Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 5453/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Лидикар“ ООД, [ЕИК] и касационна жалба на Т. Г., [ЕГН], с идентично съдържание, против Решение №331 от 30.03.2023г., постановено по адм. дело № 2173 по описа на Административен съд - Бургас за 2022г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на „Лидикар“ ООД срещу Решение № 32-435491/13.12.2022г, издадено от Директора на Териториална дирекция М. Б. към „Агенция“ Митници, с което е отказано извършването на поправка на митническа декларация с MRN 20BG001008020848R1 от 08.06.2020г., поискана със заявление с рег. № 32-44882/09.02.2022г.

От изложението в касационните жалби може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Наведени са доводи, че митническите органи не са съобразили задълженията си по чл. 19, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като не са изискали доказателства за осъщественото представителство и не са се убедили, че този представител може да осигури такива. Заявено е, че законодателят не посочва изрично ограничения за поправки на данни от митническа декларация. Сочи се, че данните за вида на представителството по пълномощно от 19.12.2018г. от което произтича задължението на дружеството при поставяне на стока под режим допускане за свободно обращение, не съответстват на данните за вида на представителството в подадената митническа декларация, което от своя страна обосновава подаването на заявление за поправка на митническата декларация. Споделя се изложеното от съда, че хипотезата на чл. 173 2 б. „а“ е неприложима . Оспорва извода на първостепенния съд за неприложимост по отношение на исканата поправка на чл. 173 3 от Регламент (ЕС) 952/2013г., че исканото изменение не е свързано с конкретно изпълнение на условностите, включени в режима допускане до свободно обращание, посочени в чл. 201 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., а единствено с освобождаването на жалбоподателя от отговорността за изпълнение на възникнали задължения от този режим, в това число и задълженията, които са установени по реда на проведения последващ контрол. Искането е за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за поправка. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директора на Териториална дирекция М. Б. към „Агенция“ Митници, не изразява становище в дадения му от съда срок.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е законосъобразността на Решение № 32-435491/13.12.2022г, издадено от Директора на Териториална дирекция М. Б. към „Агенция“ Митници, с което на основание чл. 173 2 Регламент (ЕС) № 952/2013г. е отказано извършването на поправка на митническа декларация с MRN 20BG001008020848R1 от 08.06.2020г., поискана със заявление с рег. № 32-44882/09.02.2022г. от „Лидикар“ ООД.

Според фактическите установявания по делото на 08.06.2020г. дружеството - жалбоподател (декларатор) е подал митническа декларация MRN 20BG0010008020848R1, с която е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно - катастрофирал употребяван автомобил, марка- Toyota, модел- Tundra, с внос - САЩ. В декларацията като вносител е отбелязан Т. Г. (кл. 3/15), а като декларатор (кл.3/18) и представител (кл. 3/19) – „Лидикар“ ООД. За представителя в кл. 3/21 е отбелязан код „3“ – косвено представителство по смисъла на чл.18, 1 от Кодекса. Към декларацията не е ангажирано пълномощно, удостоверяващо надлежно учредена представителна власт.

На основание чл.48 от Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ митническите органи извършили действия по последващ контрол на данните по декларацията, от които събрали данни и приели, че митническата стойност на внесения автомобил е по-висока от декларираната, в резултат на което определили допълнителни задължения за мито и ДДС с решение № 32-175520 от 31.05.2022г. на Директора на ТД М. Б. което е било оспорено от „Лидикар“ ООД и впоследствие отменено с решение № Р- 259/01.07.2022г.

В хода на последващия контрол е изпратено писмо изх.№ 32-321599/11.10.2021г. до вносителя Т. Г., с искане за предоставяне на документация и даване на писмени обяснения относно извършването на последващ контрол на стоката от митническа декларация MRN 20BG0010008020848R1. На основание чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е изготвено съобщение рег. № 32-8067, в което е посочено, че предстои издаване на решение на Директора на ТД М. Б. Адресатите на неблагоприятното решение са уведомени за предстоящото му издаване, както следва-Т. Г. (вносител)- на 26.01.2022г. и „Лидикар“ ООД (декларатор)- на 12.01.2022г.

На 09.02.2022г. със заявление вх. № 32-44882 „Лидикар“ ООД е поискало от директора на ТД М. Б. на основание чл.173, 3 от Регламент № 952/2013г. да бъде извършена поправка на митническа декларация MRN 20BG0010008020848R1, като: кл.3/21 „код на статуса на представителя“ да бъде поправен от 3 на 2; кл.3/18 „декларатор“ да бъде поправено от „Лидикар“ ООД на Т. Г.. Към заявлението е представено пълномощно от 19.12.2018г., с което Т. Г. упълномощава „Лидикар“ ООД да го представлява пред митническите органи, заедно с заверено копие от пълномощно от 09.02.2022г., с което Т. Г. е упълномощил същото дружество да подаде от негово име и за негова сметка заявление за поправка на посочената митническа декларация.

На така отправеното писмено искане за поправка на митническата декларация с писмо рег. № 32-59057/21.02.2022г. директорът на ТД М. Б. е отказал разрешаването на поправката. В мотивите си органът е посочил, че не са спазени изискванията на чл. 173 1 и 3 от от Регламент № 952/2013г. Така постановеният отказ е бил предмет адм. дело № 671/2022г. по описа на Административен съд - Бургас, който с Решение № 1015/08.08.2022г. е отменил писмото и е върнал преписката на директора на ТД М. Б. за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания, по прилагане на закона.

В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 1015/08.08.2022г., на основание чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи уведомили дружеството-жалбоподател, че предстои издаване на решение на директора на ТД М. Б. с което се постановява неблагоприятен за „Лидикар“ ООД резултат, а именно отказ за допускане поправка на митническа декларация MRN 20BG0010008020848R1 със заявление вх. № 32-44882. В писмото са изложени мотивите, на които ще се основава решението и е предоставен тридесетдневен срок за изразяване на становище по тях. Съобщението е връчено на „Лидикар“ ООД на 06.10.2022г. видно от известие за доставяне (л.76). В срок дружеството е ангажирало становище, в което изразява несъгласие с мотивите за отхвърляне на отправеното искане за поправка на митническата декларация.

В административната преписка е наличен доклад с рег.№ 32-114212/07.04.2022г., съгласуван от ръководителя на инспекторат по чл.46 от Закона за администрацията в А. М. относно проверка по сигнал за подадени искания за корекция на митническите декларации по чл.173, 3 от Регламент № 952/2013г.

Митническият орган е издал оспореното решение, като е изложил мотиви, че не следва да се разреши исканата поправка, тъй като към момента на подаване на заявлението дружеството вече е било уведомено, че по отношение на митническата декларация се провежда последващ контрол на основание чл.48 от Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ и предстои издаване на решение, с което ще бъдат определени нови митнически задължения за мито и ДДС, (чл. 173 2 б „а“ от Регламент (ЕС) 952/2013г.,) както и след вдигането на тези стоки, позовавайки на разпоредбата на чл. 173, 2, б „в“ от Регламент (ЕС) 952/ 2013г. Приел, че предвид обстоятелството, че дружеството е дългогодишен партньор и извършва редовно действия и формалности, като митнически представител не е изискано представянето на доказателства за упълномощаване в конкретния случай. Изложил е съображения, че поправката на представителството би довела до промяна на декларатора, а последният на основание чл. 15, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се явява отговорен за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, т. е. би означавало друго лице да гарантира точността на тези данни. Митническият орган е счел, че данните за лицето, което подава декларация, не могат да бъдат изменени на основание чл. 173, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по технически причини, тъй като променят декларацията по същество и тази поправка не е във връзка с изпълнението на задълженията на декларатора за поставяне на стоките под режим.

Първостепенният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като са посочени адресатите, фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Споделил е съображенията на митническия орган, че не може да бъде уважено отправеното от „Лидикар“ ООД искане за поправка на митническата декларация, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 173 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. след вдигането на стоки не се разрешават поправки в подадените митнически декларации. Формирал е извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 173, 2, б. „а“, поради преклузия, доколкото в процесния случай се касае за последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не за такъв по реда на чл. 188 от същия регламент. Посочил е, че не би могло да се приеме, че исканото изменение е с цел деклараторът да изпълни, произтичащите си от декларацията задължения, поради което чл. 173 3 от Регламента се явява неприложим. На основание чл. 174, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата декларация не се „анулира“ след вдигането на стоките, освен при обстоятелствата по чл. 148 от Д. Р. (ЕС) № 2015/2446, които съдът е счел, че в конкретния случай не са налице.

Основният според въпрос по делото е дали следва да се допусне поправка на митническата декларация, с оглед вида на представителството на „Лидикар“ ООД отразено в подадената митническа декларация и съответно промяна на субекта-декларатор.

Съгласно чл.18, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

Според чл.19, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено.

От представената по делото преписка се установява, че към датата на подаване на митническата декларация – 08.06.2020г. дружеството жалбоподател е разполагал с пълномощно, видно от което вносителят по декларация – Т. Г. е упълномощил „Лидикар“ ООД да осъществява пряко представителство, по смисъла на чл.18 и чл.19 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. (л.34). В т.11 от него е посочено, че дружеството има право да подава митнически декларации и манифести по електронен път. Това пълномощно, макар и представено на по-късен етап, не е оспорено като валидно волеизявление от ответната страна. Несъстоятелен е доводът на митническия орган, че процесното пълномощно не е нотариално заверено, доколкото последното по никакъв начин не опорочава валидността на самото волеизявление, тъй като подобно изискване към пълномощното не е нормативно установено. От съдържанието на последващото представено по делото пълномощно, което е нотариално заверено (л.35), се установява, че Т. Г., в качеството му на вносител на стоката по митническата декларация упълномощава „Лидикар“ ООД да подава от негово име и за негова сметка на основание чл.173, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. заявление за поправка на данните от ел. д. №3/18 „Декларатор“ и ел. д. № 3/21 „Код на статута на представителя“ от процесната митническа декларация. Подавайки заявлението и неговото допълнение, дружеството действа освен по своя воля и по изрично искане на физическото лице-вносител на стоката, което също желае извършване промяна на вида на представителството, респективно на субекта-декларатор, в каквато насока и фирмата –представител и физическото лице правят еднопосочно искане, поради което се налага извод, че няма основание за солидарно задължение и различен декларатор. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че физическото лице - вносител е депозирал процесната касационна жалба, с която претендира данните в митническа декларация MRN 20BG0010008020848R1 да бъдат съобразени с действителните факти, както и да бъде отстранена извършената грешка. Доказателствата представени в хода на съдебното производство, са в посока на това, че няма правно основание за осъществяването на косвено представителство и тази констатация обуславя извода, че действително е отразено погрешно в подадената митническа декларация, че дружеството е косвен представител, с произтичащите от това правни последици за липса на основание за солидарно задължение и различен декларатор. Подавайки митническата декларация действително дружеството неправилно е посочило себе си като косвен представител, а от там и като декларатор, доколкото същото няма тези качества. Нито една от разпоредбите на Регламент № 952/2013 на ЕС, на МКС или други разпоредби, свързани с митническото законодателство на Съюза, не забранява изрично данни от МД, каквато е информацията, свързана с личността на декларатора, да могат да бъдат променяни, ако това съответства на действителните факти, поради което да се счита обратното – противоречи на приложимата правна регламентация, както на съюзното, така и на вътрешното право.

Съдът не споделя изложените в оспореното решение мотиви, че са били налице предпоставките на 3 чл. 19 и митническите органи не са били длъжни да изискват доказателства за валидно учредена представителна власт у лице, което действа като митнически представител, доколкото за последното било установено, че извършва редовно митническо посредничество, както като косвен, така и като пряк представител. По делото не са били налице каквито и да е данни, че вносителят Георгиев е осъществявал друг внос на стоки в МБ Свободна зона Бургас и МП П. Б. преди датата на регистриране на декларацията от 08.06.2020г., т. е не са били налични доказателства, че „Лидикар“ ООД е упълномощавано редовно от това физическо лице, вписано като вносител по МД, по която се иска корекция, за да може да се приеме, че дружеството действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности по смисъла на чл.19, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Такива не са ангажирани и в хода на съдебното производство, нито въобще се твърди системност в представителството по отношение на това конкретно физическо лице. В подкрепа на горното е и представения на л. 100 доклад с рег.№ 32-114212/07.04.2022г., съгласуван от ръководителя на инспекторат по чл.46 от Закона за администрацията в А. М. според който митническите служители приели процесната декларация е следвало да изискат доказателства за упълномощаване или да приложат разпоредбата на чл.19 1, изр. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., според която лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд по отношение неприложимостта на чл. 173 2 б. „а“ от Регламент (ЕС) 953/2013г., доколкото същата е свързана с извършване на проверка на стоките по чл.188 от регламента, а не за извършване на последващ контрол на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, за който има данни, че лицето е било информирано. Безспорно по делото е установено, че стоката е вдигната, като в случаят следва да се определи налице ли е другата предпоставка за приложението на тази разпоредба, а именно поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Доколкото обаче това основание се преодолява в следващата ал. 3, според която по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на МД, поправката на МД може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим, то не са налице лимитативно предвидените в чл. 173, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., отрицателни предпоставки за допускането на исканата корекция. Последствията на поправката не биха могли да се приравнят на анулиране, тъй като искането е подадено при осъществяване на последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, когато все още не е било издадено решение за определяне на нова митническа стойност.

От данните по делото е установява, че макар и висящо към настоящия момент, има производство по което са определени допълнителен размер на вносното мито и ДДС, които са част от задълженията, произтичащи от поставянето на стоката под митнически режим, поради което е налице основание за допускане на исканата поправка, доколкото е налице търсената цел, а именно с промяна на декларатор, който по силата на приетите писмени доказателства следва да бъде физическото лице Т. Г., чиято тежест е да изпълни задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим, с оглед висящата процедура по определяне на различна данъчна основа, а оттам и различен размер на вносно мито и дължимо ДДС. С промяната на представителството и субекта-декларатор дружеството –жалбоподател не следва да има солидарни задължения. Това е така, защото солидарността им произтича от наличието на отразеното в митническата декларация косвено представителство, в каквато насока е констатирано погрешно отразяване на изричното писмено волеизявление на вносителя - упълномощител, обективирано в приложеното по-късно пълномощно. Вярно е, че подавайки митническата декларация „Лидикар“ ООД не е представила това пълномощно, но както е установено и е безспорно по делото митническите органи приели декларацията не са изискали въобще подобно приложение, за да се твърди, че с бездействието си подателят на декларацията е пропуснал възможността да иска такава поправка. Предвид изложеното, е следвало на основание чл.173, 3 от Регламент № 952/2013г. ответният орган да допусне поправка на декларацията.

Поради горните съображения се обуславя извод, че предвид доказателствата по делото действителният декларатор е следвало да бъде Т. Г., то безспорно е налице правен интерес „Лидикар“ ООД, при наличие на пълномощно в тази насока, да уведоми митническите органи, че без да има право се е вписал в митническата декларация за декларатор респ. косвен представител /солидарен длъжник/ и да поиска поправката й. Не би могло да се допусне лице, което няма право да се вписва в митническа декларация нито като декларатор, нито като косвен представител, доколкото действа като пряк такъв, да злоупотребява с права, които не са му били предоставени, както и да отговаря солидарно за задължения относно вноса на стока, по който не е обвързан. Съгласно т. 34 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. Pfeifer Langen GmbH Co. KG по C- 97/19 при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейния текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част, т. е. както административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение на нещата без да се допуска злоупотреба с права и като се гарантира, че поисканата поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство, една от които е целта за борба с измамите.

Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на решението на директора на Агенция „Митници“.

С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на касатора- „Лидикар“ ООД за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанци, както следва- 450 лева сторени разноски пред първостепенния съд, съгласно приложен списък на л. 206 и 1070 лева - сторени разноски пред касационната инстанция, съгласно списък на л. 45.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №331/30.03.2023г., постановено по адм. дело № 2173 по описа на Административен съд - Бургас за 2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 32-435491/13.12.2022г, издадено от Директора на Териториална дирекция М. Б. към „Агенция“ Митници.

ОСЪЖДА Териториална дирекция М. Б. към Агенция "Митници“ да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК] сумата от 1520 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Териториална дирекция М. Б. към Агенция "Митници“ да заплати на Т. Г., [ЕГН], сумата от 70 лева, представляваща държавна такса пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА