Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 5568/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Л. Б. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез представител по пълномощие – юрисконсулт А. С., против Решение № 1408/06.03.2023 год., постановено по адм. дело № 8191/2022 год. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Р. Б. постановено на 18.07.2022 год., в частта му с която се отказва вписване в Държавния регистър на марките изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия за използване на марка с рег. № 984215, LUKOIL, фигуративна, с лицензополучател „Л. Б. ЕООД за следната услуга от клас 35 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ) „предлагане на стоки на трети лица“, и дружеството е осъдено за разноски.

Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърденията са развити подробни доводи и аргументи. Сочи, че решението на председателя на Патентното ведомство не съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като не са посочени обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване, а съдът от своя страна не е проверил законосъобразността на акта. Твърди, че Патентното ведомство вече е вписало лицензия за същата марка по идентично формулирано искане и оспореният административен акт е издаден в противоречие с предишната си практика, без излагане на конкретни мотиви. По мнение на касатора, съдът погрешно е приел извода на административния орган, че марката не е регистрирана за тази услуга. Посочва, че българският израз „предлагане на стоки на трети лица“ безспорно е включен в обхвата на международната регистрация на марката № 984215. Цитира практика на СЕС. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Маркова, поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, без да ангажира допълнителни писмени доказателства. Заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответникът – председателят на Патентно ведомство, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Х. С. оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е налице соченото от касатора основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение на председателя на ПВ на Р. Б. постановено на 18.07.2022 год., в частта му с която се отказва вписване в Държавния регистър на марките изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия за използване на марка с рег. № 984215, LUKOIL, фигуративна, с лицензополучател „Л. Б. ЕООД за следната услуга от клас 35 на МКСУ: „предлагане на стоки на трети лица“.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство в Патентно ведомство е образувано по искане с вх. № BG/I/2008/84719-4/08.04.2022 год., подадено от „Л. Б. ЕООД за вписване на изключителна лицензия върху международна марка с рег. № 984215, LUKOIL, фигуративна, за следните услуги от: клас 35: демонстрация на стоки; предлагане на стоки на трети лица; разпространение на мостри; разпространение на рекламни материали (листовки, постери, брошури); телевизионна реклама; клас 37: измиване на автомобили; измиване на транспортни средства; антикорозионна обработка на транспортни средства; техническо обслужване на транспортни средства; ремонт и техническо обслужване на автомобили; станции за зареждане с гориво и обслужване на транспортни средства; клас 43: хотелиерски услуги; денонощни заведения за бързо хранене (закусвални); кафе-ресторант; кафетерия. Искането е с правно основание на чл. 24, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

Съдът е установил, че търговска марка с peг. № 984215 има международна регистрация в регистъра на WIPO (Световна организация за интелектуална собственост, СОИС) и е собственост на ПАО „Нефтена компания „Лукойл“ (ПАО Лукойл) със седалище в гр. Москва, Руската федерация. Марката е регистрирана за редица класове от Ницката класификация, вкл. и за редица услуги от 35 клас, както следва в превод на български език: „демонстрация на стоки; проучване на пазара; декориране на витрини; предоставяне на стоки във всички комуникационни медии; за продажба на дребно; насърчаване на продажбите на трети лица и др.“.

Съгласно сключен договор между ПАО „Лукойл“ и „Л. Б. ЕООД на 03.08.2016 год. и допълнително споразумение от 30.12.2021 год., правата за ползване на марката за част от услугите за този клас са били предадени от праводателя (лицензодателя) - ПАО „Лукойл“ на ползвателя (лицензополучателя) - „Л. Б. ЕООД, а именно: демонстрация на стоки, предлагане на стоки на трети лица, разпространение на мостри.

Съдът е установил, че на 17.09.2016 год. в Държавния регистър на марките е вписан лицензионен договор за разрешение за използването на международна марка с рег. № 984215 за изключителна лицензия, с право на предоставяне на сублицензия, за част от услугите от клас 35, клас 37 и клас 43 за цялата територия на Р. Б. със срок на действие до 31.12.2021 год.

С уведомление от 09.05.2022 год., подателят на искането - „Л. Б. ЕООД е уведомен, че лицензията не може да бъде вписана по отношение на услугата „предлагане на стоки на трети лица“, тъй като международната марка няма обхват на закрила по отношение на тази услуга, като е указано, че в 7-дневен срок от получаване на уведомлението следва да вземе становище.

По повод предоставената му възможност, на 16.05.2022 год., в рамките на предоставения срок от „Л. Б. ЕООД е постъпило становище във връзка с изпратеното уведомление.

На 18.07.2022 год. с Решение на председателя на ПВ на Р. Б. е указано да се впише в Държавния регистър на марките изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия за използване на марка с рег. № 984215, LUKOIL, фигуративна с лицензополучател „Л. Б. ЕООД. Лицензията се отнася за част от услугите, за които е регистрирана марката, а именно: клас 35: демонстрация на стоки; разпространение на мостри; разпространение на рекламни материали (листовки, постери, брошури); телевизионна реклама; клас 37: измиване на автомобили; измиване на транспортни средства; антикорозионна обработка на транспортни средства; техническо обслужване на транспортни средства; ремонт и техническо обслужване на автомобили; станции за зареждане с гориво и обслужване на транспортни средства; клас 43: хотелиерски услуги; денонощни заведения за бързо хранене (закусвални); кафе-ресторант; кафетерия. С решението, председателят на Патентно ведомство е отказал да впише в Държавния регистър на марките изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия за използване на марка с рег. № 984215, LUKOIL, фигуративна с лицензополучател „Л. Б. ЕООД за следната услуга от клас 35: „предлагане на стоки на трети лица“.

В мотивите на оспореното решение, административният орган, след като подробно е обсъдил доказателствата по административната преписка, е приел, че лицензията не може да бъде вписана по отношение на услугата „предлагане на стоки на трети лица“, тъй като международната марка няма обхват за закрила по отношение на тази услуга.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението на председателя на ПВ е постановено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. Посочил е, че видно от текста на чл. 1.1 от договора между ПАО „Лукойл“ и „Л. Б. ЕООД от 03.08.2016 г., лицензодателят ПАО „Лукойл“ е предоставил на лицензополучателя „Л. Б. ЕООД срещу възмездно възнаграждение правото за ползване за част от услугите по клас 35, като конкретно по отношение на правата върху услугите за които е заявен отказ, в руската версия на договора е употребен изразът „продвижение товаров третьим лицам“, което в превод на български е означено в договора като „предлагане на стоки на трети лица“. Съгласно чл. 8.2 от договора страните изрично са предвидили, че в случай на някакви различия между руската и българската версии на договора руската версия ще има преимуществена сила, следователно в конкретния случай при разясняване на въпроса точни какви права и в какъв обем те са прехвърлени, водеща ще бъде руската версия на договора, при която спор между страните няма, че се превежда в смисъл на „промотиране“.

В хода на съдебното дирене, с цел установяване на релевантни към спора факти и обстоятелства е допусната съдебно-маркова експертиза.

Според първоинстанционният съд заявената услуга „предлагане на стоки на трети лица“ не може да се счита да е приемлива за регистрация на марки. Използваният термин при регистрация на английски език „sales promotion for others“, за който марката е регистрирана, е класирана в клас 35 като вид рекламна, маркетингова и промоционална услуга и съответства на израза употребен в руската версия на договора „продвижение“ съответстващ най-точно в смислово значение на българския израз „промотиране“. Посочил е, че дейност по продажба на стоки не се счита за услуга и не може да има регистрация на марка за така формулираната услуга. Така мотивиран, съдът е формирал решаващ извод, че оспореното пред него решение на председателя на ПВ е законосъобразно и е отхвърлена жалбата на дружеството, като го е осъдил за разноски.

При така установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема решението на първоинстанционния административен съд за валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

Съдът намира твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за неоснователно по наведените от него доводи. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви в подкрепа на крайният си извод. Така формираното твърдение е неоснователно и не кореспондира с действителното съдържание на оспореното съдебно решение. Видно от последното, първоинстанционният съд е изложил конкретни такива, основани на установените от него факти въз основа на приетите по делото доказателства, като е изложил и конкретни аргументи в подкрепа на изводите си.

В заключение, настоящият касационен състав счита, че в случая не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на съдебното решение.

По отношение материалната законосъобразност на решението на Председателя на Патентно ведомство в оспорената му част, настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 24 от ЗМГО притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на Р. Б. с лицензионен договор в писмена форма. Лицензията може да бъде изключителна (без запазване на правото лицензодателят да предоставя лицензии със същия предмет и на трети лица, но с правото да я използва, ако това е уговорено) или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. Лицензионен договор се вписва в Държавния регистър по искане на една или двете страни. Когато вписването се извършва по инициатива на лицензополучателя, към искането се прилага извлечение от договора, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия номер, срока на договора и е скрепено с подписите и печатите на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

Не е спорно по делото, че съгласно чл. 1.1 от договора сключен между ПАО „Лукойл“ и „Л. Б. ЕООД на 03.08.2016 год., лицензодателят ПАО „Лукойл“ е предоставил на лицензополучателя „Л. Б. ЕООД срещу възмездно възнаграждение правото за ползване за част от услугите по клас 35. В договора страните изрично са предвидили, че в случай на някакви различия между руската и българската версии на договора руската версия ще има преимуществена сила.

По отношение на правата върху услугите за които е заявен отказ в руската версия на договора е употребен изразът „продвижение товаров третьим лицам“, което преведено на български език е означено в договора като „предлагане на стоки на трети лица“.

Съгласно МКСУ за регистрация на марки (Ницка класификация) клас 35 обхваща главно услуги, включващи управление на търговски сделки, експлоатация, организация и администриране на търговско или промишлено предприятие, както и рекламни, маркетингови и промоционални услуги, като за целите на класификацията, продажбата на стоки не се счита за услуга. Този клас включва в частност групирането на стоки (без транспортирането им) за сметка на трети лица, с цел да се позволи на потребителя да ги види или да ги купи по удобен за него начин; такива услуги могат да се предоставят от магазини за продажба на дребно, на едро, чрез монетни автомати, чрез каталози по пощата или чрез електронни медии, като например уебсайтове или телевизионни програми (телешопинг).

Предпоставки за вписване на лицензия със закрила за определена услуга е тя да включена в обхвата на закрила на международната марка и в договора за лицензия да е учредено право да се използва марката за съответната услуга, като услугата подлежи на класифициране според актуалната редакция на МКСУ.

Заявената услуга „предлагане на стоки на трети лица“ използван от жалбоподателя в искането за вписване на лицензия не може да се счита за приемлива за регистрация на марки. Използваният термин преведен на английски език „sales promotion for others” е класирана в клас 35 като вид рекламна, маркетингова и промоционална услуга и съответства на израза употребен в договора на руски език „продвижение“. Преводът на марката от английски език е „насърчаване на продажбите на трети лица“. От своя страна, използвания в руската версия на договора израз „продвижение товаров третьим лицам“ в превод на български език означава „промоция на стоки на трети лица“. В този смисъл, заявената за регистрация услуга от клас 35 не съответства на действително фигуриращата такава в договора сключен между ПАО „Лукойл“ и „Л. Б. ЕООД на 03.08.2016 год. При тези съображения правилен се явява изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения отказ на Председателя на ПВ.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника искане за присъждане на разноски не е заявено в хода по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1408/06.03.2023 г. по адм. дел № 8191/2022 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА