1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60664

[населено място], 07.12.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 496 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н. срещу решение № 481/23.07.2020 г. по в. гр. д. № 307/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което е отменено решение № 439/06.12.2019 г. по гр. д. № 104/2017 г. на Районен съд Червен бряг за осъждане на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на касатора сума в размер на 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014 г., и сума в размер на 1 532, 50 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тях от 05.03.2015 г.

Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗЗД, който гласи, че деликтна отговорност за вреди, причинени при крайна необходимост, се носи на общо основание. Същевременно ответникът не е провел необходимото доказване, нито е навел изрично възражение за прилагане на крайната необходимост, за да се отразят в доказателствен план съответните относими за прилагането на това основание факти. Нещо повече – по делото липсват данни на пътя пред МПС да е излязло дете. С тези доводи касаторът аргументира необоснованост на въззивното решение.

В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението формулира въпроси, които са счита включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1. „Може ли ответникът застраховател да се позовава на крайна необходимост като основание за освобождаване от деликтна отговорност на застрахования водач, при положение, че застрахованият водач сам чрез неизпълнение на законово уредени професионални свои задължения се е поставил в състояние на крайна необходимост?“

2. „Може ли въззивният съд да приеме крайната необходимост като основание за освобождаване от деликтна отговорност на застрахования водач, без да има подобно искане, включително доказателствено от страна на ответника застраховател и без да е изследвал връзката на поведение на застрахования водач със състоянието на крайна необходимост, респ. с причинените вреди?“

В изложението жалбоподателят навежда, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/1959 г., ТР № 106/1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС, ТР № 61/1983 г. по н. д. № 58/1983 г. на ВС при разрешаване на първия поставен въпрос, както и на решение № 181/2014 г. по т. д. № 335/2012 г. на II ТО, решение № 15/2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ТО, решение № 113/2012 г. по т. д. № 708/2011 г. на I ТО ВКС по втория поставен въпрос.

Формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъдат присъдени обезщетения в търсените с исковата молба размери. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От ответника по касация „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че не е налице поддържаното основание за достъп до касация. Изложени са съображения за неоснователност на доводите в касационната жалба, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, както и е оспорено наличието на предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В действителност такива оплаквания в жалбата липсват, както и липсва посочено от касатора основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От ответника е формирана претенция за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от М. Н. Н. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са неоснователни, тъй като действията на свидетеля И., като водач на превозно средство на обществения транспорт, изразяващи се в рязко задействане на спирачките, при което е увредена М. Н., като пътник на същото превозно средство, са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 20 и чл. 24 от ЗДвП с цел да се избегне ПТП, от което са могли да настъпят по – големи вреди. Съдът е приел, че презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена и, че водачът е действал при условия на крайна необходимост с цел да запази живота и здравето на дете, стъпило на пътното платно. Счел е за доказано, че водачът на превозното средство не е управлявал с превишена скорост.

Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос под номер две всъщност касае задълженията на въззивната инстанция, регламентирани с разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, да постанови решението си като го основе на установените по делото с надлежни доказателствени средства факти и след като обсъди тези факти в тяхната съвкупност и ги прецени по свое вътрешно убеждение, като тази му преценка намери отражение в мотивите на съдебния акт. По отношение на него следва да се приеме удовлетворен общият селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Необходимо е да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от задължителната и казуална практика, служебно известна на състава, а именно – ППВС № 1/1953 год., решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ТК, I ТО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО/ и др.

По втория въпрос съдът ще вземе отношение с акта си по същество.

Касаторът М. Н. Н. е освободена от задължение за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 481/23.07.2020 г. по в. гр. д. № 307/2020 г. на Окръжен съд Плевен.

Да се изпрати съобщение до касатора М. Н. Н. с препис от определението.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.