Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 5862/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. подадена чрез юрк. Р., срещу Решение № 569 от 25.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2633/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-366430/26.10.2022г., издадено от директора на ТД М. В. и А. М. е осъдена да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД разноски за производството в размер на 881,00 лв.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че е допуснато нарушение на чл. 140, § 1 и чл. 141 от Регламента за изпълнение, тъй като съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани. Изложени са съображения, че наличието на разлика между декларираната цена и средностатистическата митническа стойност за стоките е достатъчно основание за пораждане на обосновани съмнения и отхвърляне на декларираната стойност. Твърди се, че митническите органи са установили, че стоките по MRN 21BG004006062403R9/13.12.2021г. са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, а определянето на митническата стойност чрез метода по чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е подробно мотивирано в административния акт. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът – „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било Решение на директора на ТД Митница-Варна рег. № 32-366430/26.10.2022г. към MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл. 66в ЗМ, вр. чл. 74, § 2, буква б) МК, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 МК, вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр. чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 30 по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. – 5407820000 (вместо 52085990); 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока № 30 - „платове от памук и полиестер: ширина 1м, дължина 580м; ширина 2,2м, дължина 6510м. поз. 42 РС = 34“, по MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г.; 3/ определена е митническа стойност на стока № 30 в размер на 19543,62лв. – при база: 10,61лв./кг.; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; 5/ на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; 6/ начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 34332,13лв., от които 31366,35лв. са заплатени; 7/ установен е дължим ДДС за доплащане - 2965,78лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 13.12.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

За да отмени обжалвания административен акт, АС – Варна е приел следното от фактическа и правна страна:

На 13.12.2021г. с митническа декларация MRN 21BG002002062418R0 „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларирало режим „Допускане за свободно обращение“ относно 50 стоки, 670 колета, 19349,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 80186,76 EUR. Към декларацията били приложени: фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г.; сертификат за движение A.TR № С1913727/10.12.2021г.; сертификат за непреференциален произход № U0720661/10.12.2021г.; CMR от 10.12.2021г.; турска транзитна декларация 21TR34130003318990.

Във връзка с подадената митническа декларация, на 13.12.2021г. в гр. Девня, на територията на Транзитни складове, била извършена проверка на товарен автомобил /посочен в кл.7/9 от декларацията/. При извършване на проверката били разтоварени, проверени и напълно изброени 2/3 от колетите. По отношение на стока № 30 „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 1м., ДЪЛЖИНА 580м.; ШИРИНА 2,2м., ДЪЛЖИНА 6510м. ПОЗ.42 РС=34”, било прието, че липсва информация за еднозначното тарифно класиране, поради което от същата била взета мостра, за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

Във връзка с митническото оформяне на стоката, декларирана с MRN 21BG002002062418R0 за режим „допускане до свободно обращение“, с писмо рег.№ 32-404822/13.12.2021г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД било уведомено, че на основание чл.195а, ал.1 ЗМ - когато се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС, за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в определен срок, следва да учреди обезпечение в размер на 2212,00лв.

За нуждите на допълнителната проверка по MRN 21BG002002062418R0, съгласно чл.188, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, поради съмнения относно декларираната стойност на стоките, с писмо № 32-404833/13.12.2021г. от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. В указания срок с писмо № 32-409728/16.12.2021г., дружеството представило: писмо от митница; депозит по обезпечение; документ, удостоверяващ плащане към доставчика; придружаващи документи представена по вноса – декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура; митническа декларация за внос; протокол за извършена митническа проверка; фактури за продажба към клиенти - № 6325 и № 6326 от 15.01.2021г.; международен договор за продажба; извлечение от банковата сметка на дружеството.

От Централна митническа лаборатория била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 11_07.03.2022г./18.04.2022г., според която анализираната проба с лаб. № 1349_2002_22, представлява тъкан, изработена в сплитка лито, съдържаща 35% текстурирани нишки от полиестер (глава 54), 26% полиестерни щапелни влакна (глава 55) и 39% памук (глава 52), обагрена. Въз основа на това заключение на МЛЕ и тълкуването в Становище с рег.№ 32-140639/29.04.2022г., било прието, че декларираният код 52085990 е некоректен и съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН, анализираната проба, респ. - процесната стока № 30, се класира в тарифна позиция 5407, код по КН 54078200 на ТАРИК, със ставка на митото 0%.

Във връзка с декларираната митническа стойност на стоката е извършен анализ на представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК“ ООД документи, при който е установено следното:

Според банков суифт, плащането към турския контрагент е заявено на 15.12.2021г. и осъществено на 17.12.2021г. – т. е. след започване на проверката и получаване на писмо № 32-404833/13.12.2021 г. Банковото разплащане не кореспондира с начина на плащане, посочен от продавача във фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г. – срещу стоки.

Относно представения договор за продажба от 01.06.2021г. е прието, че фактът, че е изготвен само на български език буди съмнение. Съобразно договорките в чл.6 и чл.8 от договора, не са представени допълнения към него относно определяне на единичните цени на стоките и индивидуалните отстъпки, като не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и договореното качество. Съобразено е и че съгласно чл.9 от договора, плащането се извършва в срок от 10 месеца от датата на доставката, като тази договорка и размера на плащането, не се вписват в нормалната търговска практика при външнотърговски сделки, освен ако страните не са свързани лица, като този начин на разплащане значително ощетява продавача, т. к. не може да ползва собствения си финансов ресурс и при недобросъвестен купувач не би могъл да си събере дължимото вземане.

Представените 2бр. фактури за извършени последващи продажби, не могат да се приемат като доказателство за коректността на декларираната митническа стойност на стока № 30, т. к. продажбите на стоките на вътрешния пазар не могат да служат като основа за определяне на митническата стойност.

Извършена е съпоставка за дължимите и извършени плащания към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция за периода 01.06.2021г. – 04.03.2022 г. по повод осъществения внос на стоки. Съобразено е представеното Тристранно споразумение от 28.03.2022г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, „АРКА“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd и са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd, над стойността на издадените от тях фактури, в общ размер на 28826,45 EUR. Установени са три случая на дублиране на паричен превод към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd по вече платени фактури, които впоследствие „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД разпределя към неплатени фактури. Констатирано е, че представените от вносителя декларации-протоколи за прихващания не са подписани от представител на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, липсват и доказателства, че получателят на паричния трансфер GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd е запознат със същите.

При горните констатации е прието, че са налице обосновани съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на посочените във фактурите стойности, а от там и в коректността на декларираната митническа стойност.

Митническите органи извършили анализ на митническата стойност на стоки със същия код по КН 54078200, с произход Турция, във всички държави членки за 2019г., 2020г. и 2021г., при който било установено, че стойността на разглежданата стока за 1кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1кг. за същия период.

Извършена била проверка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи“, за внесените стоки с коректен код 5407820000, изнесени с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище, както стоката, подлежаща на остойностяване. Установено било, че митническата стойност, съобразена с чл.141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за стока № 30 „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 1м., ДЪЛЖИНА 580м.; ШИРИНА 2,2м., ДЪЛЖИНА 6510м. ПОЗ.42 РС=34”, е в размер на 10,61лв./кг. – декларирана и приета в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което е отхвърлена декларираната при вноса митническа стойност.

След извършен сравнителен анализ на база наличната в МИС информация за периода 13.08.2021г. – 13.12.2021г., не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки съгласно чл.1, § 2, т.4 от Регламент 2015/2447, поради което е прието, че в този случай МС следва да се определи въз основа на чл.74, § 2, буква б) от МК, съгласно чл.1, § 2, т.14 от Регламент 2015/2447 – а именно „договорната стойност на сходни стоки“.

Митническата стойност в размер на 10,61лв./кг. е определена по митническа декларация MRN 21BG004006062403R9/13.12.2021г., с вносител „Д. И. ЕООД, гр. Русе, за стока № 1: „Плат синтетика с ширина 150см. - 5690,00м.“, с код по ТАРИК 5407820000, 1072,40 кг. бруто, 1057,90кг. нето. Въз основа на тези данни, на основание чл.74, §2, буква б) МК е определена нова митническа стойност по процесната декларация за стока № 30, в размер на 19543,62лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 2965,78лв.

Първоинстанционният съд е приел, че в случай като процесния, когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството. На първо място, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и съответно да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност. На второ място, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали. В тази връзка съдът е посочил, че уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., по обединени дела C-29/13 и C-30/13. Според съда, тези императивни изисквания в случая не са спазени, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства. С писмо-искане рег.№ 32-404833/13.12.2021г. дружеството само е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл.188, буква б) от МК и чл.140, §1 от Регламента за прилагане, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Същевременно, изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, които принципно са необходими за прилагане на общите изисквания на чл.70 и чл.71 МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение. Едва след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за извършените разплащания, митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, но за същите дружеството не е надлежно уведомено и не му е предоставена възможност да изложи аргументи и представи доказателства за опровергаване на тези съмнения.

Първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че процесната стока „плат от памук и полиестер“ е част от фактура № EGK2021000000282/10.12.2021г. с доставчик EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция и митническа декларация MRN 21BG002002062418R0/13.12.2021г. за режим „Допускане за свободно обращение“. Процесната стока е на стойност 2410,60 EUR или 4714,72лв., а общата фактурна стойност е 80186,76 EUR или 156831,75лв. Във фактурата са изброени конкретни артикули, количества и техните единични цени, поради което неправилно е прието, че поради липсата на писмени допълнения към чл.6 и чл.8 от договора за определяне на единичните цени и индивидуалните отстъпки, не става ясно кои са договорените стоки и какви са ценовите граници на договореното количество. Експертизата е констатирала също, че декларираната стойност по процесната митническа декларация е 80186,76 EUR, както и че извършеното на 15.12.2021г. банково разплащане към доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, включва и стойността на процесната стока „плат от памук и полиестер“ в размер на 2410,60 EUR или 4714,72лв. Тази стока е заприходена в счетоводството на жалбоподателя, със стойност, съответна на посочената във фактурата. Въз основа на тези констатации, съдът е формирал извод за неоснователност на мотивите на митническите органи за наличие на съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите, отразени в издадените фактури, а от там и в коректността на декларираната митническа стойност по процесната декларация.

Неправилно според съда са интерпретирани и установените дублирани плащания, тъй като от заключението по ССЕ се установява, че всички плащания са обвързани с издадените от процесния доставчик фактури по основание и размер и няма плащания, които да надхвърлят посочените във фактурата стойности.

Първоинстанционният съд е приел, че митническото решение противоречи и на материалния закон, тъй като не е установено наличието на сходство между стоките по декларацията, използвана за база и тези по процесната декларация. Митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство между стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им. Съдът е приел, че в случая не е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на митническа стойност, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване. Същевременно, митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141, §1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно, не са обосновали приложената от тях стойност по вноса от третото лице.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав споделя подробно и обосновано мотивираните изводи на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процесното административно производство и за противоречие на митническото решение с материалния закон и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК не следва да ги повтаря.

Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на административното производство деклараторът не е бил запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната митническа стойност на стоките, за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения. Същевременно, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, съдът обосновано е приел за неоснователни и недоказани мотивите на митническите органи за наличие на основателни съмнения в коректността на декларираната митническа стойност по процесната декларация, въз основа на които са изключили методът по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническите задължения на дружеството.

Правилно административният съд е приел, че митническите органи не са установили и доказали наличието на сходство между стоките по митническата декларация, използвана за база и тези по процесната декларация. В административния акт единствено е посочен видът и стойността на стоки по митническа декларация на трето лице, които според описанието са от един вид с процесните – платове. Липсва обаче посочване на конкретни индивидуализиращи ги характеристики - съставни материали, качеството, търговската марка и др., което сочи на необоснованост на извода на митническите органи, че стоките по МД MRN 21BG004006062403R9/ 13.12.2021г., са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Допуснато е и нарушение на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, доколкото в случая митническите органи не са установили и обсъдили търговското равнище, на което се продават стоките по МД MRN 21BG004006062403R9/13.12.2021 г. Това обстоятелство е от съществено значение при определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение търговското равнище, на което се извършва продажба на стоките и количествата им, обуславят наличието на необходимост или не от корекция на сравнителната договорна стойност.

По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 720 лв. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му съответства с минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 569 от 25.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2633/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], сума в размер на 720 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА