5 № 162

гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр. д. № 1041 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. С. М., чрез адв. А. Т., против решение № 1156 от 22 ноември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 1422/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 130 от 14 юни 2022 г., постановено по гр. д. № 726/2021 г. по описа на Районен съд Айтос, в обжалваните му части, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. М. против С. С. Б. искове по чл. 132 СК за лишаване на ответника от родителски права спрямо малолетното дете Г. С. Б. и по чл. 131 СК за ограничаване правото на бащата да дава съгласие за пътуване в чужбина на детето, упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено на майката, като е определено местоживеенето му при нея в [населено място], докато упражнява родителските права, и е определен режим на лични отношения между детето и бащата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2236 от 19 юли 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: налице ли са предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, ако родителят трайно не осъществява контакт с детето си и не му е плащал издръжка в първите години след раждането му, а е започнал да я плаща, след като е бил осъден за това.

При отговора на въпроса...