О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60874

гр.София, 09.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2762 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Туристическа информация и регистрация“ АД против решение № 10321 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 6329 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, Х състав, с което е потвърдено решение № 6006 от 21.09.2018 г. по гр. д. № 2724 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 16-ти състав, в частите, с които „Туристическа информация и регистрация“ АД е осъдено да заплати на П. Е., О. К. и Н. Е. по една трета част от сумата 70 000 евро, а на Е. С. Х. и М. Ф. по 35 000 евро заради неизпълнено парично задължение по извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е един несъществуващ документ да породи валидни правни последици за страните, които не установяват, че несъществуването му в правния мир се дължи не на тяхна вина, включително не и поради тяхната небрежност?

2. Когато страната се позовава на права, обективирани в непредставен частен писмен документ с определено съдържание, съдът не следва ли да преценява доколко то отговаря на действителното положение чрез съпоставката му с останалите материали по делото и по вътрешно убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на закона?

3. Следва ли да се приеме, че документът няма доказателствена стойност, ако в него са удостоверени изгодни за издателя факти-в случая наличието на извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г.? Когато издателите на документа са няколко, то за едни от тях то удостоверява изгодни факти, а за други неизгодни, то как следва да се прецени неговата доказателствена стойност и не следва ли тя да се преценява съобразно правила, които не са предвидени в закона, а оценката им от съда да се направи на принципа на чл.12 от ГПК-свободно и във връзка с останалия доказателствен материал?

4. Верността на съдържанието на частния документ, предвид ограничението по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, може ли да се доказва със свидетелски показания, след като то изхожда от страната, която се позовава на него?

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно/ в тяхната взаимна връзка и зависимост/?

П. Е., О. К., Н. Е. Е., С. Х. и М. Ф. застъпват становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищците П. Е., О. К., Н. Е., Е. С. Х. и М. Ф. са посочили в исковата молба, че с „Туристическа информация и регистрация“ АД са сключили на 18.01.2013 г. извънсъдебна спогодба относно последващо сключване на съдебна спогодба, с която да бъде уреден доброволно съдебният спор и съответно да бъде прекратено гр. д. № 6653 по описа за 2010 г. на СГС, ГК, IV „А“ състав. За целта ответното дружество е следвало да им изплати 140 000 евро и да закупи за 60 000 евро галерия над магазин, находящ се в [населено място], [улица]. Съдебната спогодба е била сключена и продажбата на галерията е била извършена, но сумата от 140 000 евро не им е била заплатена. По гр. д. гр. д. № 6653 по описа за 2010 г. на СГС, ГК, IV „А“ състав е бил представен проект, съдържащ всички клаузи на извънсъдебната спогодба, който съдът не приел. Затова спогодбата е била представена и сключена без задължение за изплащане на сумата. Това задължение обаче фигурира в договора от 21.02.2013 г. за ескроу сметка между ищците, ответното дружество и „Инвестбанк“ АД, в който извънсъдебната спогодба е била инкорпорирана. Поискали са ответното дружество да бъде осъдено да им заплати дължимата сума от 140 000 лв.

В отговора на исковата молба „Туристическа информация и регистрация“ АД е оспорило предявените искове с твърдението, че такава извънсъдебна спогодба въобще не е подписвана от представител на дружеството. В публичното съдебно заседание на 4.4.2016 г. представителят на дружеството е поискал от ищците да представят оригинала на спогодбата. Представителят на ищците е заявил, че оригиналът на извънсъдебната спогодба от 18.01.2013 г. е изчезнал или унищожен.

Софийският градски съд е приел, че от договора за ескроу сметка се установява съдържанието на договора за спогодба от 18.01.2013 г., включително и задължението на ответното дружество да изплати на ищците 140 000 евро, поради което е присъдил сумата на ищците. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, анализирайки същността на договора за ескроу-сметка и правното му значение в случая. Според въззивния съд по силата на този договор банката като довереник и агент едновременно и на двете страни по правоотношението, което се урежда между тях/в случая договор за извънсъдебна спогодба/, се задължава от една страна да държи за тяхна сметка средствата по ескроу-сметката и документите относно собствеността на активите, предмет на сметката. В сключения между страните по делото и „Инвестбанк“ АД договор за ескроу-сметка изцяло е възпроизведен договорът за извънсъдебна спогодба между страните. Договорът за спогодба е действителен и поражда задължение за ответното дружество да заплати на ищците уговорената сума от 140 000 евро. Ищците не са могли да се удовлетворят от отделената по договора за ескроу сметка сума от 200 000 евро, тъй като срокът на този договор е изтекъл. Въззивният съд е обсъдил всички възражения на ответното дружество и ги е приел за неоснователни.

Касаторът счита гореизложеното решение на въззивния съд за очевидно неправилно, тъй като този съд е приел, че спорът обхваща само съществуването на извънсъдебната спогодба, макар че искът е осъдителен, необосновано и без надлежни доказателства е приел, че писменият документ е унищожен не по вина на страните и спогодбата по гр. д. № 6653 по описа за 2010 г. на СГС удостоверява уговорка за изплащане на суми. От съдържанието на решението обаче не се установява въззивният съд да е достигнал до твърдените от касатора изводи. Ясно е посочено, че съдът се произнася по осъдителен, а не по установителен иск, липсва констатация за изгубване или унищожаване на оригиналния документ не по вина на страните, а уговорката за изплащане на суми според съда не се съдържа в съдебната спогодба, а в предхождащата я извънсъдебната спогодба, възпроизведена в договора за ескроу-сметка. Следователно не може да се приеме, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което на това основание касационното му обжалване не следва да се допуска.

В мотивите си Софийският апелативен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което даденото разрешение по петия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

Другите въпроси се отнасят до защитната теза на касатора, която се основава на обстоятелството, че по делото не е представена извънсъдебната спогодба от 18.01.2013 г., тъй като по твърдение на пълномощника на ищците е изгубена или унищожена. Според касатора в този случай ищците е следвало да докажат, че оригиналът на документа е изгубен или унищожен съгласно чл.165, ал.1 от ГПК. Те обаче не са установили такива обстоятелства, поради което свидетелските показания относно съдържанието на извънсъдебната спогодба са недопустими. Договорът за ескроу-сметка представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изгодни за ищците факти и ценен в съвкупност с другите доказателства по делото не доказва безспорно задължението на ответното дружество. Съдът обаче не се е позовал на свидетелските показания по делото, за да установи какви са клаузите на извънсъдебната спогодба, а на договора за ескроу-сметка. Свидетелските показания не са използвани и за опровергаването на съдържанието на изходящ от страната частен документ по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Затова разпоредбите на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК и чл.165, ал.1 от ГПК нито са били относими, нито са били приложени от въззивния съд, поради което първият и четвъртият въпрос нямат значение за изхода на спора.

С договора за ескроу-сметка банката е поела срочно задължение да изплаща задължения по спогодбата, поради което по необходимост съдържанието на цялата извънсъдебна спогодба е било възпроизведено в този договор. Представител на ответното дружество е подписал договора за ескроу-сметка, като по този начин е удостоверил съществуването на извънсъдебната спогодба, датата на сключването и съдържанието на волеизявленията в нея. Затова съобразно чл.193, ал.3 от ГПК е било в тежест на ответното дружество да опровергае изявлението, съдържащо се в договора за ескроу-сметка, което не е сторено посредством другите доказателства по делото. Ето защо разрешението на въззивния съд на втория и третия въпрос съответства на практиката на ВКС относно тежестта на доказване на неистинността на документ, поради което по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Разноски на П. Е., О. К., Н. Е., Е. С. Х. и М. Ф. в касационното производство не следва да се присъждат поради липса на данни за извършването им.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10321 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 6329 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, Х състав, с което е потвърдено решение № 6006 от 21.09.2018 г. по гр. д. № 2724 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 16-ти състав, в частите, с които „Туристическа информация и регистрация“ АД е осъдено да заплати на П. Е., О. К. и Н. Е. по една трета част от сумата 70 000 евро, а на Е. С. Х. и М. Ф. по 35 000 евро заради неизпълнено парично задължение по извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: