5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3224

София, 26.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1008 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ и А. З. К. против решение № 297 от 10.11.2022 г., допълнено с решение № 4 от 4.01.2023 г., постановено по гр. д. № 195 по описа за 2022 г. на Смолянския окръжен съд, 1-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8003 от 1.4.2022 г. по гр. д. № 140 по описа за 2020 г. на Девинския районен съд. ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ обжалва решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на работодателя да заплати на А. З. К. 7016,41 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на неполученото брутно трудово възнаграждение и размера на получаваната инвалидна пенсия за периода от 13.5.2017 г. до 14.5.2020 г. и 802,69 лв. законна лихва върху главницата. А. З. К. обжалва решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за обезщетение за имуществени вреди над 7016,41 лв. до 13579,88 лв. и за законната лихва над 802,69 лв. до 1807,47 лв.

Страните твърдят, че въззивното решение в обжалваните от тях части е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се определи обезщетението на пострадалия работник на основание чл.200, ал.3 от ГПК и кои компоненти участват при изчисляването му? Дали обезщетението е равно на получаваното брутно трудово възнаграждение без уврежданията и минус сбора от получената пенсия и възнаграждението за осигурената/предложена нова работа от работодателя, при който злополуката е претърпяна, или обезщетението е числото, представляващо разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение без уврежданията и минус сбора от получената пенсия и възнаграждението/заплатата, обезщетение за безработица/, които получава или може да получи с уврежданията?

2. Относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да прецени доказателствата съобразно чл.12 от ГПК.

А. З. К. желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по три въпроса:

1.Необходимо ли е работодателят да доказва по висящото производство по чл.200, ал.3 от КТ, че предлаганата друга работа при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ е била подходяща за работника?

2.Може ли по висящото производство по чл.200, ал.3 от КТ съдът да разреши спора дали предлаганата друга работа е била подходяща за работника, или този спор е трябвало да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване?

3.Допустимо ли е установяването на отказ от предложената по чл.314 от КТ работа с изключени от делото доказателства?

Касационните жалби на страните са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С влязло в сила решение по искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, е установено, че по време на работа за ТП “Държавно горско стопанство Доспат“ А. З. К. е претърпял трудова злополука, като е прието 25 % съпричиняване. По настоящото дело работникът е завел искове за заплащане на 13 579 лв. обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав, и пенсията за инвалидност, както и за заплащане на 1 807,47 лв. мораторна лихва върху главницата.

В отговора на исковата молба работодателят е възразил, че на ищеца е била предложена подходяща за здравословното му състояние длъжност, която той неоправдано е отказал да приеме. Освен това той е бездействал, не си е търсил друга работа и не се е регистрирал в бюрото по труда, за да получава обезщетение за безработица, поради което работодателят не дължи обезщетение за имуществените вреди, които ищецът сам си е причинил.

Девинският районен съд е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в разликата между работната заплата, която ищецът би следвало да получи и сбора от получаваната пенсия и минималното възнаграждение за работата, която му е била предложена и той би могъл да изпълнява, след което трябва да се приспадне 25% съпричиняване. Според втори вариант от допълнителното заключение така изчисленото обезщетение възлиза на 7016,41 лв., а мораторната лихва върху него-на 802,69 лв. Ето защо е счел, че тези суми са дължими, но са погасени чрез прихващане с вземанията на работодателя, за които е издаден обратен изпълнителен лист № 20064 от 07.08.2020 г. по описа на Смолянския окръжен съд. В останалите части до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни.

А. К. е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителните части с твърдението, че от обезщетението не следва да се приспада възнаграждението за предложената му работа, тъй като това предложение не е достигнало до него и длъжността не е била подходяща за здравословното му състояние.

Работодателят е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която е поискал обезщетението да бъде намалено съобразно изчисленията на вещото лице в публичното съдебно заседание от 1.3.2020 г.-2539,78 лв. главница и 267,06 лв. лихва. При тези изчисления от работната заплата, която би могъл да получи, ако беше здрав, са приспаднати получената пенсия и минималната работна заплата.

Въззивният съд е констатирал, че в решенията на ТЕЛК са дадени предписания ищецът да не полага тежък физически труд и да не изпълнява работа като шофьор. При това положение работодателят е изпълнил добросъвестно задължението си предвидено в нормата на чл.314 от КТ и чл.317, ал.3 от КТ. Предложил е на К. да заеме длъжността „сезонен работник ГС-пожаронаблюдател-охрана“, като това предложение му е връчено чрез неговата съпруга. Той е бил запознат с него, но не го е приел. Освен това съдът е счел, че обективно К. е могъл да изпълнява възложената му сезонна работа по охрана, тъй като тя очевидно не е свързана с полагане на тежък физически труд и не е противопоказна на предписанията на здравните органи. Ето защо е достигнал до извода, че от брутното трудово възнаграждение за работата, която би могъл да изпълнява ищецът, ако беше здрав, трябва да се приспадне възнаграждението за предложената му и отказана сезонна работа. По изложеното от работодателя във въззивната жалба възражение, че се дължи по-ниско обезщетение, тъй като следва да се приспадне минималната работна заплата, Смолянският окръжен съд не е изложил никакви мотиви. Липсата на мотиви означава, че разрешението на втория въпрос на работодателя противоречи на практиката на ВКС, която изисква въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към правния спор. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване. Като не се е произнесъл по възражението на работодателя, въззивният съд не е дал разрешение на първия въпрос на ТП „ Държавно горско стопанство Доспат“, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

За да приеме, че работодателят е предложил на ищеца подходяща работа, въззивният съд се е позовал на решения на ТЕЛК, в които обаче са посочени най-общо противопоказните условия на труд-р а. с тежък физически труд, лицето не може да работи като шофьор. Липсва решение на здравния орган, установяващо, че предложената длъжност е подходяща за здравословното състояние на трудоустроения. Ето защо даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос на ищеца, противоречи на цитираното решение № 93 от 26.6.2020 г. по гр. д. № 3772 по описа за 2019 г. на III ГО на ВКС, според което обстоятелството, че предложената от работодателя работа е подходяща за здравното състояние трябва да бъде удостоверено от компетентния държавен орган съобразно чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояването. Тъй като решението на ВКС се отнася до спор относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, а настоящият случай касае спор за това дали предложената работа е била подходяща, за да се приспадне дължимото за нея възнаграждение от обезщетението по чл.200, ал.3 от КТ, трябва да се даде отговор и на втория въпрос на ищеца с оглед точното прилагане на закона.

Третият въпрос на ищеца е обусловен от това, че първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото заявление вх. № 85 от 7.01. 2016 г., съдържащо съгласие за прекратяване на трудовия договор, както и заявление № 253 от 26.01.2016 г. за отказ от предлаганата му работа, тъй като е установено, че документите не са подписани от ищеца. Въззивният съд обаче не се е позовал на тези документи, за да приеме, че ищецът е запознат с предложението и е отказал да го приеме. Налице са други доказателства за установяване на обстоятелствата-свидетелски показания и обяснения на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Ето защо разрешението на третия въпрос не е обуславящо за изхода на спора, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 10.11.2022 г., допълнено с решение № 4 от 4.01.2023 г., постановено по гр. д. № 195 по описа за 2022 г. на Смолянския окръжен съд, 1-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8003 от 1.4.2022 г. по гр. д. № 140 по описа за 2020 г. на Девинския районен съд.

Дава седмичен срок на ТП „Държавно горско стопанство Доспат“, считано от съобщението, да внесе 190,33 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството в обжалваните от ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ части на решението на Смолянския окръжен съд ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: