О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60157

София, 09.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3919 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, предл.1 ГПК. С определение № 62 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 182/2021 г. на ОС-Монтана е отменено определението от 17.03.2021 г. по гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на установителен иск за собственост върху дворно място от 705 кв. м., съставляващо пл. № ....от кв. .... по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], понастоящем представляващо част от ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място]; иск по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./, както и в частта, с която е отменено допуснатото с определение от 10.09.2020 г. обезпечение чрез възбрана върху 1/4 ид. част от описаното дворно място. Делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.

Въззивният съд е потвърдил определението от 17.03.2021 г. по гр. д. № 643/2020 г. на РС Монтана в частта, с която производството по делото е прекратено по установителния иск за собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 131 кв. м. и гараж от 19 кв. м., намиращи се в имот с идентификатор ...., както и по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен срещу ЖСК „Еделвайс“, а също и в частта, с която е отменено допуснатото с определение от 10.09.2020 г. обезпечение чрез възбрана върху 1/4 ид. част от жилищната сграда и гаража.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че са налице две дела между едни и същи страни, които частично се припокриват по предмет.

Прието е, че В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. са предявили на 04.03.2020 г. пред РС-Монтана следните искове: установителни искове за собственост на дворно място от 705 кв. м., съставляващо пл. № ....от кв. .... по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], понастоящем представляващо част от ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място]; жилищна сграда с площ от 131 кв. м. и гараж от 19 кв. м., съединени с искове по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./, всички предявени срещу община Монтана, както и осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 24700 срещу ЖСК „Еделвайс“.

Преди това същите ищци са предявили пред ОС-Монтана установителен иск за собственост само на жилищната сграда с площ от 131 кв. м. и гараж с площ от 19 кв. м., като ответник по този иск е община Монтана, както и осъдителен иск по чл.59 ЗЗД срещу ЖСК „Еделвайс“, който е с по-висока цена от тази, предмет на делото пред районния съд.

От правна страна въззивният съд е приел, че определението на първата инстанция за прекратяване на по-късно заведеното дело е отчасти правилно. То е правилно само в частта, в която има съвпадение между предмета на двете дела – по установителния иск за собственост за жилищната сграда и гаража, както и по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Няма съвпадение в останалата част, тъй като установителният иск за собственост на дворното място и искът по чл.105, ал.3 от ЗТСУ /отм./ са предмет само на по-късно заведеното дело пред РС-Монтана. Затова производството по тези искове трябва да продължи.

Прието е, че след като продължава производството по установителния иск за собственост на дворното място, то не е отпаднала необходимостта от възбраната на 1/4 от мястото, допусната като обезпечителна мярка по гр. д. № 643/2020 г. на РС -Монтана, затова следва да се отмени определението на първата инстанция и в частта, с която допуснатото обезпечение е отменено.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение в неговата отменителна част е подадена от община Монтана.

Общината поддържа, че дворното място е предмет на установителен иск и по двете дела, заведени пред РС-Монтана и ОС-Монтана, поради което чл.126 ГПК следва да се приложи и по отношение на него. Иска отмяна на определението на въззивния съд в частта, с която е постановено продължаване на производството по гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана в частта по установителния иск за дворното място, иска по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./, както и в частта за запазване на обезпечението върху дворното място.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. В кои случаи е налице обективен и субективен идентитет, обуславящ приложението на чл.126, ал.1 ГПК при предявени установителни искове за защита на правото на собственост;

2. Забраната на чл.126, ал.1 ГПК предпоставя ли пълно тъждество между двете дела, т. е. обективен и субективен идентитет;

3. Допустим ли е по-късно заведеният иск, при положение, че е налице пълна идентичност на основание, предмет и страни по посочените граждански дела, за да е налице чл.126, ал.1 ГПК;

4. Когато въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу определение за прекратяване на първоинстанционното производство на основание чл.126, ал.1 ГПК, следва ли да обсъди констатациите на първоинстанционния съд във връзка с прекратяването, че по-рано заведеното дело е не само между същите страни, но и със същия предмет.

Ответниците в производството В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. са изразили становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което частично се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице и пречката по чл.274, ал.4 ГПК.

Жалбата обаче не може да бъде допусната до разглеждане по същество от ВКС, тъй като не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

От представеното по делото съдебно удостоверение, находящо се на стр.139 от първоинстанционното производство, се установява, че предметът на гр. д. № 219/2019 г. на ОС-Монтана е предявен от В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. срещу община Монтана главен иск за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот, описан като масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и масивна стопанска постройка, построени в имот пл. № ....от кв. .... по плана на [населено място], при посочени съседи, съединен с иск за заплащане на сумата от 27 000 лв. обезщетение за имуществени вреди поради бездействие на общината да направи необходимото за получаване на определеното им с отчуждителната заповед обезщетение. Това дело е било прекратено с определение от 25.02.2020 г., но въззивният съд е отменил прекратяването и е върнал делото на ОС-Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия - определение № 2193/06.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2945/2020 г. на САС.

При тези данни обжалваното в настоящото производство определение № 62 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 182/2021 г. на ОС-Монтана е изцяло съобразено с практиката на ВКС по чл.126, ал.1 ГПК, според която по-късно заведеното дело се прекратява от съда само когато предметът му съвпада с предмета на по-рано заведеното дело. Видно от посоченото съдебно удостоверение земята, върху която са изградени масивната жилищна сграда, лятна кухня, гараж и масивна стопанска постройка, не е самостоятелен предмет на гр. д. № 219/2019 г. на ОС-Монтана, т. е. там не се изисква от съда да установи собствеността на ищците върху самата земя, а тя е посочена само като индивидуализиращ белег на процесните сгради, т. е. като място, върху което те са построени. Обратно, земята е предмет на гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана. Няма две висящи дела за установяване на собствеността на ищците В., Д. и М. върху земята. Освен това пред ОС-Монтана не е бил предявяват иск по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./, за разлика от гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана. Няма данни районният съд да се е произнесъл по допустимостта на този иск, затова той също трябва да бъде отчетен при сравняване на предмета на двете дела. Спорът за собствеността на земята и паричната претенция по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./ са предмет само на гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана, затова по отношение на тях, в съответствие с практиката на ВКС по чл.126, ал.1 ГПК, производството не може да бъде прекратено, тъй като липсва идентичност между двете дела в тази част.

При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени заплатените адвокатски възнаграждения от по 300 лв. за всеки един, съгласно договори за правна защита и съдействие от 21.09.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 62 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 182/2021 г. на ОС-Монтана в обжалваната част, с която е отменено определението от 17.03.2021 г. по гр. д. № 643/2020 г. на РС-Монтана в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на установителен иск за собственост върху дворно място от 705 кв. м., съставляващо пл. № ....от кв. .... по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], понастоящем представляващо част от ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място]; иск по чл.105, ал.3 ЗТСУ /отм./, както и в частта, с която е отменено допуснатото с определение от 10.09.2020 г. обезпечение чрез възбрана върху 1/4 ид. част от описаното дворно място, и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.

ОСЪЖДА О. М. да заплати на В. Ц. Д. от [населено място], [улица], Д. И. Д. от [населено място], [улица] М. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] по 300 лв. за всеки или общо 900 лв. разноски за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: