Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 5669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на „Бруда“ ЕООД, ЕИК 116581024, със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. „Черни връх“ №6, чрез адвокат С. Д. против Решение №57 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело №302/2022 г. по описа на Административен съд – Разград.

Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици.

Ответникът – ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Разград, не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците – К. Б. Х. действаща лично и като майка и законен представител на Е. С. Ф. и К. С. Ф. чрез адвокат Б. А. в писмен отговор, оспорват жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Разград е Решение № 1012-16-261/1 от 14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Разград, с което е отхвърлена жалбата на „Бруда“ ЕООД срещу Разпореждане № 27 от 17.10.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната пред него злополука от 03.08.2022 г., причинила смъртта на работника С. Ф. Х. е приета за трудова, като разпореждането е потвърдено изцяло.

От фактическа страна е установено, че по повод злополука, причинила смъртта на С. Ф. Х. на 03.08.2022 г., работник в „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих, е образувано административното производство, в хода на което назначената комисия е провела разследване. За резултатите от разследването е съставен Протокол № 8 от 28.09.2022 г., в който е отразено, че С. Ф. Х. е работел в „Бруда“ ЕООД на длъжност “Общ работник, строителство на сгради”, при условията на 8- часов работен ден, за неопределен срок, съгласно Трудов договор № 253 от 21.03.2019 г. и Допълнително споразумение № 9 от 01.04.2022 г. към него. Конкретното работно място се определяло от ръководството на предприятието, в зависимост от възложените за изпълнение строителни обекти.

На 03.08.2022 г. С. Х. А. Ф. Х. и С. И. М. били разпределени на работа на строителен обект „Изкуство“, находящ се в гр. Исперих, изграждан от наети лица на „Бруда“ ЕООД. По обяд и тримата работници отпътували организирано с автомобил за с. Делчево, за да излеят бетон на положен кофраж за основи на ограда на частен имот на И. И. А. – брат на Г. И. А. (управител на „Бруда“ ЕООД). Бетонът е доставен от бетонния възел с бетон-помпа, собственост на „Новакови комерс“ ЕООД - гр. Исперих, по заявка на „Бруда“ ЕООД. Това е видно от приложения формуляр „Система за производствен контрол“ – дневник за производство на бетонни смеси и Експедиционна бележка №25712 – и двата документа от дата 03.08.2022 г. Около 14:30 часа, при неработеща бетон помпа, се чул силен трясък. Стрелата на бетон помпата, която била в опънато състояние, се счупила в основата си и паднала върху С. Ф. Х. При удара той получил травми в областта на главата и починал на място. При изпълнение на възложените СМР работникът бил без необходимите лични предпазни средства: каска, работно облекло, защитни обувки и ръкавици.

В съставения протокол за разследване на злополуката подробно са описани установените нарушения от страна на „Бруда“ ЕООД, в качеството му на работодател, свързани със задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като са цитирани и конкретните правила и норми от ЗЗБУТ и подзаконови актове по неговото приложение.

При тези данни началникът на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Разград, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, е издал Разпореждане №27 от 17.10.2022 г., с което е приел, че злополуката, станала със С. Ф. Х. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред по чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Разград, който със своето Решение № 1012-16-261/1 от 14.11.2022 г., предмет на съдебен контрол, е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането, като е възприел изцяло изложените в него доводи.

Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Първоинстанционният съд правилно е установил предмета на спора, а именно, че злополуката със С. Ф. Х. се е случила по време, във връзка или по повод на изпълняваната работа или при друга работа, извършвана в интерес на предприятието – „Бруда“ ЕООД.

Мотивирано е изложил аргументи на база анализ на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите, че уврежданията на починалия С. Ф. Х. са получени при осъществяване на дейност, която е във връзка и по повод с изпълняваната и възложена му работа като строителен работник.

Събраните данни сочат, че С. Ф. Х. заедно с други работници, са отишли на обекта в с. Делчев, в рамките на работното време, след устно разпореждане по телефона и с автомобила, ползван като служебен от работниците, за да пътуват до различните строителни обекти. Там са започнали да леят бетон, който е доставен по поръчка и за сметка на „Бруда“ ЕООД.

Свидетелските показания сочат, че същите работници не работят за пръв път на този обект, който е собственост на И. А. който от своя страна е брат на управителя на „Бруда “ЕООД. Както е описано в протокола за резултатите от разследването, на 03.08.2022 г., по обяд, Г. А. се обадил по телефона на С. Ф. Х. и разпоредил да тръгват за с. Делчево, защото на обекта карат бетон с помпа, който трябва да се лее. Отпътували с автомобила, ползван от работниците като служебен автомобил на фирмата. Пристигнали в имота, изчакали бетона и започнали да работят. По-късно пристигнал и И. А. който според свидетелските показания не се изненадал, че са там и работят, защото според тях е знаел, че този ден ще се доставя бетон за извършване на строителни дейности.

Също така, съдът се е аргументирал, че кредитира само онези свидетелски показания, които са съответствие с останалите писмените доказателства по делото и които са логични и непротиворечиви.

С оглед събраните доказателства, правилно административният съд е приел, че С. Ф. Х. е изпълнявал трудовите си задължения като служител на „Бруда “ЕООД в момента на настъпване на злополуката, като е посочил, че релевантните факти и обстоятелства са установени въз основа на официален документ, който се ползва с материална и формална доказателствена сила, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО, като по делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в него.

С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционния съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответниците за присъждане на разноски е основателна. Видно от представените пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 19.02.2024 г. и списък на разноските, от страна на адвокат Б. А. А. е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №57 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело №302/2022 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Бруда“ ЕООД, ЕИК 116581024, със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. „Черни връх“ №6, да заплати на адвокат Б. А. А. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ