О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60872

София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2029/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Б. чрез адв.М.Ч. срещу решение №2102 от 15.02.2021г. по в. гр. дело № 246/2020г. на Окръжен съд Кърджали в частта, с която след отмяна на решение №162 от 14.07.2020г на Момчилградски РС по отношение на касатора като ответник е постановена отмяна на дарение на недвижим имот в [населено място],извършено през 1991г от С. Ю. Х. и Р. А. Х. в полза на настоящия касатор и бившата му съпруга З. Р. Д., дъщеря на дарителите. Последната не е обжалвала въззивното решение, с което е уважен иска по чл.227, ал.1 б.“в“ ЗЗД .

Въззивинят съд е приел кумулативните предпоставки за отмяна дарението за установени, като от събраните доказателства и е приел за изяснено, че през 1991г ищците са дарили на двамата ответници процесния имот, представляващ 1/2 ид част от право на строеж в парцел от 600 кв. м [населено място] , заедно с втория етаж от построена в същия жилищна сграда.Ответниците по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен на 05.01.2009г. След развода процесното жилище е било предоствавено на втората ответница, която не се е възползвала от тези права и живее в друго населено място.Показанията на сина на ответниците и внук на ищците, както и на съпругата му и други свидетели, са възприети като опровергаващи твърденията на ответника, че живее в имота, както и че в периода след развода и понастоящем същият бил подпомагал двамата ищци материално и се отзовавал на нуждите им. Ответникът живее и работи в Германия. Показанията на доведените от него свидетели, че като си идвал „носел много неща, грижел се за животните, купувал фураж“не са кредитирани, включително предвид обясненията на настоящия касатор по чл.176 ГПК, който не е могъл да посочи какви животни отглеждат ищците. Обсъдени са и противоречията в твърденията на ответника. Установено е че през 2019г същият е закупил имот в друго населено място -къща която ремонтирал, затова не са приети за установени твърденията, че е вложил средства в ремонт на процесния имот, или този в собственост на ищците, нах. се в [населено място],съобразно представени от него разходни документи за закупуване на строителни и др материали.Съдът е приел съдебно-медицинска експертиза, както и съдебно - икономическа експертиза, изследвала доходите от пенсии и др източници, достигайки до извод че ищците имат трайна нужда от издръжка. Ищцата Х. страда от дископатия, анемия, от фобийни и тревожни разстройства, възпалителни заболявания на половите органи и нарушения на вестибуларната функция, в състояние е да се самообслужва и да се справя с нетежка домакинска работа, като влошеното й състояние датира от 2004г Ищецът Х. /на 72 годишна възраст/ страда от бронхит, в добро общо здравословно състояние. С доходите от пенсии, продажба на имущество същата година и помощи, през второто шестмесечие на 2017г домакинството на ищците е разполагало със средства над прага на бедност, но през 2018г разполагаемите средства са с 64 лв под този праг , а през 2019г - когато искът е предявен, разликата между разполагаемите средства при двамата и прага на бедност за страната, се увеличава на 256лв.След продажбата за земеделска земя през 2017г и осигурените от тази сделка 3800лв, ищците нямат имущество което биха могло да продадат за да си набявят средства за необходимата им издръжка предвид възрастта и здравословното им състояние, или което имущество да им осигури доход, включително и поради това въззивния съд е заключил, че ищците са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която не могат да си осигурят сами. Ответницата е била поканена чрез нотариус на 04.02.2019г, няма данни нотариалната покана до ответника да е достигнала до него .Същата не е връчена поради отсъствието му и съдът е отдал на исковата молба значението на покана. Ответникът не е предложил, или дал издръжка и от становището му за съда е било изводимо, че отказва да я дава. Не е установил и правопрепятстващи за уважаването на иска факти, например че би поставил себе си или лица с право на издръжка по закон в по - неблагоприятно положение от това на ищците ако им дава издръжка , а ищците не са длъжни да отричат подобни факти с иска си .

Към касационната жалба е приложено изложение. Изтъква се предпоставката по чл. 280,ал.2 ГПК поради недопустимост и очевидна неправилност на решението, сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1ГПК както и по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК, поради противоречие с практика на ВКС по въпросите :

`1.Поканата за издръжка от надарения задължителен елемент ли е от фактическия сътав на чл.277 б.“в“ ЗЗД и следва ли дарителят да я поиска, като противоречието е с реш. № 65/2018 по гр. д №1498/2017г на 3-то г. о, реш. № 96/2011г, реш. № 894/2010г на 1-во г. о, както и с ТР №1 /2013г ОСГК тъй като в случая нотариалната покана с искане за издръжка не е била връчена на настоящия касатор преди завеждане на детото, а исковата молба не съдържа изрична покана, единствено твърдения за нужда от издръжка, които ответникът е оспорил.

В тази връзка са формулирани следващите два въпроса : (2)Следва ли искова молба, несъдържаща изявление /покана за плащане на издръжка, а само твърдения, че ответникът е предварително поканен и не я дава, да се счете за покана. (3)Ако нито в исковата молба, нито във въззивната жалба е посочено, че исковата молба следва да се приеме като покана за плащане на издръжка, може ли съдът да се произнесе по незаявени с жалбата основания. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по чл.269 ГПК - реш. № 26/2021г на 1-во г. о, реш. № 186/2019г на 2-ро г. о и др.

(4)Следва ли преценката за трайна нужда от издръжка да е формирана на база точен иконимически критерии, в случая от изготвеното счетоводно заключение, или следва да е базирана на други критерии - реална нужда според индивидуални потребности, житейски нужди и притежавано имущество за всеки конкретен случай ; как следва да се формира сумата за месечни средства и как се установява нуждата от издръжка. Наличието на фактора „трайност“ и фактора „нужда“ е въпрос, произнесен в практиката на ВКС с реш. № 526/2012г и реш. № 473/2012г на 4-то г. о, която преценка според касатора не е сторена от въззивния съд .Сочи се чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК

(5)Следва ли в производството по чл. 227 б.“в“ ЗЗД съдът да изследва и поведението на надарения спрямо дарителите, в какво се изразява даването на издръжка, има ли само левово изражение, или се взема предвид и моралния облик. Сочи се противоречие с реш. № 65/2018г на 3-то г. о и реш. №67/2010 на 4-то г. о на ВКС поради възприетото в тази практика, че отмяната на дарение е изключителна мярка, допуска се само ако непризнателността е приела дрстична форма Сочи се чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК .

(6) Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, неизпълнението на единия длъжник може ли да доведе до разваляне на нотариалния акт.Сочи се противоречие с ТР № 6/2012г ОСГК.

Ответниците по жалбата С. и Р. Х. в писмен отговор оспорват посочените в изложението съображения и критерии за селекция, чрез пълномощника си адв М.К.. Съдът мотивирано, в съответствие с установената практика на ВКС е достигнал до единствено правилният извод че посочените в решението четири предпоставки за отмяна на дарението са установени.Първата предпоставка е безспорно установена, налице е дарение.Втората от тези предпоставки – трайната нужда от издръжка, въззивният съд е изяснил съгласно установената практика на ВКС (реш. № 437/2012г по гр. д № 263/2011г на 4 г. о ), третият елемент – поканата също е изяснен и съобразен съгласно установената практика на ВКС(реш. № 435/2011г по гр. д № 1370/2010г на 4-то г. о на ВКС).След като издръжката е отказана и от двамата надарени, неотносимо се привежда противоречие с ТР №6/2012г по т. д №6/2011г ОСГК.Установената практика на ВКС е съобразена от въззивния съд и касационно обжалване не следва да се допуска. Претендират разноски за адвокатска защита

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Изложението съдържа на първо място искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното решение, но позоваването на чл.280,ал.2 предл. последно ГПК в случая е несъстоятелно. Съдържанието на въззивното решение не подкрепя теза, че решаващите съображения за наличие на предпоставките по 227 , ал.1 б.“в“ ЗЗД са резултат от, логически погрешна, или липсваща преценка на относими към основанието на иска обстоятелства.Фактите, които са обсъдени в решението, са относимите към материалното основание на иска, а изводите за тях са основани на установеното по делото в резултат на проведено доказване, с участие на двете страни. Съдът е приложил съответна за спора материалноправна норма(приложимия закон).Поради това не е налице изтъкваната очевидна неправилност като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол. За да е налице очевидна неправилност на изводите в решението, трябва да съществува грубо нарушение на формалната логика в изтъкнатия по-горе смисъл и то да е видимо от мотивите на съдебното решение, а това не се констатира в настоящия случай

Основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е налице и по формулираните правни въпроси .

На първия поставен правен въпрос въззивният съд е дал решаващ отговор, като е съобразил установеното в пракитката на ВКС разбиране за необхомостта от покана при фактическия състав на чл. 227б.“в“ ЗЗД, според което и след като дарителят е направил необходимото да я отправи нотариално, но поканата не връчена-в случая поради отсъствие, исковата молба има значението на покана.При тези обстоятелства, от решаващо значение е не формулирането на изрично „ искане“ за даване на издръжка в самата искова молба (както е разяснено и в цитираното от въззивния съд реш. №82/2019г по гр. д №2911/2018т на 3-то г. о ) а готовността на надарения да прояви признателност чрез даване на издръжката от която дарителят се нуждае , след като несъмнено е узнал, че такава е поискана от него и след като моралното му задължение се е превърнало в правно, от момента на възникване на необходимостта. Тази релевантна за правото готовност, която е негов избор, ще намери израз в становището на ответника по иска и неговите действия, които съдът следва да вземе предвид при постановяване на решението(реш.№1077/1994г 4 г. о на ВС на РБ,реш.№222/2000г на 2-ро г. о на ВКС и др).Въззивния съд е приложил в решаващата си дейност този възприет още в практиката на ВС на РБ и утвърден в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК правен критерии, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване включително по въпросите, формулирани в т.2 и т.3 от изложението -за формата на поканата да се дава издръжка и значението на исковата молба, с която се предявява иск за отмяна на дарението.

Решаващите съображения на въззивния съд по въпроса не са в противоречие с разясненията, дадени в ТР№1/2013г ОСГК, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, каквато ще има ако надареният има възможност да даде и осигури издръжка без да накърнява минималните свои, или на дължимо издържани от него лица нужди и въпреки това отказва да я даде. В случая твърдения и възражения от естеството на изтъкнатите в тълкувателното решение не са били наведени в процеса, поради което и не са обсъждани от въззивния съд.

На следващо място, неотносимо се привежда практика на ВКС , формирана по прилагането на чл.269 ГПК във връзка с ограничения въззив при обжалване. Значението на подадената искова молба като покана, с позоваване на чл.235,ал.3 ГПК от пълномощника адв.К. е изрично изтъкнато в т.3 на въззивната жалба на ищците при оспорване на изводите на първоинстнационния съд, прел че невръчването на нотариалната покана до ответника е от решаващо значение. Също така изрично е изтъкнато от въззивните жалбоподатели, че издръжка от която ищците се нуждаят се отказва от надарените, в хода на делото включително .

Не е обуславящ четвъртият по реда на изложението формулиран въпрос, противопостявящ изяснените с помощта на вещо лице социално - иконимически критерии за средномесечна издръжка през 2017-2019г - взетите конкретно предвид от вещото лице доходи и разходи на домакинството на ищците, съпоставени с прага на бедност за страната, с обследваните в реш. № 526/2012г и реш. № 473/2012 г на ВКС възможности ищците-дарители да си набавят средства за издръжка. Въззивният съд обсъдил решаващо обстоятелствата, свързани с възможността за набавяне на средства включително от конкретно притежаван земеделски имот, който в случая не би могъл да се ползва за отглеждане на земеделски култури и да носи доходи по причини, изяснени по делото и конкретно изтъкнати в решението. Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС по правен въпрос.

Не е обуславящ за решаващите изводи на съда поставеният въпрос по т.5 от изложението, след като твърденията на ответника за подпомагащо дарителите негово поведение, изразяващо се в грижи, морално и материално подпомагане – както се постулира във въпроса, като се апелира за оценка на „моралния облик“ , са приети от съда за опровергани от доказателствата. Не е налице противоречие с реш. № 65/2018г по гр. д № 1498/2017г на ВКС по правен въпрос.

Не е обуславящ за решението поставеният въпрос по т.6 от изложението, след като никой от двамата ответници, от които издръжката е поискана, не я е осигурил.Не е налице и противоречие на въззивното решение с разясненията в ТР №6/2012г ОСГК, дадени касателно възможността да се развали алеаторен договор за издръжка и гледане, когато задължението е поето от двама длъжници, но изпълнявано само от единия в пълния договорен обем .За този случай тълкувателното решение на ОСГК отрича възможността договорът да бъде развален, но в настоящия случай липсват фактическите и правни предпоставки за извеждане на аналогично разрешение .

Основанието по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК е наведено от касатора без обосновка

На ответниците по жалбата, защитавани от адв.К. от АК К. се дължат 450 лева разноски, установени като платени по приложения договор за правна помощ .

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №2102 от 15.02.2021г. по в. гр. дело № 246/2020г. на Окръжен съд - Кърджали

Осъжда Ц. К. Б. да заплати на С. Ю. Х. и Р. А. Х. сумата 450лева разноски за настоящата инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .