Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 5527/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Г. Б. 2014-2020, чрез главен юрисконсулт Любенов, срещу решение № 82/04.04.2023 година на Административен съд гр. Смолян по адм. д. № 43/2023 година, с което е отменено негово решение № РД 02-14-84/20.01.2023 г. за определяне на финансова корекция по проект рег. № MIS 5070673 с наименование Иновативна бизнес информация и услуги за подкрепа на млади предприемачи в производството на билки и еко туризма. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в действителност, в началото на административния акт била изписана правната квалификация на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, но изписването й представлявало техническа грешка, доколкото от цялото съдържание на акта, се установявало нарушение субсумиращо състава на нередност по чл. 70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, която правна квалификация се съдържала в мотивите и диспозитива на акта. Оспорва извода на съда, че РНО не е доказал общия икономически интерес и не е установил евентуалната икономическа и лична изгода на бенефициера, както и не е доказал безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера като финансов участник. Твърди, че в конкретната фактическа обстановка, връзката между бенефициера и изпълнителя е пряка и е обусловена от наличието на брак между законните представители на двете страни. Липсвали данни за обективно установяване на факта на невъзможност за изпълнение по друг начин. Като цитира чл. 61 на Регламент № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (наричан по-нататък Финансов регламент или ФР 2018), твърди, че опорочаването в случая е по причина свързана със семейния живот и икономически интерес. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на С. З. гр. Триград срещу решение № РД 02-14-84/20.01.2023 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Г. Б. 2014-2020г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът, С. З. гр. Триград чрез председателя на Управителния съвет (УС) Р. К. Ч. в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според представителя на ВАП, по делото е безспорно, че членът на УС на бенефициера С. З. З. Ч.q е управител и съдружник с дял от 50 % от капитала на дружеството Хорлог ООД доставчик на заплатените услуги и съответно издател на посочени фактури, а другият съдружник в дружеството изпълнителq Р. К. Ч. е съпруга на З. Ч.. Обратно на извода на съда, че това обстоятелство само по себе си не може да обоснове нередност, по смисъла на цитираната разпоредба на Финансовия регламент, без да е констатирана евентуална икономическа или лична изгода за бенефициера, представителят на ВАС приема, че за да се приеме, че не е налице конфликт на интереси в настоящата ситуация, бенефициерът е следвало да докаже по несъмнен начин, че не е засегнато безпристрастното и обективно упражняване на функциите му на финансов участник по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, каквото доказване не е проведено. Обратно на приетото от съда обосновава, че е налице описаното нарушение и съответно правилен е изводът на органа за осъществена чрез това нарушение нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 на ЗУСЕФСУ.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд гр. Смолян е образувано по жалба на С. З. гр. Триград срещу решение № РД 02-14-84/20.01.2023 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Г. Б. 2014-2020г. С последното, на С. З. гр. Триград е определена финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, според който финансовата подкрепа може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Нередността е квалифицирана по т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности) и за същата е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи в общ размер от 13 654,24 лева с ДДС, по издадени от Хорлог ООД фактури, както следва: Фактура №3000000013/23.05.2022 г. на стойност 3 600,00 лв. с ДДС за наем на офис за период от 01.07.2021 г., до 01.07.2022 г.; фактура № 3000000017/01.08.2022 г. на стойност 6 454,24 лв. с ДДС за наем на зала и кетъринг за еднодневна конференция; и фактура №3000000018/23.08.2022 г. на стойност 3 600,00 лв. с ДДС за наем на офис от 01.07.2022 г. до 01.04.2023 г.
За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда, решението е издадено в нарушение на чл.59 от АПК, тъй като волята е едновременно на основание чл.70, ал.1 т.1 и т.9 от ЗЕСЕФСУ. Посоченото като фактически констатации не обосновавало нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Не било ясно, по кое от двете основания като правна квалификация, т.9 или т.1 на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ е допуснатото нарушение. На следващо място първоинстанционният съд приема, че не е обоснован и доказан общият икономически интерес, посочен в определението на чл. 57, ал. 2 от Регламент № 966/2012. Според съда, безспорно е установено, че членът на Управителния съвет на бенефициера С. З. З. Ч., е управител и съдружник с дял от 50% от капитала на дружеството Хорлог ООД - доставчик на заплатените услуги и съответно издател на посочените по-горе фактури, а другият съдружник в дружеството изпълнител, Р. К.-Чейрекова, е съпруга на З. Ч., но това не можело да обоснове непременно нередност по смисъла на цитираната разпоредба, без да е констатирана евентуална икономическа или лична изгода за бенефициера. Според АС гр. Смолян, за да се намира участникът в конфликт на интереси, следва твърденият конфликт не само да е установен, но и да е повлиял на протичането на процедурата, като от мотивите на органа не се сочат обстоятелства, от които да е обоснована и доказана възможността да възникне съмнение за безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора, както и наличието на икономически или общ икономически интерес с изпълнителя. Освен това, според АС гр. Смолян, съгласно чл.25 от Договора се изисквало наличие на субективен елемент, т. е. изпълнителят да може да прецени, че е налице ситуация с възможност за безпристрастно и обективно упражняване на функциите на финансов участник при избор за изпълнител при проведена обществена поръчка, а в случая нямало такава установена. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 57 от Регламент 966/2012, респ. и на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес. Установените по делото обстоятелства, както и събраните по делото доказателства обаче не сочели категорично на такова опорочаване, при което решението било издадено в противоречие на материалния закон.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Касаторът не сочи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Страните пред касационната инстанция не спорят по фактите, като те са установени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства в тяхната пълнота.
Безспорно се установява, че във връзка с изпълнение на дейности по проект Иновативна бизнес информация и помощни услуги за млади предприемачи в производството на билки и еко туризъм, с регистрационен № MIS 5070673, Договор N-6277, изпълняван от С. З. бенефициерът е ползвал услуги за наем на зала и кетъринг за пресконференция, и наем на офис на сдружението, предоставени от трето лице Хорлог ООД, на което е заплатило общата сума от 13 654,24 лева с ДДС, по издадени от Хорлог ООД фактури, както следва: Фактура №3000000013/23.05.2022 г. на стойност 3 600,00 лв. с ДДС за наем на офис за период от 01.07.2021 г., до 01.07.2022 г.; фактура № 3000000017/01.08.2022 г. на стойност 6 454,24 лв. с ДДС за наем на зала и кетъринг за еднодневна конференция; и фактура №3000000018/23.08.2022 г. на стойност 3 600,00 лв. с ДДС за наем на офис от 01.07.2022 г. до 01.04.2023 г.
Също така, по безспорен начин се установява, че членът на Управителния съвет (УС) на бенефициера С. З. З. Ч. е управител и съдружник с дял от 50% от капитала на дружеството Хорлог ООД - доставчик на заплатените услуги и съответно издател на посочените по-горе фактури, а другият съдружник в дружеството изпълнител, Р. К.-Чейрекова, е съпруга на З. Ч..
Спорът между страните е в това: Чрез посочените факти осъществен ли е състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент № 2018/1046?
Според касационния състав отговорът на този въпрос е положителен, при следните изводи от правна страна:
Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), е управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за конфликт на интереси при управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046.
В Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) е посочено, че чл. 61 от Регламент 2018/1046 е пряко приложим в държавите членки, доколкото те участват в изпълнението на бюджета на ЕС. Следователно, тяхното задължение не зависи от приемането на национални мерки за прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, 3 от Регламент 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Доколкото става дума за конфликт на интереси по отношение на бенефициер (последният не е възложител по ЗОП и дефиницията на конфликт на интереси по ЗОП в случая не намира приложение), конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, в случая това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046.
В случая по делото е безспорно установено, че членът на Управителния съвет на бенефициера С. З. З. Ч., е управител и съдружник с дял от 50% от капитала на дружеството Хорлог ООД - доставчик на заплатените услуги и съответно издател на посочените по-горе фактури, а другият съдружник в дружеството изпълнител, Р. К.-Чейрекова, е съпруга на З. Ч.. По този начин на практика едно и също лице осъществява функциите на възложител и на изпълнител по договорите за наем, по които са заплатени процесните суми по посочените фактури.
Със самото сключване на договори с Хорлог ООД, управител на което е член и на УС на бенефициера (З. Ч.), съпруг на другия съдружник в дружеството изпълнител, Р. К.-Чейрекова, е налице опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства от ЕСИФ, поради причини свързани със семейния живот и икономически интерес, т. е. налице е конфликт на интереси в нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046.
Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятията семеен живот и икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент 2018/1046, тъй като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза на касатора.
Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за неосъществен от Сдружението конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е неправилен.
Основанието за финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, представляващо конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, квалифицирано по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, в случая е осъществено чрез наслагването на причини свързани със семейния живот и икономически интерес. Самият факт на семейни отношения между З. Ч., член на Управителния съвет на бенефициера С. З. и Р. К.-Чейрекова, другият съдружник в дружеството изпълнител Хорлог ООД поражда основателни съмнения относно потенциално неправомерно влияние (виж: т.3.2.1 Определение на понятието конфликт на интереси от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01)). Другият обективен факт, който поражда основателни съмнения относно потенциално неправомерно влияние е фактът на свързаност между дружеството бенефициер и дружеството изпълнител чрез члена на УС на Сдружението - бенефициер, З. Ч., който е и управител и съсобственик в дружеството изпълнител.
Неправилен е изводът на АС гр. Смолян, че в случая има смесване на квалификациите и това засяга правото на защита на бенефициера. Споменаването на чл.70, ал.1, т.9 в съдържанието на акта не води до този извод, тъй като представлява очевидна фактическа грешка. Както фактическите изложения, така и изводите на органа от правна страна насочват единствено към хипотезата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ поради констатиран конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от ФР 2018.
За разграничаване на хипотезите на нередност по т.21 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности и т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, касационната инстанция посочва, че първата хипотеза предполага нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, а втората нередност по чл. 70, ал.1, т.1 от същия нормативен акт.
Понятието конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от ФР 2018 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в правните инструменти е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, по-специално с цел осигуряване на равни условия. Понятието конфликт на интереси се отнася до ситуации, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от ФР 2018, т. е. когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Хипотезата на т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, изисква по отношение на бенефициера да е налице конфликт на интереси именно по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (чл. 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012). С. Н. на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01)), т.3.2.3 Ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси: За разлика от Директивата за обществените поръчки обаче член 61 от ФР 2018 съдържа понятието обективно, за да се подчертае важността рискът от предполагаем конфликт на интереси да се основава на обективни и разумни съображения. Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, трябва да бъде оценено независимо от намерението на заинтересованото лице. Комисията смята, че ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, представлява нередност. Умишленото използване на обективно възприетия факт е от значение единствено за измамата, но не и за нередността, като основание за определяне на финансова корекция. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от ФР 2018 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността. То включва подлежащи на проверка фактически данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.
Хипотезата на т.21 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности изисква установен неразкрит или неадекватно отстранен конфликт на интереси по смисъла на 2, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗОП и избран за изпълнител на обществената поръчка съответният кандидат или участник. В допълнение конфликтът на интереси може да възникне още при подготовка на проекта, ако подготовката е оказала влияние върху документацията или процедурата. Във всички случаи дефиницията на конфликт на интереси в този случай следва от 2, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗОП и е налице, когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 72 от Закона за противодействие на корупцията и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка. Изисква се установяването на конфликт на интереси в процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, с въздействие върху резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка. Понятието конфликт на интереси в хипотеза на процедура по възлагане на ОП в националния ЗОП е в съответствие с това на чл.24, пар.2 на Директива 2014/24/ЕС на ЕП и С от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, което включва най-малкото всяко положение, при което служители на възлагащия орган или на доставчик на услуги за възлагане на обществени поръчки, действащ от името на възлагащия орган, които участват в провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат пряк или косвен финансов, икономически или друг личен интерес, за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка. С. Н. на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01)), правилата за обществените поръчки са под формата на национално законодателство, по-специално транспониране от държавите членки на директивите за обществените поръчки, или могат да произтичат пряко от общите принципи, залегнали в правото на ЕС. Член 24 от новата Директива за обществените поръчки задължава държавите членки да гарантират, че възлагащите органи вземат необходимите мерки за ефективно предотвратяване, разкриване и отстраняване на конфликтите на интереси, които възникват от процедури за възлагане на обществена поръчка, и съдържа определение на понятието конфликт на интереси. Съгласно тази разпоредба възлагащите органи са длъжни да предприемат подходящи мерки и да въведат системи, способни да откриват, предотвратяват и коригират конфликти на интереси в областта на обществените поръчки . Това важи за всички етапи на процедурата за възлагане на обществена поръчка (подготовка на оферта, подбор на оференти/кандидати и възлагане на поръчка, както и за фазата след възлагане на поръчката). Директивата за ОП не е формулирана така, че да предписва мерките и механизмите за постигане на тези цели. От държавите членки зависи да определят най-подходящите решения, допустими от националните юрисдикции. Във всеки случай държавите членки трябва да предоставят на възлагащите органи и на икономическите оператори информация и насоки, както е посочено в член 83, параграф 4 от Директивата за ОП. В съответствие с целта на член 24 от Директивата за ОП, а именно да се защити лоялната конкуренция и равното третиране между оферентите, член 57, параграф 4, буква д) от Директивата позволява на държавите членки (макар и да не ги задължава) да предвидят основание за изключване на оферент, когато конфликт на интереси по смисъла на член 24 не може да бъде ефикасно разрешен чрез други мерки с по-ниска степен на намеса. Вид случай, който традиционно се категоризира като конфликт на интереси, се характеризира с участието на оферента в изготвянето на покана за подаване на оферти. Понастоящем тези случаи са уредени отделно в член 41 от Директивата за ОП, като от възлагащия орган се изисква да предприеме съответните мерки, за да предотврати нарушаване на конкуренцията. Съгласно член 57, параграф 4, буква е) от Директивата за ОП държавите членки могат да предвидят оферентът да бъде изключен, когато положението не може да бъде поправено с други мерки с по-малка степен на намеса (като съобщаване на съответната информация на всички оференти и определяне на подходящи срокове за получаването на оферти). Преди всяко такова изключване задължително се предоставя възможност на оферентите да докажат, че тяхното участие в подготовката на процедурата за възлагане на обществена поръчка не може да наруши конкуренцията. В член 58, параграф 1, буква в) от Директивата за ОП е определена рамката за критериите за подбор, които включват техническите и професионалните способности на оферента. В член 58, параграф 4 от Директивата за ОП този вид критерии са доразвити: възлагащият орган може да приеме, че икономическият оператор не притежава необходимите професионални способности, ако е установил, че икономическият оператор има конфликт на интереси, който може да се отрази неблагоприятно на изпълнението на поръчката. Логиката зад тази разпоредба се прилага в еднаква степен и за случаите, които не попадат в обхвата на Директивата за ОП, в смисъл че (в рамките на националното законодателство) възлагащият орган има възможност (но не е задължен съгласно Директивата за ОП) да изключи оферент от възлагането на поръчката, ако този оферент е в конфликт на интереси. Нарушаването на правилата за възлагане на обществени поръчки може да доведе до финансови корекции или други форми на обезщетение. През 2013 г. и 2019 г. Комисията прие насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Подобно на насоките от 2013 г., в насоките от 2019 г. са определени фиксирани финансови корекции за случаи, свързани с конфликт на интереси, когато е установен неоповестен или недостатъчно ограничен конфликт на интереси, съгласно член 24 от Директива 2014/24/ЕС (или член 35 от Директива 2014/23/ЕС, или член 42 от Директива 2014/25/ЕС) и съответният оферент е успял да получи въпросния договор (въпросните договори) . Конфликтът на интереси може да е възникнал на етапа от подготовката на проекта, доколкото подготовката на проекта е оказала влияние върху тръжната документация/тръжната процедура. Не е необходимо жалбоподателят да доказва, че конфликтът на интереси се е осъществил . По отношение на условието за неоповестен и недостатъчно ограничен конфликт на интереси, това се отнася до i) задължение на заинтересованото лице за предварително разкриване на всеки предполагаем конфликт на интереси и ii) прилагане на мерки за ограничаване, за да може възлагащият орган да се справи с подобни ситуации. Тези мерки следва на първо място да бъдат насочени към заинтересованото лице от страната на възлагащия орган (т. е. това лице да прекрати всички дейности, свързани с въпросния търг, например членът на комисията за оценка да бъде отстранен от комисията). Ако тези мерки не са достатъчни за ограничаване на конфликта на интереси (например заинтересованото лице е участвало в етапите на вече проведена процедура за възлагане на поръчка и това не може да бъде променено/повторено), възлагащият орган следва да предприеме допълнителни мерки по отношение на съответния оферент (като изключване на оферента от търга възможност, посочена и в член 57, параграф 4, буква д) от Директивата за ОП). Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси (и поради схващането за възприятие в определението на понятието конфликт на интереси) върху конкретния процес на вземане на решения. По-специално няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на спечелилия оферент (това би било от значение само за установяване на нередност, свързана с измама).
В конкретната хипотеза, предвид осъществяването на трите елемента от фактическия състав на нередността по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, с оспорения административен акт, РНО законосъобразно е определил финансова корекция. Изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон са неправилни. Решението му следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. З. гр. Триград срещу решение № РД 02-14-84/20.01.2023 г. на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Г. Б. 2014-2020г. Административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата, приложимите процентни показатели за финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ са определени в приложение № 2. Когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %, какъвто процентен показател е определен и в настоящия случай.
Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и 109, 23 лева държавна такса за касационна инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 82/04.04.2023 година на Административен съд гр. Смолян по адм. д. № 43/2023 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. З. гр. Триград срещу решение № РД 02-14-84/20.01.2023 г. на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Г. Б. 2014-2020г.
ОСЪЖДА С. З. гр. Триград ДА ЗАПЛАТИ НА Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 409,23 (четиристотин и девет лева и двадесет и три стотинки) лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА