ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2930

гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от И. А. Ч. касационно търговско дело № 20258003902049 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по подадена от ищците по делото Й. Д. С. и Р. Е. Ю., чрез адв. Н. Д., съвместна частна касационна жалба срещу Определение № 362 от 19.06.2025 г. по в. ч. т. д. № 280/2025 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение № 82 от 18.03. 2025 г., постановено по т. д. № 148/2022 г. на Окръжен съд – Добрич. С посоченото определение е оставено без уважение искането на ищците за възобновяване на производството по делото.

Оплакванията на частните касатори се основават на твърдението, че наказателното дело в Румъния, заради което е спряно производството, продължава почти 4 години, като все още не е изслушана автотехническа експертиза по делото на първа инстанция. С цел защита интересите на ищците се поддържа искането за възобновяване на производството по преките искове, основани на чл.432 ГПК.

Като значим за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е поставен въпросът: „Длъжен ли е първоинстанционният съд да спре производството по делото до приключване на наказателното такова на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК с оглед постановеното по Тълкувателно решение на ВКС, съгласно което само и единствено въззивният съд в гражданското производство би постановил недопустимо решение?“

Формално са посочени хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба - ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, представя писмен отговор, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ищците в производството, Варненският апелативен съд е приел за установено, че с влязло в сила определение № 370/30.12.2022г. първоинстанционният съд е спрял производството по т. д. № 148/2022г., образувано по предявени от Й. Д. С. и Р. Е. Ю. срещу ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД искове по чл.432 КЗ, до приключване на наказателно дело № 310/Р/2021 по описа на съда във Видела, Телеорман, Румъния, с влязъл в сила съдебен акт. По съображения, че решаването на образуваното срещу водача на МПС наказателно производство не е приключило, което представлява временна пречка за продължаване на производството по чл.432 КЗ, въззивният съд е приел, че предпоставката по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по т. № 148/2022г. по описа на ДОС не е отпаднала.

Настоящият съдебен състав намира следното по приложното поле на касационното обжалване:

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение /съответно определение/ се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че поставеният въпрос не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

По начина, по който е формулиран, въпросът не е включен в предмета на делото, съответно въззивният съд не е излагал мотиви. Същият е израз на несъгласието на частните касатори с постановеното от първоинстанционния съд определение за спиране на производството по делото, което обаче е относимо към правилността на влязлото в сила определение по чл.229, ал.1,т.4 ГПК. Предмет на обжалване е определението на въззивния съд, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд да възобнови спряното производство. Следователно, въпросът не съответства на решаващия за изхода на делото извод на въззивния съд, че не е отпаднала пречката, заради която е спряно производството по делото, а именно - приключване на наказателно дело № 310/Р/2021 по описа на съда във Видела, Телеорман, Румъния, с влязъл в сила съдебен акт, т. е. не е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отстъствието на надлежно заявена и обоснована от касаторите допълнителна предпоставка по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Формулирането на правен въпрос без посочване и обосноваване на конкретно основание за достъп до касационно обжалване от кръга на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК лишава касационната инстанция от възможността да извърши селекция на частната касационна жалба събразно уредените в процесуалния закон критерии и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 362 от 19.06.2025г. по в. ч.т. д. № 280/2025г. на Апелативен съд – Варна.

Определението е окончателно.