Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 5889/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. И. от гр. Вършец, приподписана от адвокат Н. Г., против Решение № 286 от 25.04.2023 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №247/2023 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и на административния акт.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Монтана, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Монтана е Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001 от 25.01.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Берковица, която е потвърдена с Решение №12-РД06-0003 от 24.02.2023 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Монтана, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закон за закрила на детето (ППЗЗДет), във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), детето Е. И. с родители К. И. и И. И. е насочено съм социална услуга в общността за срок от 10 месеца. Услугата е средносрочна и е била с продължителност от 25.01.2023 г. до 18.11.2023 г.

От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по повод на постъпил сигнал за образувано производство в Районен съд – Берковица с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) от И. И. срещу К. И.. По този повод, длъжностни лица от ДСП – Берковица са изготвили доклад за оценка на постъпилия сигнал № СИГ/Д-М-БЦ/76 от 21.10.2022 г. Впоследствие, на 18.11.2022 г. са изготвени Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, както и План за действие.

На 04.01.2023 г. К. И. е подала заявление за ползване на социална услуга, която да се ползва от нея и детето Е. И. в Център за обществена подкрепа гр. Берковица. Издадено е направление за ползване на социални услуги и е изготвен Доклад към направление за социални услуги.

Вследствие на това е издадена и оспорената Заповед № ЗД/Д-М-БЦ-001 от 25.01.2023 г. на директора на ДСП – Берковица, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет, детето Е. И. с родители К. И. и И. И. е насочено съм социална услуга в общността за срок от 10 месеца, като е изготвен Доклад към направление за социални услуги.

Заповедта е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Монтана, който с Решение №12-РД06-0003 от 24.02.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил обжалваната заповед.

Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е неправилно.

Оспорената пред административния съд заповед е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, според който, когато не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или съдебно решение. За да се приеме, че е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да е доказано алтернативно наличието на една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/родителите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки не са налице, тъй като не е нарушено правото на детето да поддържа лични отношения и преки контакти с двамата си родители.

Установява се, че в случая бащата И. И. не е отказвал осъществяването на лични контакти между детето и неговата майка, напротив контактът между майката и детето е регламентиран от него (Доклад към направление за социални услуги, л.41-43 от първоинстанционното дело). От съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства се констатира, че детето е привързано и към двамата си родители, а от друга страна с избора на социална услуга административният орган налага пътуване на малолетното дете от гр. Вършец до гр. Берковица за използването й. В конкретния случай, освен пътуването до друго населено място за ползване на социалната услуга, административният орган не е съобразил обстоятелството, че детето е ученичка в първи клас, което предполага целодневна форма на образование в СУ „И. В. гр. Вършец.

Съгласно § 1, т. 5 и т. 8 от ДР на ЗЗДет, „услуги“ по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 - 7 от Закона за социалните услуги - информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения и дневна грижа. По силата на ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет, закрилата на детето е определена като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете, при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване на най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Анализът на приетите за установени фактически обстоятелства, релевантни за правни спор, сочи, че детето Е. И. не е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като не съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психично, нравствено, интелектуално и социално развитие, не е нарушен и принципът на висшия интерес на детето, поради което не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ може след извършване на собствена преценка да издаде заповед за ползване на социални услуги. Още повече, че при издаване на оспорената заповед административният орган не е изследвал обстоятелството дали правото на детето да осъществява контакт и с двамата родители не е ограничено от неговия висш интерес, което право произхожда от член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 от Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на детето.

Направеният по-горе извод се обосновава от обстоятелството, че видно от представените по административната преписка данни има информация, че детето Е. И. и нейният баща И. И. са жертви на домашно насилие – психически и емоционален тормоз от страна на майката К. И.. Липсата на изложени от органа съображения в тази насока също не обосновават издаването на процесната заповед, както и приложимостта на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗЗДет.

По така поддържаните съображения оспорената пред административния съд заповед е незаконосъобразна поради наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК и като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение в противоречие с материалния закон. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, изречение първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 286 от 25.04.2023 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №247/2023 г., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-М-БЦ-001 от 25.01.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Берковица.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА