Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 5544/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Б. Ц., чрез различни процесуални представители, срещу решение №1880/23.03.2023 г. по адм. дело № 11347/2022 г. на Административен съд - София - град, с което са отхвърлени нейните жалби против решение №530/15.11.2022 г. по преписка № 115/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационната жалбоподателка поддържа чрез процесуалните си представители в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита, озаглавена допълнителни съображения, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, установяване на извършена дискриминация по отношение на нея, присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответниците - физически лица.

Ответникът по касационна жалба - КЗД, не взима становище.

Ответниците по касационна жалба - М. В., М. А., С. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е взел предвид, че с оспореното решение на КЗД е установено по отношение на Б. Ц., представлявана от баща си И. Ц., че М. В., С. К. и М. А. не са осъществили дискриминация по смисъла на чл.37, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане. АССГ е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, в съответствие с приложимото магериално прави и целта на закона. За да формира извода си за съответствие на оспореното решение с приложимото материално право, съдът е приел за съответстващи на доказателствата изводите на КЗД, че Цветкова посетила в периода 16 -18 април 2019 г. хотел Здравец в гр. Велинград, където получила отказ за извършване на масаж от кинезитерапевта М. А., след като разбрал, че жалбоподателката е [заличен текст]. Алиев се позовал на противопоказност на масажа при това заболяване. Цветкова го уведомила, че лекуващият й лекар в САЩ позволява масаж, след което отнесла въпроса до М. В. - PR на хотела и С. К. - управител на хотела, които предложили на Цветкова да се консултира с лекаря на хотела, но предвид нейния отказ, подкрепили кинезитерапевта. АССГ е посочил, че КЗД законосъобразно е приел, че служителите на хотела не са извършили нарушение по чл.37, ал.1 ЗЗДискр - отказ за предоставяне на услуга на основата на защитен признак увреждане, тъй като полученият отказ за предоставяне на услуга - масаж преследва легитимна цел по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 ЗЗДискр. - а именно предотвратяване на влошаване на здравето на жалбоподателката, поради което извършеното не съставлява дискриминация. В подкрепа на този извод е цитиран е и задължителният за практикуващите на територията на РБългария кинезитерапевти медицински стандарт Физикална и рехабилитационна медицина, утвърден с Наредба №30/19.07.2014 г., съгласно чийто раздел IX Изисквания при лечение с физикални фактори т.9.6 относително противопоказание за физиотерапевтично лечение е карцином с висок метастатичен потенциал. Решението е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, подадена чрез адвокат, че КЗД е допуснал съществено процесуално нарушение като не е конституирал хотел Здравец като страна по делото. Формулираните от жалбоподателката оплаквания пред КЗД са за неравно третиране от конкретни лица и те са били конституирани като ответници. Причините за отказа са установени от свидетелските показания на единствения разпитан свидетел пред КЗД, като за КЗД и съда не е имало причини да не го кредитират. Следва да се отбележи, че КЗД е бил допуснал и свидетел при довеждане на Цветкова, но нейния процесуален представител изрично се е отказал от него. Процесуалният й представител пред АССГ също не е поискал разпит на свидетели, поради което оплакванията, че неправилно е дадена вяра на свидетелката, са неоснователни. Цветкова не е подкрепила твърденията си за препоръките на американския й лекар с медицинска документация нито в хотела, нито в административното и съдебно производство, където е представила по - късно издадени документи, но в нито един от тях не е посочено, че масажите не са противопоказни за нея. При това положение е липсвало основание кинезитерапевтът да пренебрегне разпоредбата на медицинския стандарт, независимо, че в нея противопоказанието е относително, а не абсолютно, тъй като не му е била представена медицинска документация, сочеща, че в случая няма противопоказания за масаж. Не на последно място Цветкова не е пожелала да посети и лекаря на хотела, какъвто вариант и е бил предложен от служителите на хотела. Останалите оплаквания, формулирани от касационната жалбоподателка чрез баща й - за други нарушения на ЗЗДискр и за по - голям обхват на дискриминираните лица, не са предмет на обжалваното решение на АССГ, не са и разглеждани от КЗД, поради което не могат да бъдат за пръв път формулирани в касационната жалба. В случай, че Цветкова и процесуалните й представители са считали, че КЗД не се е произнесла по всичките й оплаквания, е следвало по реда и в срока по чл.62, ал.1 АПК ( изтекъл към настоящия момент), да сезират КЗД с искане за допълване на решението си.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касационната жалбоподателка разноски. На ответниците по делото - М. В., М. А., С. К., следва да се присъдят направени разноски за адвокат в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, платими от касаторката, като възнаграждението не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение решение №1880/23.03.2023 г. по адм. дело № 11347/2022 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Б. Ц., с [ЕГН], да заплати 1500 (хиляда и петстотин) лева на М. В., [населено място], [улица]; на М. А., [населено място], общ. Велинград и на С. К., гр. София, [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА