Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 5376/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция /ТД/ М. Б. към „А. М. , подадена чрез юрисконсулт Ламбов срещу решение №1341/01.03.2023 г., постановено по адм. д. №4218/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено решение №32-93235/21.03.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. в Агенция „Митници“.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че стоката, предмет на процесната митническа декларация - „GOLDIVIA 34PL хидрогенирано палмово масло в разфасовки от 20 кг – 45 000 кг.“ представлява смес от растителни мазнини с добавен емулгатор, поради което неправилно е прието от съда, че следва да се класира в код по ТАРИК 1516 20 98 80. Касационната жалба се поддържа в представено писмено становище. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна – "Пик-Ко" АД чрез адв. Т.-Старева оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение №32-93235/21.03.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. с което по повод подадена от „Пик-Ко” АД митническа декларация е определен различен от декларирания код по ТАРИК на стоката по митническата декларация и са установени допълнителни задължения за мито в размер 6 592.92 лева и за ДДС в размер 1 318.58 лева с лихви за забава.

Установено е по делото, че „ПИК-КО“ АД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание „GOLDIVIA 34PL хидрогенирано палмово масло в разфасовки от 20 кг – 45 000 кг" с държава на произхода Индонезия и износител „Интер – континентал ойлс“, Сингапур и код по ТАРИК 1516 20 98 80. Взети под отчет и заплатени са публични вземания съобразени с декларираната митническа стойност при ставка на вносно мито 10.9 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК. След извършване в Централна митническа лаборатория на анализ на проба от стоката, митническият орган е приел, че тя представлява препарат несъдържащ млечни киселини, съставен от смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани с добавен сорбитанов мулгатор. Въз основа на тези характеристики е прието, че стока следва да се класира в позиция 1517 от КН, код 1517 90 99.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че оспореното решение е издадено в писмена форма и в съответствие с разпоредбата на чл. 59 от АПК, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния за закон.

Позовавайки се на Общите правила за тълкуване на КН в ЕС и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за позиции 1516 и 1517, съдът е приел, че решаващият критерий за разграничение на стоките по двата тарифни кода е дали същите са претърпели обработка по друг начин, освен да са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, както и че за да се класира процесната стока в позиция 1517 следва да се установи, че маслото или мазнината са претърпели по-напреднала обработка. Приел е, че според установяванията на административния орган, след изследване на стоката в митническа лаборатория, в продукта, представляващ смес от мазнини е установено наличие на сорбитанов емулгатор, чиито фракция, съгласно технологиите, е да модифицира кристална структура, но липсват данни за количеството сорбитанови естери, вложени в изследвания продукт. Последното е прието, че е от значение тъй като според приетата по делото съдебно-химическа експертиза, влагането на сорбитановите естери в малки количества (до 1,00 %) не променят кристалната структура на мазнината, а служат като емулгатор, спомагащ смесването на две или повече трудно свързващи се фракции да образуват равномерна, хомогенна смес т. е. извода е, че стабилизират мазнината против разслояване, без да променят структурата. При влагане на сорбитановите естери в по-големи количества, те действат като текстуратор (модификатор), т. е. променят кристалната структура на продукта. С оглед на това съдът е приел, че в случая не са налице безспорни доказателства, че е налице по-напреднала обработка на продукта, която да налага промяна в заявеното тарифиране, а е налице процес на емулгиране, т. е. обработка на продукта със стабилизиращ агент емулгатор, като целта е да се запази съществуващата структура непроменена. Решението е неправилно.

Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. “а” от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система.

Съгласно член 12 от Регламент № 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен „Общи правила за тълкуване на КН“ и се намира в тази част в раздел I, посветен на общите разпоредби, класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен „Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане; обработени мазнини за хранителни цели; восъци от животински или растителен произход“. Този раздел включва глава 15 със същото заглавие. Посочената глава 15 от КН обхваща по-специално следните тарифни позиции и подпозиции – 1516 – Мазнини и масла от животински или растителен произход и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. 1517 – маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516.

По разясненията от т. 44 от решението на СЕС по дело С-292/22 „основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“. По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин“. Според ОБХС от позиция 1517 са изключени „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

Следователно, основните разлики в продуктите от позиция 1516 и 1517 на КН е наличието на допълнителна обработка на мазнината или маслото при позиция 1517 и отсъствието смесване на мазнини и масла за продуктите от позиция 1516 от КН, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че за да се класира процесната стока в позиция 1517 следва да се установи, че маслото или мазнината са претърпели по-напреднала обработка, са неправилни.

В настоящия случай внесената от „ПИК-КО“ АД стока представлява смес от палмово, палмистово и друг вид растително масло, което е естерифицирано, т. е претърпяла е обработка, която е различна от рафинирането и не променя кристалната му структура. Като претърпяла допълнителна обработка смес от мазнини стоката GOLDIVIA 34PL хидрогенирано палмово масло следва да се класира в позиция 1517 от КН, а количеството на сорбитол не е съществена характеристика на продукта от значение за тарифното му класиране.

По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което жалбата на „Пик-Ко“ АД се отхвърли.

При този изход на делото на Агенция „Митници“ се дължат разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 400 лв. (по 200 лева за всяка инстанция), представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1341/01.03.2023 г., постановено по адм. д. №4218/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо нето ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Пик-Ко“ АД срещу решение №32-93235/21.03.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. в Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „Пик-Ко“ АД, [ЕИК] да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА