О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3486

София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1019 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 318 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 90/11.08.2022 г. по гр. д. № 409/2021 г. на Елховския районен съд, в частта, с която е допусната делба между Т. Г. М. и Т. К. Т. по отношение на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 847 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план: 2122, квартал 111, парцел IX, при съседи на имота: 27382.500.2114, 27382.500.7092, 27382.500.7096 и 27382.500.2125, при квоти за съделителите: 2/3 ид. ч. за Т. Т. и 1/3 ид. ч. за Т. М..

Въззивният съд е приел, че първоначалните страни по делото – Я. М. и Т. Т., са братя, които по силата на дарение от родителите им, извършено с нотариален акт № 128/1993 г., са придобили по 1/2 ид. част от процесното дворно място с площ 847 кв. м. и всеки от тях е получил в изключителна собственост по един етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда - Я. е получил втория етаж, а Т. - първия етаж.

На 08.12.2021 г., в хода на висящото делбено производство, е настъпила смъртта на Я. М. и съдът е конституирал на негово място преживялата му съпруга Т. М., а другият наследник по закон на Я. М. – Т. Т., е страна в процеса още при образуване на делото. Бракът между Я. и Т. е продължил повече от 10 години, поради което на основание чл.9, ал.2 ЗН преживялата съпруга получава 2/3 от наследството, а брат му – 1/3 ид. част.

Предмет на делба е дворното място – ПИ 27382.500.2122, вторият етаж от съществуващата в мястото двуетажна жилищна сграда, както и лозе - ПИ с идентификатор 27382.101.208.

Районният съд е допуснал делба на трите имота, като квотите в дворното място и в лозето са 2/3 за Т. Т. и 1/3 за Т. М., а квотите във втория жилищен етаж – 1/3 за Т. и 2/3 за Т.. Предмет на въззивното производство е само решението по иска за делба на дворното място.

Въззивният съд се е позовал на ППВС № 2/82 г., т. 1, б. „д“, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, като в този случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Позовал се и на практика на тричленни състави на ВКС, според която застроеният терен е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а земята е предназначена да обслужва построените в нея сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима, само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в сграда-етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.

Прието е, че в настоящия случай не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения недвижим имот, тъй като не всички съсобственици на терена притежават сграда, респ. самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Първоначално искът за делба на дворното място е бил недопустим, тъй като двамата братя - съсобственици на поземления имот, са притежавали самостоятелни обекти в построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост и съгласно практиката на ВКС в този случай дворът се явява обща част и делба не е била допустима. Съдът обаче на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Така след смъртта на ищеца Я. М. вторият етаж от сградата, от изключителна негова собственост, е станал съсобствен между съпругата му и неговия брат. При това положение правилно Т. М., която е съсобственик с 1/3 ид. част от поземления имот, не притежава отделен обект на собственост в сградата и по отношение на тази съделителка не са налице данни за предпоставките за изпълнение на чл.183, ал.4 ЗУТ, даващи възможност за извършване на застояване без съгласието на останалите съсобственици. Поземленият имот няма характер на обща част и затова няма пречка да се допусне делбата му.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. Т..

Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на чл.38 ЗС и на ППВС № 2/1982 г. В имота е изградена сграда в режим на етажна собственост и затова не може да се допусне делба на земята, която има характер на обслужваща част. Дори и след смъртта на първоначалния ищец, има пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място. Съдът следвало да допусне делба само на 1/2 ид. Част от дворното място, представляваща припадаща се част от общите части на сградата.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Кога дворното място, върху което е построена жилищна сграда, при която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС;

2. Счита ли се за обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС дворът, върху който е построена двуетажна жилищна сграда, когато е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място, но не всички собственици притежават в еднолична собственост самостоятелен обект от етажната собственост, а само идеални части от такъв.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 28 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I г. о. и т.1, б.“е“ на ППВС 2/1982 г., а вторият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответницата Т. Г. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ВКС по първия въпрос, който следва да бъде уточнен от ВКС съобразно особеностите на настоящия случай така: Представлява ли обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и допустима ли е делба на дворно място, върху което е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от етажните собственици е починал и сред неговите наследници е и другият етажен собственик. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващи изводи на въззивния съд. Налице е и предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като следва да се прецени съответствието на въззивното решение и посочената практика на ВС и ВКС в хипотеза на делба на правата, които наследодателят – етажен собственик, е имал в общото дворно място.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Ямболския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: