Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
София 19.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
Д. П.
при участието на секретаря Кристина Григорова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 902 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 2947 от 10.10.2023г. по касационната жалба на А. Т. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1553 от 15.12.2022г. по в. гр. д. № 1362/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 32 от 21.03.2022г. по т. д.№ 153/2021г. на СОС в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата над уважената част от иска му срещу Застрахователна компания „Л. И. АД от 90 000лв. до претендираните 160 000лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 28.03.2021г. и причинено от В. Н. В. като водач на товарен автомобил „Ивеко 65“, с рег. [рег. номер на МПС], със застраховка „гражданска отговорност“ по полица № ВG/22/120002687340, ведно със законната лихва от 29.07.2021г. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ начина на определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват лично, но се представляват. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт досежно определеният размер на обезщетение. Желае жалбата да бъде уважена, както и съдът да определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък, пред вид обстоятелството, че процесуалното представителство се осъществява на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗЗД.
Изразеното от процесуалния представител на „Лен инс“АД София становище е за неоснователност на подадената жалба. Счита постановеният въззивен акт за правилен и желае да бъде оставен в сила.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице многобройна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай не е имало спор относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, броя и вида на причинените вреди, наличието на причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и относно установената вина на прекия извършител. Единственият спорен въпрос е относно размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд го е определил на 90 000лв., съобразявайки следното: Причинени вреди са тежки - фрактура на тялото на 5-ти гръден прешлен и предна част на телата на 4 и 3 гръдни прешлена, множествени фрактури на бодилестите и напречните израстъци на шийни и гръдни прешлени, фрактура на черепната основа вляво, на дъгата на лявата ябълчна кост, на лявата теменна и слепочна кости, фрактура на 3-то до 6-то ребро вдясно и 3-то до 5-то ребро вляво паравертебрално, фрактура на дясна ключица, контузия на бял дроб с плеврален излив. Лечението е било двуетапно – до стабилизиране на състоянието, пострадалият е лекуван в реанимация, а след това е подложен на оперативно лечение. За част от травмите възстановяването е пълно, но за други това няма да е възможно. Ще останат ограничения в движенията в зоната на оперативна намеса, ще остане болезненост, засилваща се при физическо натоварване и промяна на времето. Счупените кости няма да се възстановяват във вида, в който са били преди травмата. В първите два месеца пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели с времето. С гласни доказателства е установено, че възстановителният процес е преминал много тежко: в продължение на месец и половина е бил неподвижен, на легло. Не е искал да се храни, за да не ходи до тоалетна. През това време е изпитвал силни болки и е бил на болкоуспокояващи. Домашният режим е продължил около половин година. Изпитва болки и понастоящем. Повече от 30 минути не може да се движи. Катастрофата изцяло е променила начина му на живот. Бил е здрав, млад човек, който е работил, тренирал е борба и е водил пълноценен живот. Сега може да работи само в седнала позиция, не може да вдига повече от 5-10кг. и движенията му са ограничени.
Видно от изложените мотиви, несъобразени от въззивния съд са останали следните обстоятелства: 1. Пострадалият не е имал никаква вина за настъпване на произшествието и не е могъл да направи нищо за да го предотврати. Видно от заключението на приетата по делото експертиза, мотоциклетистът се е движел по главен път, със съобразена с условията /светла част на денонощието, сухо асфалтово покритие, слънчево време, нормална видимост/ скорост от 47км./ч., докато водачът на товарният автомобил не е изпълнил задължението си да спре на знак „Стоп“и да пропусне, движещият се по път с предимство, мотоциклетист. Вместо това, водачът на товарният автомобил е предприел ляв завой и едва след като е възприел движещият се мотоциклетист е ударил спирачка. Пред вид установеният спирачен път на двете моторни превозни средства, водачът на мотоциклетът независимо, че е натиснал спирачка и се е насочил към насрещната лента на движение, не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то, за разлика от водача на товарният автомобил, който е имал такава възможност, ако е спазил задължителния знак „Стоп“ и не е навлязъл в зоната на кръстовището. 2. Освен, че причинените на пострадалия вреди са тежки, те са и многобройни – налице е фрактура /счупване/ на седем ребра /от трето до шесто вдясно и от трето до пето вдясно/, на три прешлена /5 гръден и предната част на телата на 3 и 4 гръдни/, фрактура на дясна ключица, счупване на черепа /фрактурна линия по черепната основа вляво, както и на лявата слепоочна и теменна кости със засягане на синуси/, причинена е и контузия на бял дроб с плеврален излив. 3. Пострадалият е претърпял две операции /ламинектомия на Тх5 и стабилизация със субламинарни куки на нива Тх4-Тх6-Тх7/. Вещото лице, изготвило заключението на приетата медицинска експертиза е категорично, че в зоната на оперативната намеса ще останат както ограничения в движенията, така и болезненост, засилваща се при физическо натоварване и промяна на времето пожизнено, 4. Всички счупвания и оперативни намеси са причинили болки за продължителен период от време, като в първите два месеца те са били със значителен интензитет, 5. Въззивният съд не е съобразил - в достатъчна степен - показанията на разпитаната свидетелка С., която се е грижила за пострадалия, която установява, че първоначалното му състояние е било толкова тежко, че в болницата са искали да подпише декларация, защото не е бил ясен изхода от операцията. Бил е 10 дена в болница. Последвалият възстановителен процес е бил много тежък. Месец и половина е бил на легло, с постоянна нужда от помощ, без възможност за каквото и да е самообслужване. Получил е увреждания по кожата. Понастоящем ищецът е на 27 години, а в резултат на претърпяното ПТП - ходи прегърбен, лесно се уморява, движенията му са ограничени, изпитва болки и е принуден да води живот, различен от този преди настъпилото на 28.03.2021г. произшествие. 6. Произшествието е настъпило пред 2021г., при различна от настоящата обществено - икономическата конюнктура в страната.
Съобразявайки както гореизложеното, така и приетото за установено от въззивния съд и съобразно задължението си да обезщети всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждането, настоящият съдебен състав намира, че за да е справедлив размерът на обезщетението следва да е 110 000лв. Това налага частична отмяна на въззивния акт в отхвърлителната му част над 90 000лв. до 110 000лв. и присъждане на допълнително обезщетение от 20 000лв.
Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на процесуалния представител на касатора следва да се определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, пред вид осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗЗД. С оглед уважената част от иска / 28%/, следва да се присъди сумата от 1 750лв. /определена на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 70 000лв./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1553 от 15.12.2022г. по в. гр. д. № 1362/2022г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 32 от 21.03.2022г. по т. д.№ 153/2021г. на СОС за отхвърляне на предявения иск за разликата над 90 000лв. до 110 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. и А. да заплати на А. Т. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] допълнително сумата от 20 000лв. /към вече присъдените 90 000лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, причинено от В. Н. В. като водач на товарен автомобил „Ивеко 65“, с рег. [рег. номер на МПС] на 28.03.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1553 от 15.12.2022г. по в. гр. д. № 1362/2022г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 32 от 21.03.2022г. по т. д.№ 153/2021г. на СОС за отхвърляне на иска за разликата над 110 000лв. до 160 000лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Д. и А. да заплати на адвокат С. Н. К., Адвокатска колегия София, адрес: [населено място], [улица], ет... сумата от 1 750лв. /хиляди седемстотин и петдесет лева/, дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :