Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 5539/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, срещу решение № 1211/24.02.2023г., постановено по адм. дело № 9647/2022 г., по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е извършил собствени фактически констатации и анализ на приложимите правни норми, а механично били пренесени мотиви от съдебен акт, постановен по адм. д. № 911/2020 г. Изпълнението на инвестицията не доказвало в необходимата степен жизнеспособността на инвестицията. Приходите от същата били съществена част от одобрения и финансиран проект. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция и несъобразяване на становището на съда с приложимите материалноправни норми и общностното право на ЕС, както и със съобразяване на акта с предвидените в тях срокове. Твърди се, че липсва необходимост от уведомяване на правоприемника на ЕТ, сключил договора с ДФЗ за предприетите действия по издаване на оспореното пред съда решение за финансова корекция. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Ответниците в производството А. Е. и Евро инвест гр. Батак ЕООД, чрез процесуалeн представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат доводи по същество. Евро инвест гр. Батак ЕООД претендира присъждане на направените в производството разноски, съобразно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Налице било безспорно установяване за неизпълнение на одобрените индикатори за предоставяне на помощта Счита, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на решението за финансова корекция, предмет на производството. Предлага касационната жалба да бъде уважена.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба А. Е. и Е. И. гр. Батак ЕООД, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 13/312/02556/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8651 от 26.09.2021 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което е определена на финансова корекция в размер на 100% от размера на получената финансова помощ по договор № 13/312/02556 от 06.10.2014 г.

С оспореното решение, съдът е уважил жалбата и е отменил оспорения пред него административен акт.

За да се произнесе е приел за установено, че с писмо изх. № 02-6500/8651 от 28.01.2022 г. Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ е открил производство по налагане на финансова корекция на ЕТ А. Е. гр. Батак. В него е посочено, че се издава на основание чл. 73, ал.2 от ЗЕСЕСИФ и във връзка с влязло в сила съдебно решение № 13 от 04.01.2022 г., постановено по адм. Дело № 4302/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменен АУПДВ № 13/312/02556/3/01/04/01 с изх. № 01.6500/8651#2 от 28.07.2020 г.

Установено е, че между ДФЗ и ЕТ А. Е. гр. Батак е сключен договор № 13/312/02556 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ( ЕЗФРСР). След извършена през периода 1820.06.2019 г. на място проверка и допълнителни административни проверки за три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. и за периода 01.01-31.05.2019 г. е прието, че е налице неизпълнение на задължения, съобразно одобрения с договора бизнес план относно приходите за всяка календарна година. И през трите години бил назначен управител, но липсвал назначен административен персонал. От началото на функциониране на инвестицията до 20.06.2019 г. били реализирани 61 бр. нощувки и бил закупен по проекта актив автомобил VW LNF, Caddy Trendline 4motion, 2.0 TDI. Прието е, че автомобилът е изминал 62028 км., които с оглед малкият брой нощувки, не можело да бъдат изминати във връзка с предназначението съобразно договора. Липсвали пътни листи, пътна книжка и др. документи, удостоверяващи маршрута и изминатите километри на автомобила. При тези данни е формулирано становище, че ЕТ А. Е. гр. Батак не използвало автомобила по предназначение, което е довело до промяна на предназначението на инвестицията, в нарушение на чл. 4.17, буква а от договор № 13/312/02556 от 06.10.2014 г., съответно на чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба № 29 /2008 г. Административния орган е приел, че са налице основания за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по отношение на ЕТ А. Е. гр. Батак, като размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора - 232446,96 лв.

С писмо с изх. № 02-6500/8651#8 от 28.01.2022 г., връчено на 17.02.2022 г., адресата на акта е информиран за започналото производство по налагане на финансова корекция. В дадения 14 дневен срок е депозирано възражение относно основателността и размера на публичното вземане, което е прието за неоснователно.

Установено е, че на 05.04.2022 г. е осъществено прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ А. Е. гр. Батак на Е. И. гр. Батак ЕООД, като на същата дата ЕТ е заличен от Търговския регистър. Прехвърлянето е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството, като тези обстоятелства съдът е приел за безспорно установени при съобразяване на разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.

В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че Е. И. гр. Батак ЕООД не е уведомявано за започване или приключване на производството по издаване на оспорвания пред съда административен акт, като няма данни да е осъществявана друга кореспонденция във връзка с предприетите в тази насока от административния орган действия.

Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган при съобразяване на изискуемата от закона форма.

При обстойно изследване на приложимите в случая норми от българското и европейското законодателство, първоинстанционният съдебен състав е приел, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости са функционирала, като през целия период от изграждането ѝ има реализирани нощувки, установени като брой от представената при проверката документация. Налице е констатация на съда, че за няколко месеца от 2019 г. има увеличение на процента на залегналите нощувки, което изключвало възможността за определяне на проекта като икономически нежизнеспособен, несъздаващ устойчива заетост и негоден да постигне целите на марка 311, макар и да не са достигнати посочените в бизнес плана икономическите показатели. За формирането на този извод е взет предвид сключен договор с туроператорска фирма. Липсвал е спор относно обстоятелството, че кандидатът е извършил описаните в договора строително-монтажни работи, като е изградил къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ и същата се използва по предназначение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29, предвиждаща, че за връщане на вече изплатени суми се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, като степента на неизпълнение зависи от неговите последици за дейността като цяло, съдът е приел, че не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми. Не било възможно на третата година от пускане на обекта в експлоатация, да бъдат направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на инвестицията. Основната проверка за жизнеспособност на инвестицията следвало да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана - създаване на къща за гости, която да функционира по предназначение, като в случая били налице регистрирани 61 нощувки. Управляващия орган не спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като не се позовал на адекватен период за проверка - преди плащането и начало на експлоатационен период. Изводите за неизпълнение на поетия ангажимент били формални, без да се прецени дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането, което довело до грешен извод за жизнеспособност на инвестицията.

Липсвало нарушение на точка 4.12 от договора, тъй като ползвателя извършил изцяло одобрената инвестиция в заложения срок и в съответствие с одобрения проект и одобрените инвестиционни разходи. Накова не се установявало и по отношение на точка 4.18 от договора с оглед на обстоятелството, че задължение за ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора следвало да се отнася до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, влияещи се от икономическата обстановка в страната. Чл. 46 и чл. 47 от приложимата Наредба не предвиждали конкретни размери на финансови санкции за съответното нарушение, което водело до липса на основание за налагане на санкция за конкретния проект.

По отношение на процесния автомобил е прието, че не са налице данни и за нарушаване на ангажимента по чл.4.17, буква а на договор №13/312/02556 от 06.10.2014г., съответно чл.43,ал.1,т.1 от Наредба № 29/2008г., тъй като МПС било закупено във връзка със залегналите в бизнес плана екскурзии и обслужване на гостите на къщата и липсвали данни за промяна на неговото предназначение.

Липсвала конкретизация коя от целите на мярката не е изпълнена, тъй като са предвидени три такива, а това представлявало самостоятелно и съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на оспорващите, тъй като възпрепятства възможността им да разберат в какво се изразява допуснатото от тях нарушение и коя от трите цели на мярката не са изпълнили.

Издаването на решение за налагане на финансова корекция, след изтичането на осемнадесет месечен срок от момента на получаването на контролния доклад, с който е установено извършването на нередност също е определено като незаконосъобразност, с оглед преклузивния характер на срока.

При постановяването на решение № 13 от 04.01.2022 г. по адм. Дело № 4302/21 г., Върховен административен съд изрично приел, че споделя изводите на Административен съд Пазарджик, в качеството му на първоинстанционен съд, относно материалната незаконосъобразността на първоначално издадения и отменен Акт за установяване на публично държавно вземане.

За несъстоятелно е прието възражението на А. Е., свързано с недопустимостта на ангажирането ѝ като адресат на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Налице била солидарна отговорност и кредиторът бил в правото да насочи претенцията си и да иска изпълнение а цялото вземане от единия от солидарните длъжници по свой избор.

Като основателно е преценено възражението на Е. И. гр. Батак ЕООД за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на ДФЗ при издаване на решението, тъй като не му е дадена възможност по чл. 73, ал.2 от ЗУЗЕФСУ да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства в 14 дневен срок.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Не се споделя твърдението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неизлагането на собствени мотиви в оспореното съдебно решение с № 1211/24.02.2023 г. В акта е направено подробно описание на приетите за установени факти и обстоятелства и доказателства, които според съда ги установяват. Въз основа на тях са формулирани и правни изводи относно приложимите и относими процесуални и материалноправни норми. Обстоятелството, че изводите се препокриват с такива, формулирани от друг състав на съд при предходно разглеждане на производство, имащо за предмет акт за установяване на публично държавно вземане, не изключват правото и възможността на съдебния състав по настоящото производство да ги сподели и съответно изложи в решението си като свои, което е и сторил. Самият административен орган при произнасянето си се е позовал на данни и обстоятелства, събрани именно в предходно производство по издаване на АУПДВ, което е било предмет на обсъждане по адм. д. 911/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че за започване на процедурата по издаване на решението за финансова корекция е уведомена по разписания в закона ред единствено А. Е., в качеството ѝ на Едноличен търговец А. Е. гр. Батак, страна по договор №13/312/02556 от 06.10.2014г. При изпълнение на вменените от законодателя задължения, административния орган издател на оспорения пред съда акт е установил, че предприятието на търговеца е прехвърлено на друг правен субект, като това обстоятелство е отразено в издаденото в последствие решение за налагане на финансова корекция. В качеството си правоприемник на ЕТ, дружеството правоприемник поема всички права и задължения, което влияе на правната му сфера, респективно на имуществените му интереси и състояние. Като адресат на оспорения пред съда административен акт, е следвало да се осигури пълноценното му участие в производството, включващо и гарантираното му от закона право на защита чрез представяне на становища, доказателства, искания за събиране на такива или предприемане на други адекватни действия.

Според чл. 73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансова корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно изрично разписаните правила по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

Към момента на започване на производството по издаване на административния акт, адресатът, който следва да бъде уведомен за това действие е ЕТ А. Е. гр. Батак. При своевременното установяване от страна на решаващия орган на данни за прехвърляне на предприятието на търговеца на Е. И. гр. Батак ЕООД, т. е. за промяна на бенефициента по сключения на 06.10.2014 год. договор, безспорно е възникнало задължение за уведомяването му по реда на чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, т. е. преди издаване на решението за налагане на финансова корекция, съответно за осигуряване на възможността за представяне от негова страна на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост прилагане на доказателства.

С оглед изложеното, следва да се определи като правилен извода на първоинстанционния съдебен състав, че административният орган не е провел законосъобразна процедура по чл. 73 ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ, като от една страна не е дал възможност на адресат на акта си да вземе пълноценно участие в производството, а от друга това е довело до значимо за административното производство съмнение за неизясняване на всички факти и обстоятелства, необходими за издаването на правилен и обоснован административен акт. Съобразяването и изпълнението на задължението по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕФСУ е гаранция, от една страна за спазване на правата на адресата на акта, а от друга - за постановяването на акта след изясняване на всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят неговите обяснения и възражения, т. е. за спазване на изискванията на чл. 35 от АПК.

За пълнота следва да се отбележи, че така допуснатото нарушение на приложимите процесуални правила не дава възможност за необходимото за производството установяване на действителните отношения между праводателя и правоприемника по сделката за прехвърляне на търговското предприятие, чиято отговорност се ангажира чрез решението за финансова корекция, а това води до незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт в неговата цялост.

С оглед установеното съществено нарушаване на приложимите процесуалноправни норми в хода на административното производство, водещо до незаконосъобразност на административния акт-предмет на съдебно оспорване, настоящият съдебен състав намира, че не следва към настоящия момент да обсъжда материалната законосъобразност на Решение за налагане на финансова корекция № 13/312/02556/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8651 от 26.09.2021 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което е определена на финансова корекция в размер на 100% от размера на получената финансова помощ по договор № 13/312/02556 от 06.10.2014 г. Това би довело до недопустимо последващо произнасяне относно неговата законосъобразност, при наличието на ограничено до крайност участие на неговия адресат, търпящ неблагоприятните му последици.

По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника Е. И. гр. Батак ЕООД за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено при съобразяване с приложения списък. Представителството на А. Е. е безплатно, съобразно приложеното пълномощно и списък за разноски. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1211/24.02.2023г., постановено по адм. дело № 9647/2022 г., по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Е. И. гр. Батак ЕООД сумата от 17500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА