Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 5402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" - гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 261 от 10.04.2023г., постановено по адм. д. № 34/2023г. по описа на Административен съд Хасково, с което агенцията е осъдена да заплати на "Елисе“ ООД обезщетение в размер на 7847, 95 лв. за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменено Решение рег. № 32-229618/07.08.2020г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.01.2023 г. до окончателното й заплащане.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква доводи за липса на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Моли решението да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - "Елисе“ ООД, чрез адв. А., оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, при наличието на изискуемите за това процесуални предпоставки. По същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на "Елисе" ООД против Агенция "Митници", с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи - в размер на 7847, 95 лв., претърпени в резултат на отменено Решение рег. № 32-229618/07.08.2020г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменени като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение агенцията е осъдена да заплати исковата сума, като съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

От фактическа страна Административен съд Хасково е приел за установено, въз основа и на приобщеното адм. дело №761/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, че с Решение №26/17.05.2021 г. по същото дело, влязло в сила на 19.05.2022 г., е отменено Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0003557/07.01.2018 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.

С отменения административен акт е отказано приемане на митническата стойност на стока №1 по митническа декларация MNR 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г. и е определена нова митническа стойност на тази стока, разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мита и ДДС, които са заплатени, и са установени за досъбиране от длъжника „Елисе“ ООД мито – 7 038 лв. и ДДС – 13 137,61 лв., ведно с лихва за забава, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 07.01.2018 г.

Въз основа на приобщеното адм. дело №763/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково е прието, че с Решение №250/13.08.2021 г. по това дело, влязло в сила на 06.10.2022 г., съдът е отменил и Решение с рег.№32-229625/07.08.2020 г., към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“.

С отмененото решение е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока №1 в МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., като е определена нова митническата стойност на същата стока, разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мита и ДДС, които са заплатени, и са установени за досъбиране от длъжника „Елисе“ ООД мито – 5 683,15 лв. и ДДС – 10 608,55 лв., ведно с лихва за забава като за дата на възникване на митническото задължение е определена 10.01.2018 г.

Установено е и не е било спорно, че „Елисе“ ООД е заплатило на 26.08.2020г. определените размери на мита и ДДС. Съответно на 04.07.2022г. дружеството е поискало възстановяване на недължимо внесените суми, ведно с лихвите от датата на задържането им до окончателното плащане.

С Решение №19/28.07.2022г. и Решение №25/01.11.2022 г. на Директора на ТД М. В. след подадено от дружеството искане е възстановено мито в размер на 7038 лв. и съответно 5683,15 лв. и е оставено без уважение като неоснователно искането в частта му за законната лихва върху мито от датата на ефективното й превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

Издадени са актове за прихващане и възстановяване от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с които на „Елисе“ ООД са прихванати сумите 13 137,61 лв и съответно 10 608,55 лв. (сумата за ДДС).

При тези фактически установявания, АС Хасково е приел от правна страна, че са налице незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния предвиден в закона ред, както и че дружеството е заплатило вменените му парични задължения именно поради издаването на тези актове и следва да бъде възмездено за пропуснатата полза от невъзможността за използването на съответните парични средства за исковия период. Счел е за неоснователно възражението, че с внасянето на тези суми в срока за доброволно изпълнение дружеството се е възползвало от правната възможност издадените решения да не бъдат изпращани в НАП за принудително изпълнение, поради което и невъзможността на ищеца да ползва сумите всъщност произтичала от предприети благоприятни за дружеството действия.

Обсъдено е и възражението на ответника в първовинстанционното производство, че по възстановените суми за митни сборове не се дължат лихви. Съдът е коментирал чл.116 и чл.117 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Е. П. и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Приел е, че по делото не се претендират лихви, а имуществени вреди, а правната регламентация в Митническия кодекс само подкрепя извода за допустимост на настоящото производство, по аргумент на противното от чл.8, ал.3 на ЗОДОВ, тъй като няма законодателно предвиден специален начин на обезщетение за вредите, претърпени от неползването на внесени въз основа на незаконосъобразен административен акт митни сборове, който да изключва приложението на ЗОДОВ. По тези съображения е постановено обжалваното осъдително решение.

Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена, а крайните изводи съответстват на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменени решения на органи на касатора. Няма спор между страните относно факта и момента на внасяне на вменените на дружеството задължения и съответно на факта и момента на тяхното възстановяване, без лихви.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за процесния период то не е разполагало с исковата сума. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения.

Налице е и причинна връзка между отменените актове и претърпените вреди. Митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, поради което недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Не е спорно, че сумата, ведно с лихвите, е била поискана, но възстановяването/прихващането касае само главниците. Спорът по настоящото дело касае обезщетението, представляващо заместваща престация за неизплатената лихва върху тази сума за периода на задържането и, а не внесените от дружеството парични средства.

Правилно е прието от АС Хасково, че разпоредбата на чл.116 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Е. П. и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза не е пречка за присъждане на поисканото обезщетение съгласно чл.1 ЗОДОВ. Както е посочено в т. т.51-53 от Решение на Съда на Европейския съюз от 28.04.2022г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 и цитираната там практика, всеки субект, на когото национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, има по силата на последното право да му бъде възстановена съответната парична сума от съответната държава членка. Освен това, също по силата на правото на Съюза този субект има право държавата членка не само да му възстанови недължимо събраната парична сума, но и да му плати лихви, които да компенсират невъзможността да използва тази сума. Правото на възстановяване на парични суми, чието плащане е било наложено на правен субект от държава членка в нарушение на правото на Съюза, и правото на изплащане на лихви върху тези суми са израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното. Изрично в т.73 от решението на СЕС и цитираната там практика са изложени съображения, че при възстановяването на недължими мита, предвидено в член 236, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, трябва да се начисляват лихви. Същото важи и за изключението по член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза. И по-нататък в мотивите си в, т.75 и 76 и цитираната там практика, СЕС приема, че условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава по-специално че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена. Правото на Съюза не допуска правен механизъм, който не отговаря на това изискване и който следователно не позволява ефективното упражняване на правото на възстановяване и на правото на лихва, гарантирани от това право. При това ответникът по касация е поискал изплащането на дължимите лихви по административен ред и това изплащане не е осъществено. ЗОДОВ е приложим в настоящата хипотеза, тъй като за дружеството не е на разположение друг начин за обезщетяване по смисъла на чл.8, ал.3 от същия закон.

Неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това дали да внесе митните сборове или не. Независимо от това, неоснователни са и съображенията във връзка с това, че ответникът имал избор дали да плати доброволно или принудително. Доброволното плащане не е опция, а изпълнение на акта. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни и че този избор прекъсва причинно-следствената верига в случая.

По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора разноски на касатора не се дължат. На ответника се дължат разноски, съобразно представени доказателства за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, в размер на 1500 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е минимална, както и предвид размера на материалния интерес по спора, няма основание за намаляване на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261 от 10.04.2023г., постановено по адм. д. № 34/2023г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Елисе" ООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА