№ 60225

[населено място], 08.12.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 2504 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното :

Производството е образувано по молба на „ВИП Пропъртис „ ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение № 1357/23.07.2019 г. по т. д. № 1552/2017 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявен от синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / срещу молителя иск, с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН, за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на банката сума от 5 878 000 лева. Молителят се позовава на обявената противоконституционност на нормата на чл.60а ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./, с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. на която норма се основава уважения иск. Счита обявяването на противоконституционността й за основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК - ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при решаването му. Страната се позовава на факта, че въпреки вмененото му с чл.22 ал.4 от Закона за Конституционния съд задължение, Народното събрание не е уредило и до момента възникналите от прилагането на противоконституционната разпоредба правни последици. Изтъква липсата на друго правно средство за защита, както и изключителната несправедливост в крайния резултат – по все още висящите производства, към датата на решението на Конституционния съд, по искове на същото основание, да се съобрази в полза на ответниците обявената противоконституционност, т. е. при идентични обстоятелства и липса на норма, обосноваваща право на иск, правните субекти да бъдат третирани различно.

Ответната страна - синдиците на „ КТБ” АД / н./ - оспорва молбата за отмяна като недопустима - депозирана след преклузивния срок по чл. 305 ал. 1 т. 1 пр. първо ГПК, в евентуалност – като неоснователна. Счита, в относимост към допустимостта й, че визираното обстоятелство формално не попада в никоя от хипотезите на чл.303 ал.1 ГПК. Позовава се на чл.151 ал.2 от Конституцията на Република България, според който решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има действие занапред . Ефектът му не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. Така се гарантира правната сигурност.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в производство по проверка допустимостта на молбата за отмяна, на основание чл.307 ГПК, съобрази следното :

Решението на Конституционния съд, на което се позовава молителят, е обявено в ДВ на 08.06.2021 г. и считано от тази дата, от която обективно би могло да бъде узнато, следва да се преценява преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 пр. първо ГПК , а не от датата на постановяването му , на която се позовава ответната страна. Считано от обнародването в ДВ преклузивният срок изтича на 08.09.2021 г. – присъствен ден . Молбата за отмяна е заведена на 09.09.2021 г., но при изрично удостоверено обстоятелство за постъпване по пощата и нечетливост на пощенското клеймо. Липсата на установима дата на подаване оставя недоказан от страната, към момента, факта на спазен преклузивен срок - условие за нейната допустимост. Настоящият състав, обаче, не намира за нужно оставянето молбата за отмяна без движение, за представянето на доказателства за спазването на срока, поради наличие на друго основание за недопустимост, както следва :

Основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК визира обстоятелства, осъществили се до приключване на устните състезания по делото, по което е постановено атакуваното по реда на отмяната съдебно решение, които по обективни причини страната не е била в състояние да узнае, но които са от съществено значение за изхода на правния спор, като относими към предмета му . Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК не визира обстоятелства, значими за приложението, респ. относими към правното действие на процесуална или материалноправна норма – основание на иска, а фактически обстоятелства от съществено значение за правния спор, които страната е била в невъзможност да узнае до влизане в сила на решението. Такава, адекватна на разпоредбата обстоятелствена част, молбата за отмяна не съдържа. Тъй като наведените от молителя обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното основание по чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл.303 ГПК основание за отмяна, молбата следва да се остави без разглеждане. В този смисъл – задължителните указания на т.10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Дори да се приеме за обстоятелство, от естество да се подведе под основанието на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК, прогласяването на противоконституционността не отговаря на друго изрично условие на разпоредбата – да е съществувало до приключване на устните състезания, доколкото факта на прогласяване е различен от правните последици на самата противоконституционност на разпоредбата, съобразима единствено занапред, по силата на закона – чл.151 ал.2 от Конституцията , и този факт страната твърди последващ влизането в сила на атакуваното с молбата съдебно решение .

В мотивите към т.2 на решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б. по повод правното действие на обявена противоконституционност на нормативен акт, съгласно чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията, е прието, че смисълът на формулировката «не се прилага» е по същество прогласяване невалидност на закона, обявен за противоконституционен, а неприлагането му само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, предходно на прогласяване на противоконституционността му, че той е съобразен с Конституцията. Ефектът на решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. По този начин законодателят е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения.

Действително, при обявена противоконституционност възниква задължение на законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон – чл.22 ал.4 ЗКС. В преждепосоченото решение на Конституционния съд е прието, че до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор / не висящ спор, основан на противоконституционната разпоредба и заварен от обявяване на противоконституционността й, вкойто последната следва да бъде зачетена, а такъв по уреждане последиците от приложението й/, съдилищата го решават, като прилагат п р я к о Конституцията и принципите на правото. Последното, обаче, предполага различен ред за защита, признат и в практиката на ВКС, а не възобновяване на приключилия с влязло в сила решение правен спор, каквото настоящият молител цели.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ВИП Пропъртис” ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение № 1357/23.07.2019 г. по т. д. № 1552/2017 г. на Софийски градски съд , с правно основание чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК .

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: