Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 22.02.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 975 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3099/19.10.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3345/21.11.2022г. по в. гр. д.№ 8036/22г. по описа на СГС, ІІ Е ВС в подлежащата на касационно обжалване част за проверка, дали при постановяването му въззивният съд е изпълнил задълженията си на съд по съществото на спора да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди релевантните доказателства.

Касаторът Г. К. Б. иска отмяна на въззивното решение, с което са уважени предявените срещу него от Б. С. Ч. искове по чл. 59 ЗЗД, като е осъден да плати: 1/ 12 093,09 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.08.2014г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ магазин № 1 на партер, със застроена площ от 21.20 кв., м., състоящ се от търговска площ и санитарен възел, нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ... и 2/ 11 000,00 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.07.2012 г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ офис № 1 на партера със застроена площ от 32.70 кв. м., нанесен в кадастралната карта като самостоятелен

обект в сграда с идентификатор № ... Прави се оплакване срещу обосноваността на решаващия извод на въззивната инстанция за пасивната материалноправна легитимация на ответника в качеството му на физическо лице. Твърди се, че съдът не е обсъдил релевантните за ползването на имота в процесните периоди доказателства и съответно не е мотивирал извода си, че именно ответникът, в качеството му на физическо лице, е ползвал. Възразява се и срещу приетия за доказан размер на претенциите с оплакване, че наемната цена е определена за обекти, каквито процесните фактически не представляват.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Б. С. Ч., не е депозирал отговор по чл. 287 ГПК, не изразява становище по жалбата.

По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос Върховният касационен съд неотклонно е подчертавал, че задължението да се обсъдят всички доводи на страните и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според задължителните указания в ППВС № 7/65 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, доразвити с приемането на ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС по въпроси на въззивното производство, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор, като се обсъждат всички доказателства поотделно и в съвкупност, доводите на страните и като се преценяват правнорелевантните факти, от които произтича спорното право.

По касационните оплаквания :

Установено е по делото, че по силата на наследствено правоприемство от починалия на 17.10.2010 г. С. С. К., Б. С. Ч. е собственик в процесните периоди (20.10.2010 г. - 28.08.2014 г. за магазина и 20.10.2010 г. до 28.07.2012 г. за офиса) на процесните магазин № 1 на партер, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] със застроена площ от 21.20 кв. м., и върху офис № 1, на партера, в [населено място], [жилищен адрес] със застроена площ от 32.70 кв. м. Двата имота са с общ санитарен възел и чрез зазиждане на предвидени по архитектурен план входове и отваряне на нови такива са свързани – така заключението на в. л.Г., депозирано пред СРС. В този фактически вид имотите са ползвани от 20.10.2010 г. до 28.08.2014 г. без противопоставимо на собственика основание. Спорът по делото е концентриран върху въпроса кой ги е ползвал в този период и по конкретно дали ответникът в лично качество или дружество „Барзи БГ“ ЕООД, чиито управител и представляващ е ответникът.

Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства позволява безпротиворечив извод, че от 2010г. насетне имотът е ползван от „Барзи БГ“ ЕООД, като офис на дружеството за осъществяване на предмета му на дейност, с който е регистрирано в търговския регистър през 2004г. – строително проектиране. В този смисъл са писмените доказателства ( препис от решение № 1 от 16.09.2004 г. постановено по ф. д. № 9407/2004 г. по описа на СГС, за регистрация на ЕООД; вписване № .../... г. по партидата на дружеството на адрес за кореспонденция с НАП в [населено място], [жк], [жилищен адрес]; протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 29.08.2014г. по изп. д.№ 20147830400412 на ЧСИ Ч., където е отразено, че имота се ползва за офис на проектантско бюро и там са заварени негови служители) и събраните по делото гласни доказателства. Свидетелите Д. и М. – служители в „Барзи БГ“ ЕООД през различни периоди от време, сочат, че са полагали труд по трудово правоотношение с „Барзи БГ“ ЕООД в офиса на дружеството, който след 2009 г.- 2010г. е бил преместен в[жк]. Свидетелите на ищцовата страна – К. и К., не установяват обстоятелства, които да са в противоречие със заявеното от свидетелите на ответника. Св. К. не познава ответника и не е влизал в имота. Свидетелят К. твърди, че е виждал ответника в имота на провеждани помежду им срещи и може да опише как изглежда “офиса му за проектиране“, както и че Б. го помолил през 2014г. в телефонен разговор да не го „вади от ателие 42, защото децата му са там“.

Предвид изложеното, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, не се установява по делото, че ответникът Б. е владял процесните магазин 1 и офис 1 в процесните периоди в качеството си на физическо лице. Следователно, ищецът не доказва пасивната материално правна легитимация на ответника Б. и исковите претенции срещу него по чл. 59 ЗЗД са неоснователни.

Отделно, макар и без значение за решаващия за съществото на спора извод, основателни са оплакванията на касатора за недоказаност на размера на претенциите. От значение в случая е размерът на наемната цена за имота във фактическия му вид, а тя не е установена по делото. Вещото лице Б. е дала заключение за средната пазарна цена за два отделни имота – магазин 1 и офис 1, както са описани в документите за собственост, без да прави оглед на място и да отчете фактическото състояние на вещта.

В обобщение, предявените искове по чл. 59 ЗЗД са неоснователни и въззивното решение, с което са уважени следва да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника се следват разноските по делото за трите инстанции, съразмерно на отхвърлените размери на исковете или 5714,75 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3345/21.11.2022г. по в. гр. д.№ 8036/22г. по описа на СГС, ІІ Е ВС в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъден Г. К. Б. да плати на Б. С. Ч. на основание чл. 59 ЗЗД следните суми:

1/ 12 093,09 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.08.2014 г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ магазин № 1 на партер, със застроена площ от 21.20 кв., м., състоящ се от търговска площ и санитарен възел, при съседи: офис № 1, вход -офиси, офис № 3, магазин № 2, проход, заедно с 0.446 % идеални части от сградата на сградата и от правото на строеж за построяването на същата върху мястото, представляващо УПИ ..., в кв. 23а по плана на [населено място],[жк]при съседи: УПИ ..., ..., ..., УПИ ..., ..., ... от две страни улица, който недвижим имот е нанесен е кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., със съседи на същия етаж: № ..., № ..., под обекта няма, над обекта: № ..., № ..., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. и

2/ 11 000,00 лева - обезщетение за периода от 20.10.2010 г. до 28.07.2012 г., за ползване без основание на недвижим имот, представляващ офис № 1 на партера със застроена площ от 32.70 кв. м. при съседи: вход офиси, офис № 3, офис № 2, магазин № 1, проход, двор, заедно с 0. 688 % идеални части от сградата на сградата и от правото на строеж за построяването на същата върху мястото, представляващо УПИ ..., в кв. 23а по плана на [населено място],[жк]при съседи: УПИ ..., ..., ..., УПИ ..., ..., ... от две страни улица, който недвижим имот е нанесен е кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., със съседи на същия етаж: ..., под обекта: няма, над обекта: ..., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г.,

както и в частта по присъдените разноски и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. С. Ч. с ЕГН [ЕГН] срещу Г. К. Б. с ЕГН [ЕГН] искове по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения от 12 093,09 лева - за ползване без основание в периода от 20.10.2010 г. до 28.08.2014 г. на магазин № 1 с идентификатор № ... и от 11 000,00 лева - за ползване без основание в периода от 20.10.2010 г. до 28.07.2012 г. на офис № 1 с идентификатор № ... .

ОСЪЖДА Б. С. Ч. с ЕГН [ЕГН] да плати на Г. К. Б. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 5714,75 лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: