О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4682
Гр. София, 20.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.09.25 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3391/25 г., намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на молбата на В. В. за отмяна на влeзлите в сила решение на Пловдивски окръжен съд/ОС/ по гр. д. №762/25 г. от 28.05.25 г. и решението за тълкуването му по същото дело от 23.07.25 г. С влязлото в сила въззивно решение от 28.05.25 г. молителят В. В. е осъден да заплаща на пълнолетното си дете Р. В. на осн. чл.144 СК издръжка в размер на 1000 лв. месечно, считано от 11.04.24 г. до навършване на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане. Съответно е разпределена и отговорността за разноски. С решението за тълкуване от 23.07.25 г. е постановено тълкуване на първоначалното решение в смисъл, че при определяне на претендираната издръжка са взети предвид всички обстоятелства и доказателства по делото, вкл. доходите на ищцата и двамата родители, както и търговското качество на въззивника.
Молителят се позовава на чл.303, ал.1,т.1,3 и 5 ГПК. В първоначалната молба на л.5, във връзка с осн. по чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК е навел твърдения за съществена фактическа грешка относно наличието на търговска дейност, липса на доказателствена преценка относно доходите на майката, нарушение на правото на справедлив процес / чл.6 ЕКПЧ/, поради необсъждане на редица представени доказателства, грешна интерпретация на представени доказателства за кредити, липса на дейност на регистрираното Е. и на регистрирания ЕТ, игнориране на официалната справка от НАП, явни фактически грешки и нарушение на процесуалния закон. Като новооткрито обстоятелство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК е посочил справката на НАП, която макар и представена в първата инстанция/ л.101 РС/ не е обсъдена от въззивния съд. Това според касатора я прави новооткрито релевантно обстоятелство.
В контекста на осн. по чл.303, ал.1,т.3 ГПК / л.7/ молителят се позовава на нарушения при тълкуване на решението, противоречие между първоначалното решение и решението за тълкуването му, систематични процесуални нарушения, които компрометират справедливостта на процеса и обосновават отмяна по чл.303, ал.1,т.3 ГПК.
С допълнителна молба / жалба/ на л.35 молителят обосновава наличието на ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК с представените на втора инстанция официални доказателства от работодателя му за реалния месечен доход, който получава, с неправомерни изводи за осъществяване на стопанска дейност, неправилна интерпретация на салда по банкови сметки, неравнопоставеност и нарушение на правото му на защита, поради оставяне без разглеждане на искането му да бъдат изискани доказателства за доходите на майката. Позовава се и на данните в търговския регистър за преустановена дейност на ЕТ и Е.. Справка от НАП за имущественото състояние на майката е представена и приета по делото / л.41 ОС / и друга молителят не представя с молбата си, но твърди, че не е могъл да се снабди своевременно със съществуваща справка за възнагражденията на майката на детето..
Ответницата по молбата Р. В. я оспорва като недопустима – намира, че наведените с молбата твърдения не са за основания за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК, а сочат на неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да се разглеждат в производството по отмяна. Позовава се на разясненията в ТР №7/14 г., т.10, според които молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК е недопустима и се оставя без разглеждане.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС намира следното: В задължителната практика на ВКС – ППВС №2/77 г. и ТР от 31.07.17 г. по т. д. №7/14 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че „Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено / чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК/. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК.“
Когато молбата не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. В случая това е направено с разпореждане на администриращия съд от 28.07.25 г., в отговор на което по делото са постъпили допълненията към молбата от 4.08.25 г. и от 20.08.25 г. / на 4.08.25 г. е внесена и указаната с разпореждането държавна такса, което сочи, че молителят е узнал за него/. С допълненията обаче молбата за отмяна не е приведена в съответствие с изискванията за редовност, посочени в ТР №7/14 г. – съдържащите се в първоначалната и допълващите я две молби твърдения не обосновават някое от изчерпателно посочените основания за отмяна в чл.303, ал.1 ГПК. По съществото си те са касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото и необоснованост на изводите му в оспорените с молбата за отмяна решения. Тези оплаквания не се разглеждат в производството по отмяна.
С молбата, с оглед констатираното по-горе, не са представени нови писмени доказателства по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, които не са били известни на страната – новооткрити или новосъздадени документи, или известни й, които тя не е могла да представи своевременно по независещи от нея причини, относно релевантни за делото и преклудирани от СПН на влязлото в сила решение факти. Не са представени писмени доказателства по чл.303, ал.1,т.3 ГПК – за отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение, на което се основава оспореното вл. в сила решение. Не са посочени и процесуални нарушения, попадащи в обсега на осн. по чл.303, ал.1,т.5 ГПК.
Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане / ТР №7/14 г., т.10./ Затова ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Ч. В. / първоначална от 17.07.25 г., допълнена с допълнителни молби от 4.08.25 г. и 20.08.25 г./ за отмяна на влезлите в сила решения по гр. д. №762/25 г. на Пловдивски окръжен съд от 28.05.25 г. и решение за тълкуването му от 23.07.25 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1,3 и 5 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: