоятелни имота би имал значение, ако както ищците, така и ответниците бяха дали изрично съгласие всеки от двата новообразувани имота съответно да им бъде предоставен в общ дял. Доколкото тази предпоставка не е налице, то производството по предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за определяне границите на имота, с оглед възможността от същия да се образуват два самостоятелни имота, не е преюдициален за производството във втора фаза на делбата.

Поставените в изложението на В. С. въпроси не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване, тъй като същите се отнасят до възможността процесният имот да бъде разделен на два имота, всеки от които да бъде поставен в дял на няколко съдетелители, каквато хипотеза в случая не е налице при изрично изразеното несъгласие на ответниците да получат имот в общ дял. С оглед на това, съгласно практиката на ВКС единственият способ, по който може да бъде извършена делбата на процесния имот е чрез изнасянето му на публична продан, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.

Не е налице и релевираното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите по всяка от двете жалби следва да заплатят на ответника по тях Х. Н. И. по 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция /за отговора на двете жалби е заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 600 лв./.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260243 от 24.08.2022 г. по в. гр. д. № 1792/2016 г. на Бургаския окръжен съд.

О с ъ ж д а Б. П. С. и В. В. С. да заплатят на Х. Н. И. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски.

О с ъ ж д а В. В. С. да заплати на Х. Н. И. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: