Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 5897/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „БГ Болкани“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [жк] [адрес], ап- 24 представлявано от управителя Т. Т., подадена чрез адв. А. Й., против решение №110/13.03.2023г., постановено по адм. дело №589/2022г. на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №З-15-250/01.12.2022г. на директора на ДГС Момчилград.
С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При изложени съображения се иска се отмяната му. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция инстанции.
Ответникът - Директора на ТП "Държавно горско стопанство Момчилград", в писмен отговор, излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска потвърждаването му.
Ответникът – „Йосилес“ЕООД чрез управителя Ю. Ю., чрез процесуалния си представител адв. В. Р., в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената касационна жалба. Иска се съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – „Л. П. ООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Д. Е. ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Б. Л. – 2020“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Еколес - 08“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – ЕТ „Алитранс - А. Шакир - И. Шакир“, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Мах 2000“ ООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Евролес-55“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Стил лес-77“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Маркони груп лес“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Антонис-06“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът - „Скай-2005“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „План Б 2022“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът – „Каров“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно, като не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд-Кърджали е било образувано по жалба на "БГ Болкани" ЕООД срещу заповед №З-15-250/01.12.2022г. на директора на ТП ДГС – Момчилград, с която „Д. Е. ООД е определено за купувач на дървесина, предмет на електронен търг 02680, с прогнозно количество в размер на 1527.00 куб. м., класирано на първо място, по предложена цена в размер на 235755.35 лв. без ДДС, потвърдена на 01.12.2022г. в 13:44:20 часа.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че съгласно заповедта за отриване на търга е предвидено, че същия следва да е „електронен търh с наддаване“ по чл. 74, ал.1 и ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /НУРВИДГТ, Наредбата/, а не „търг с явно наддаване“, както и че не е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 66, ал.2, т. 1 от НУРВИДГТ.
Административния съд не е споделил твърдението за обективна невъзможност на управителя на дружеството да потвърди началната цена на електронния търг, както и че е приел, че не представлява съществено нарушение допуснато от „Йосилес“ЕООД, довещо до отмяна на обжалвания административен акт, тъй като участника не е класиран от комисията по провеждане на електронния търг, съответно не е обявен за спечелил същия.
Първоинстанционния съд е приел за неоснователно твърдението, че внесената от дружеството гаранция за участие в търга неоснователно е задържана, тъй като поради непотвърждаване на началната цена на основание чл. 74г, ал. 3 от НУРВИДГТ, внесената гаранция за участие се задържа.
Решението е правилно.
Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил релевантните за производството факти и обстоятелства, обсъдил ги е в тяхната последователност и не е налице твърдението на касатора, че в съдебното решение са цитирани различни номера на заповеди. Правилно административния съд е установил, че заповедта, с която е открита процедурата не е посочено, че тръжната процедура е такава с явно наддаване, нито е неправно позоваване на разпоредбите на чл. 66, ал.1, т.1 от НУРВИДГТ, поради което правилно е приел, че е обявена продажба на стояща дървесина на кроен е такава чрез „електронен търг с наддаване“ по чл. 74, ал.2, т. 1 от Наредбата.
Неоснователено е твърдението на касатора, че административния акт не е мотивиран. Видно от заповед №З-15-250/01.12.2022г. на директора на ДГС Момчилград заповедта освен правното основание е цитиран и утвърдения протокол от работата на комисията от 01.12.2022 г., което по всички безпротиворечиви и константни правила в административноправната теория и практика означава излагане на мотиви в административния акт. Следователно няма нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както твърди касатора.
Следва изцяло да се сподели и обективирания в оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт извод за липсата на нарушение на материалния закон. Обосновано, съдът не е споделил твърдението за обективна невъзможност на представляващия дружеството да потвърди началната цена на електронния търг, тъй като последния е имал възможността да упълномощи свой представител, който да вземе участие в търга. Алтернативно същия е могъл да вземе участие в случай, че си е осигурил компютър, тъй като от представените по делото доказателства, в това число служебна бележка изх. №1027/06.12.2022г. на Районен съд – Ивайловград и Протокол от открито съдебно заседание проведено на 01.12.2022г. на РС-Ивайловград е видно, че съдебното заседание по анд №35/2022г. е проведено в 10.00ч., а съгласно заповед №З-15-212 от 10.11.2022г. на директор на ТП „ДГС Момчилград“ електронния търг с наддаване е бил определен да се проведе на 01.12.2022г. с начален час 12:00 часа в интернет платформата на ЮЦДП.
Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, относно извода на първоинстанционния съд за липсата на съществено нарушение от страна на комисията, че един от допуснатите участници не отговаря на изискванията на т.1.14 от заповедта за откриване на електронния търг. Съдът се е произнесъл правилно по отношение на констатираното в последствие нарушение от страна на участника „Йосилес“ ЕООД, че не отговаря на изискванията на т.1.14 от заповедта за откриване на електронния търг като обосновано преценил нарушението за несъществено, тъй като видно от доказателствата по делото дружеството не е обявено за спечелил електронния търг. Така допуснатото нарушение не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото съществено е само това нарушение на производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред органа въпрос. В случая тези признаци не са налице и доводите в касационната жалба са неоснователни.
По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация -„Йосилес“ ЕООД, искане за присъждане на разноски. Поради това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството възнаграждение в пълния размер от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ за делото пред настоящата инстанция, тъй като не е направено от касатора възражение за прекомерност.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело № 589/2022 г. на Административен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА "„БГ Болкани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [жк] [адрес], ап- 24, да заплати на „Йосилес“ ЕООД разноски по делото в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА