№ 4700

гр. София 21.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 3083 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. В. Д., чрез адв. Д. А., срещу определение № 7995 от 23.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2590/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 23289 от 23.12.2024 г., постановено по гр. д. № 11019/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в прекратителната му част.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е въззивният съд да измени по свой почин установеният ред за обжалване на решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК?“; 2/ „Допустимо ли е въззивният съд с определение да потвърди решение по чл. 250 ГПК?“. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 163 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 405/2023 г. по описа на II г. о., решение № 118 от 30.07.2018 г., постановено по гр. д. № 3047/2017 г. по описа на IV г. о., определение № 209 от 06.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1462/2022 г. по описа на III г. о. Жалбоподателят поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответникът по частната касационна жалба Д. Л. Д., чрез адв. Д. Б., е подал отговор в срок и изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че с обжалваното решение по чл. 250 ГПК е допълнено решение № 2734/16.02.2024 г., като производството по делото е прекратено по отношение на иска по чл. 127, ал. 2 СК поради неговата недопустимост. Формирал е извод, че постановеният акт по своята правна същност представлява разпореждане по чл. 130 ГПК, а депозираната жалба има характер на частна такава.

Въззивният състав е изложил решаващи мотиви, че детето Д. Д. Л. е родено на 05.03.2007 г. и към настоящия момент е пълнолетна, поради което е приел, че липсва правен интерес от предприетата от страната защита и предявеният иск е недопустим.

Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил обжалвания акт.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Поставените в изложението въпроси са формулирани общотеоретично, а не в контекста на правните разрешения на съда, обусловили изхода. В случая въззивното определение е постановено по частна жалба против имащата характер на определение част от допълнителното решение, с която е обоснован извод за недопустимост на предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК. Както в теорията, така и в съдебната практика няма колебание в разбирането, че с решение съдът се произнася по съществото на правния спор, а с разпорежданията/ определенията – по останалите въпроси, свързани движението на исковия процес, включително и в хипотезите на връщане на исковата молба и прекратяване на процеса поради недопустимост на иска. Независимо от това, че съдът е озаглавил постановеният по реда на чл.250 ГПК съдебен акт решение, то безспорно в частта, с която се връща исковата молба поради недопустимост на предявения иск и се прекратява производството по делото, образувано по този иск, това решение има характер на определение, подлежащо на обжалване, съгласно чл. 274 ГПК. Съдът не е процедирал в отклонение от гореизложеното.

Въззивното определение не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване през 2017 г. (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.). Очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Разноски на касатора с оглед изхода не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива за настоящото производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7995 от 23.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2590/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: