Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 5957/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. чрез процесуален представител срещу решение № 1990 от 27.03.2023 г., по административно дело № 11389/2022 г. от Административен съд -София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата на Славов против заповед № РД-15-01-98 от 21.11.2022 г. издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и искането му съдът да задължи изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да постанови заповед, с която да изпълни решение № 10238/14.11.2022г. на ВАС по адм. дело № 5081/2022 г. По наведените доводи за неправилност на решението като необосновано и поставено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на поисканото от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него, а разгледано по същество е правилно.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Решението е правилно.

Със заповед № РД-15-03-57/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на заеманата длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на лечебни заведения за болнична медицинска помощ“ към дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“ на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) считано от 17.11.2021 г. Заповедта е обжалвана и с решение № 636 от 07.02.2022 г. постановено по адм. дело 12353/2021 г. по описа на АССг е била отменена като незаконосъобразна, а с решение № 10238 от 14.11.2022 г. по адм. дело №5081/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), същото е оставено в сила.

В срока по чл. 122, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Славов с молба № 94-00-309/17.11.2022 г. е заявил желанието си да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, което е сторено видно от приложения по делото акт за встъпване в длъжност № УДС-59/29.11.2022 г. на заеманата от него длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на лечебни заведения за болнична медицинска помощ“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като се е явил в ИАМН и считано от 21.11.2022 г. е допуснат да изпълнява служебните си задължения.

Междувременно със заявление рег. № ЧР -167/21.11.2022 г. Славов е поискал от Изпълнителния директор на ИАМН да бъде преназначен на свободната длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ“

С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № РД-15-01-98/21.11.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАМН Славов е преназначен на основание чл. 82, ал.1 ЗДСл от длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на лечебни заведения за болнична медицинска помощ“ на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ“, с което заявление рег. № ЧР -167/21.11.2022 г. е удовлетворено.

Правилно и мотивирано АССг извежда извод за законосъобразност на заповед № РД-15-01-98/21.11.2022 г. издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с която И. С. е преназначен от отдел „Контрол на лечебните заведения за болнична медицинска помощ“ в отдел „Контрол на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ“, оставяйки позицията, ранга нивото и степента на основната месечна заплата същите.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административния орган е изпълнил решение № 10238 от 14.11.2022 г. по адм. дело № 5081/2022 г. по описа на ВАС, възстановявайки Славов на заеманата от него преди уволнението длъжност. Правилно административният съд извежда извод, че липсата на изричен акт на административния орган за възстановяване на жалбоподателя не се явява нарушение на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, както твърди Славов. Обжалваната заповед № РД-15-01-98/21.11.2022 г. не е част от производството по чл. 122 от ЗДСл, а е издадена на основание подаденото от Славов заявление с рег. № ЧР-167/21.11.2022 г., с което той моли да бъде преназначен на същата длъжност, но в друг отдел.

Настоящия съдебен състав споделя извода на АССг, че не е нарушена разпоредбата на чл. 122 ЗДСл, тъй като служителят е възстановен на предишна заемана от него длъжност в изпълнение на съдебното решение и по повод подаденото заявление от Славов, като в последствие служителят е преназначен с процесната заповед, за което е дал съгласие.

Решението е обосновано – съдът, въз основа на правилно установената от доказателствата фактическа обстановка аргументирано е изложил законосъобразни правни изводи.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1990/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 11389/2022 г. на Административен съд – София – град.

ОСЪЖДА И. С., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 100 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА