Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 5711/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).
Образувано е по касационна жалба на О. С. с код по БУЛСТАТ 000776502, представлявана от Кмета Е. И., чрез адв. И. Ц. от Адвокатска колегия Разград, против Решение № 569/05.05.2023 год. по адм. дело № 1179/2022 год. на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата на общината против Решение № РД-04-01-75/25.10.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (РУО на ОПРР), с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № 95/10.02.2020 год. с изпълнител „Н. С. 2019“ ДЗЗД на стойност 26 805,00лв. без ДДС.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, е заявено, че първоинстанционният съд е преповторил тезата на административния орган и е направил незаконосъобразни правни изводи, като е постановил незаконосъобразен съдебен акт. По мнение на касатора, съдът не е разгледал всички наведени от О. С. доводи против оспорения административен акт. Заявено е, че не са изложени мотиви в съдебния акт, а единствено е изложена тезата на органа, както и че е променил правната квалификация на нарушенията установени от органа, а също и не са подведени конкретни факти към всяка твърдяна за нарушена разпоредба на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Заявено е и възражение относно това, че нито органа, нито съда са посочили кои показатели не са свързани с предмета на поръчката и съответно дават неограничена свобода на избор и не гарантират реална конкуренция. Противно на приетото от тях, касаторът счита, че методиката и показателите за оценка дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката при всеки показател, както и че методиката е изготвена съобразно законовите изисквания и няма основания за твърдение за нарушение на материалния закон. По мнение на касатора не е налице и възможност за субективизъм при оценката на комисията на офертите на участниците, доколкото в методиката за оценка, възможността за субективна оценка на техническото предложение е сведена до минимум. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на Решение № РД-04-01-75/25.10.2022 год. на РУО на ОПРР, както и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, съгласно предоставен списък. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. И. Ц..
Ответникът – ръководителят на УО на ОПРР чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Н. И., представя отговор по касационната жалба, в който са оспорени обективираните в касационната жалба възражения и е формулирано искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен е Решение № РД-04-01-75/25.10.2022 год. на РУО на ОПРР, с което е определена финансова корекция във връзка със сигнал за нередност № 2052 по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-5.002-0027, по който е сключен процесният Договор № 95/10.02.2020 год. с изпълнител „Н. С. 2019“ ДЗЗД. Със съдебният акт, съдът е отхвърлил оспорването и община Своге е осъдена да заплати на МРРБ сумата от 360,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:
О. С. е бенефициер по сключен с МРРБ, в качеството му на УО на ОПРР 2014-2020 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБВФП) по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с предмет „Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства в О. С. .
В изпълнение на договора и за постигане на целите по проекта О. С. е открила процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП – публично състезание с наименование „Изготвяне на оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор по време на строителството“.
В резултат от проведената процедура, възложителят О. С. е сключил Договор № 95/10.02.2020 год. със спечелилия участник „Н. С. 2019“ ДЗЗД на стойност 26 805,00 лева без ДДС.
След извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и сключения договор, в УО на ОПРР е регистриран сигнал за нередност под № 2052 от Регистъра на сигналите за нередности.
Установено е нарушение, имащо финансово отражение, а именно нарушаване на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 б. „б“ и чл. 2, ал. 1, т.1 и 2 и ал. 2 от ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка, което е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Посочено е, че възложителят е избрал критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП – оптимално съотношение качество/цена, като видно от Методиката за оценка, комплексната оценка /КО/ се формира като сбор от оценката за ниво за изпълнение на поръчката, като измерител на качеството, с максимален брой точки 65 и оценката на ценовото предложение, с максимален брой точки 35.
Административният орган е приел, че методиката за комплексна оценка на офертите е незаконосъобразна в частта „Минимални изисквания на възложителя по отношение съдържанието на техническото предложение“ и в частта „Ниво на изпълнение, като измерител на качеството“. Според административния орган възложителят е одобрил Методика в която използваните понятия дават неограничена свобода на интерпретиране, поради което не гарантират реална конкуренция и обективно оценяване. УО приема, че изискването участниците да предоставят „пълно и детайлно описание на организацията и изпълнението на договора" е неясно и незаконосъобразно. Неясно поставеното изискване следвало от обстоятелството, че на участниците практически не се предоставя информация въз основа на какви критерии възложителят ще прецени дали съответното описание е „пълно и детайлно“ за да се обоснове извод за съответствие с изискването. Преценката за тези обстоятелства е изцяло субективна и не е ясно как ще се тълкува и оценява от комисията. В резултат на това за участниците има несигурност по въпроса как следва да формулират предложенията си.
Според УО незаконосъобразно било и изискването участникът да предложи и система за взаимозаменяемост и обезпечаване на присъствието на експертите във всички необходими места и във всички необходими моменти. От текста, въведен от възложителя, не ставало ясно какво се има предвид под „необходими места" и „необходими моменти“ и по какъв критерий те следва да бъдат определени от участниците. Съответно на базата на методиката не можело да се направи категорично и еднозначно заключение какво следва да съдържа посочената система, за да се приеме, че съответния участник е изпълнил условието.
Според УО неясно изискване било въведено и в текста „мерки за контрол с цел осигуряване на нивото на качеството на изпълнение“, където отново е заложен субективен елемент, тъй като липсвала информация как ще се преценява „нивото на качеството на изпълнение“.
На последно място, УО е приел, че изискването предложението на участника да съдържа „качествени мерки, които са аргументирани, адекватни и имат качествен ефект“ също е незаконосъобразно. Въпреки въведените в тази връзка дефиниции изискването оставало неясно, тъй като при описанието на самите дефиниции също са употребени субективни и неясни изрази. Например, за критерия „аргументирана“ е предвидено мярката да бъде „отчитаща спецификата на настоящата обществена поръчка и съответстваща на конкретен елемент или съставна част от предмета на поръчката, за който се отнася и предоставя описан мотив за избран вид, начин и организация с цел обосноваване и доказване на изисканите или целени характеристики, ефект или очакван резултат“, но не е ясно как ще се преценява дали мярката отчита тези характеристики, как ще се преценява ефекта и какъв е очаквания резултат. За „адекватни“ възложителят е предоставил пояснение, че „това са Качествени мерки, които съответстват и отговорят на техническите спецификации, нормативните изисквания за изпълнението на дейностите по предмета на обществената поръчка, както и условията на настоящата обществена поръчка, отчитащи нейната специфика и съответстваща на конкретен елемент или съставна част от предмета на поръчката, за който се отнасят." Посочено е, че от цитирания текст не било ясно как ще се преценява изискването за специфика, съответстваща на конкретен елемент или съставна част от предмета на поръчката, за който се отнасят. За „качествен ефект” е въведена следната дефиниция: „под качествен ефект на мярката следва да се разбира ефектът от предлагането и използването на методи, начини и организация на изпълнение, формиращи дейностите по конкретната мярка, които имат като краен резултат ефект, чрез който се пести време за възложителя, и/или се постига ефективност и/или се постига сигурност и законосъобразност при съставянето на съответните документи и/или се постигат гаранции за по-високо качество на дейността”. В цитирания текст нямало яснота как ще се преценява дали с въпросната мярка се пести време и какво време следва да се пести. Доколкото това е субективно обстоятелство, от представената дефиниция не става ясно и въз основа на какви обективни фактори ще се преценява дали се постига сигурност и законосъобразност при съставянето на съответните документи и/или се постигат гаранции за по-високо качество на дейността.
След анализ описаните в сигнала за нередност констатации, административният орган е приел, че така формулираната методика нарушава разпоредбата на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2 и т. 3, б. „б“, и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП.
По мнение на административния орган с така одобрената методика за оценка на офертите, възложителят не е осигурил достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката, поради факта че показателите са неясно разписани. Според УО, показателите не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, още повече, че показателят е с много висока тежест - 65 точки и това, би оказало съществено влияние при оценката и класирането на офертите и приема, че не се оценяват конкретни показатели на изпълнение на проекта, а оценяващия орган може да възприеме в един случай, че информацията описана по един начин покрива изискванията, а в друг като недостатъчна. Развити са и доводи, че наличието на неясни и неточни указания създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по този показател. Описаните оценъчни критерии не предоставят информация на заинтересованите лица за начина, по който следва да изготвят техническите си предложения, за да отговарят последните на критериите за ефективни, адекватни, конкретни неформални и непожелателни мерки/действия, за да получат максимален брой точки по този показател. Въз основа на тези доводи е формиран извод, че въведените критерии били субективни и водели до нарушение на чл. 70, ал.5 и ал. 7, т. 1, 2 и т. 3, б. „б“, и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП.
С писмо изх. № 99-00-6-512/26.09.2022 год., бенефициерът е уведомен за констатациите, съставляващи нарушение на разпоредбите на ЗОП, които са квалифицирани като нередност, както и за размера на финансовата корекция, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ му е предоставена възможност в двуседмичен срок от получаване на уведомителното писмо да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция, включително и да представи доказателства. Бенефициерът О. С. се е възползвал от предоставената му възможност, като с изх. № 04-01-75/10.10.2022 год. е депозирал пред РУО на ОПРР възражение, в което е оспорил констатациите, като е развил подробни доводи за липса на допуснато нарушение на разпоредбите на ЗОП, което да може да се квалифицира като нередност. В съответствие с развитите доводи е заявил искане, административният орган да преразгледа констатациите си и да постанови решение за липса на допуснато нарушение, съставляващо нередност.
Като е приел възражението за неоснователно, РУО на ОПРР е постановил Решение № РД-02-36-963/24.10.2022 год. (вх. № РД-04-01-75/25.10.2022 год. на О. С. , с което е определил финансова корекция в посечения размер. В мотивите на административния акт са възпроизведени констатациите, обективирани в уведомително писмо изх. № 99-00-6-512/26.09.2022 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера и подробни доводи относно тяхната неоснователност.
Недоволен от така постановения административен акт, бенефициерът О. С. е оспорил същия пред Административен съд – София-област. Като е възприел мотивите на административния орган по отношение на констатациите за обосновани и постановени в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановяването му, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.
По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:
Посоченият за нарушен чл. 2, ал. 1 от ЗОП регламентира принципите, които възложителите трябва да спазват при възлагане на обществените поръчки. В разпоредбата изрично е посочено, че обществените поръчки трябва да съответстват на принципите на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и по-специално на тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и на произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (т. 1) и на свободна конкуренция (т. 2). Гаранция за спазване на прогласените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП принципи е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от с. з., която въвежда обща забрана за възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Разпоредбата се отнася както до условия и изисквания, свързани с изпълнението на предмета на обществената поръчка, така и до условия и изисквания, които имат отношение към процедурата по възлагането й.
Въвеждането на критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ е условие, имащо отношение към самата процедура по възлагане на обществената поръчка. Несъответствието на същото с правилата на чл. 70 от ЗОП би могло да доведе до нарушаване на забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, а оттам – и до засягане на някой от принципите по чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Целта на ЗОП е осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа. Всички незаконосъобразни действия на възложителя биха могли да доведат до ограничаване на конкуренцията и равното третиране на участниците (принцип на равнопоставеност).
По аргумент от чл. 70, ал. 1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. За да се определи коя оферта съответства в най-пълна степен на посоченото законово изискване, възложителят посочва един от изброените в разпоредбата на ал. 2 от същия член критерии за възлагане. С оглед съпоставянето на различните оферти по отношение на предложеното качествено изпълнение в хипотеза на избран критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, какъвто е настоящият, възложителят одобрява като част от документацията за поръчката методика за комплексна оценка. Тя следва да съдържа начин на оценяване, който съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на поръчката и техническите спецификации, да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, да осигурява на кандидатите или участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите такива се определят стойностите в цифри или проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване, а за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Видно от процесната методика за оценка, в т. ч. и начина на оценка по всеки показател, касаторът е приел възлагането на поръчката да се осъществява въз основа на два показателя – за техническото и за ценовото предложение. Приел е показателят "Оценка на техническото предложение за изпълнение на поръчката" да се оценява с повече точки – 65.
В своята практика Съдът на Европейския съюз е приел, че показателите по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат „всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин“ (например: Решение от 10 май 2012 г., Комисията с/у К. Н. С-369/10, EU:C:2012:284, т. 88, mutatis mutandis Решение от 16 февруари 2012 г., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU:C:2012:80, т. 73). Необходимо е възлагащият орган, съответно комисията, чрез която същият упражнява правомощията си по допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания.
Анализът на одобрената от възложителя методика в контекста на въведените от органа фактически констатации, с които обосновава нарушение на разпоредбите на ЗОП, безспорно сочи, че въведените чрез методиката правила не осигуряват на участниците достатъчно информация, относима при определяне на оценката по разглеждания показател.
Правилно е отчетено от административния орган и потвърдено от първоинстанционния съд, че изискването участниците да представят „пълно и детайлно описание на организацията и изпълнението на договора“ е неясно и незаконосъобразно. Липсата на разяснения в методиката относно използваните понятия и това, че на участниците не се предоставя информация въз основа на какви критерии, възложителя ще определи съответното описание, като „пълно и детайлно“, води до нееднозначно тълкуване от страна на участниците и комисията, кога техническите предложения биха отговаряли на заложените изисквания и кога не. Липсата на посочени дефиниции на цитираните понятия не дава възможност за обективно сравняване и подбор на техническите оферти. От своя страна наличието на неясни и неточни указания създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на съответните оферти за допустими. Неяснотата относно конкретното съдържание на техническото предложение оказва разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори, които биха взели участие в процедурата по възлагане.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, съществен порок на методиката е и изискването участникът да предложи и система за взаимозаменяемост и обезпечаване на присъствието на експертите във всички необходими места и необходими моменти. От така формулираният текст и използването на общи фрази и изрази „необходими места“ и „необходими моменти“ създава предпоставки за субективно оценяване. В случая изразите, използвани в методиката позволяват произволно оценяване, още повече, че същите са бланкетни и от съдържанието им не може да се установи какво конкретно е вложено във всеки от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Когато оценяването не е съобразено с обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите, това по презумпция води до необоснован резултат.
Правилен е изводът и по отношение на неясно въведеното в текста „мерки за контрол с цел осигуряване на нивото на качеството на изпълнение“, където отново липсва информация как ще с преценява „нивото на качеството на изпълнение“, както и изводът, че изискването предложението на участника да съдържа „качествени мерки, които са аргументирани, адекватни и имат качествен ефект“ също е незаконосъобразно. Въпреки въведените дефиниции, изискването остава неясно, тъй като при описанието на самите дефиниции също са употребени субективни и неясни изводи. От представената дефиниция не става ясно и въз основа на какви обективни фактори ще се преценява дали се постига сигурност и законосъобразност при съставянето на съответните документи и се постигат гаранции за по-високо качество на дейността.
Съобразявайки горните мотиви, законосъобразен се явява извода на РУО на ОПРР, изцяло споделен от първоинстанционния административен съд, че утвърдената методика не гарантира обективната оценка на техническите предложения в офертите и не осигурява на кандидатите в достатъчна степен информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по техническия показател. Така утвърдената методика предпоставя възможността за субективно, противоречиво и неравнопоставено оценяване на отделните технически предложения в подадените оферти за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Така констатираните обстоятелства съставляват нарушение, което нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“: „използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците в случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 5%. При определяне на конкретния размер на процентния показател на финансовата корекция, административния орган законосъобразно е приел наличието на минимално ниво на конкуренция и приложил нормативно въведения размер на финансовата корекция.
В съответствие с така развитите мотиви, следва извода, че в случая действително е налице незаконосъобразна методика, утвърдена от възложителя в нарушение на цитираните разпоредби на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. „б“ и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП.
Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с жалбата на О. С. пороци в постановеното решение на РУО на ОПРР, което е постановено в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 569/05.05.2023 год. по адм. дело № 1179/2022 год. на Административен съд – София-област.
ОСЪЖДА О. С. с БУЛСТАТ 000776502 със седалище гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7, да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА