Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 5913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Д. П. от град Сливен за отмяна на влязло в сила Решение № 75 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 35/2023 г. на Административен съд – Сливен на основание чл. 239, т. 1 АПК.

В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането е приложено Постановление с изх. № 415 от 10.05.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура (РП) – Сливен за прекратяване на досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Според искателя постановлението на РП - Сливен е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски.

Ответникът - началникът на Районно управление (РУ) – Сливен при Областна дирекция (ОД) на МВР – Сливен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Моли да бъде отхвърлено и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Д. П. срещу Заповед № 23-1670-000048 от 19.01.2023 г. на началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо Пенчев e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решение № 75 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 35/2023 г. на Административен съд – Сливен не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване.

Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Искателят е представил Постановление с изх. № 415 от 10.05.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура – Сливен за прекратяване на досъдебно производство, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, като този извод е изведен от заключение по назначена химикотоксикологична експертиза. Съгласно това заключение в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от Д. П., не е установено наличие на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични вещества.

Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.03.2023 г. След влизането му в сила е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му.

По горните съображения искането за отмяна на Решение № 75 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 35/2023 г. на Административен съд – Сливен е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Д. П. срещу Заповед № 23-1670-000048 от 19.01.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила Решение № 75 от 23.03.2023 г. по адм. д. № 35/2023 г. на Административен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА