Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 5992/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение № 99 от 05.04.2023г., постановено по адм. д. № 481/2022г. Административен съд Русе, четвърти състав, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002 2.095 3285/24.03.2022Г., издаден от началник сектор проверки при ЦУ на НАП Варна, потвърден с решение № АУПДВ 102/29.04.2022г. на директора на ТД на НАП - Варна.

С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 050лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Варна, чрез процесуалния му представител Б. Г.. В същата се прави оплакване, че постановено решение на Административен съд Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество[Фирма 2], със седалище и адрес на управление: гр.Русе, [улица], [адрес], представлявано от управителя В. В., чрез своя процесуален представител адв.Д. Х. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С решението си Административен съд Русе е отменил по жалба на[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], [адрес], представлявано от управителя В. В., акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002 2.095 3285/24.03.2022Г., издаден от началник сектор проверки при ЦУ на НАП Варна, потвърден с решение № АУПДВ 102/29.04.2022г. на директора на ТД на НАП Варна, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, в размер на 47 704,77лв. , ведно с дължима лихва за периода 27.01.2021г. до 24.03.2022г. в размер на 4 723,01лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения административен акт издадените заповеди на министъра на здравеопазването за въведени противоепидемични мерки, подаденото заявление от[Фирма 2] за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, по две фази, с код на процедурата BG16RFOP002 2.095 3285 по първата фаза и BG16RFOP002 2.097 2688 по втората такава, , отпуснатата му безвъзмездна финансова помощ в размер на 26 223,86лв. по първата фаза и 22 888,06лв. по втората фаза на база деклариран оборот от затворени обекти; представените от дружеството декларации, че е запознат с условията за кандидатстване за помощта и условията за изпълнение, както и представения отчетен документ; заповедта на изпълнителния директор на НАП № З ЦУ 3473/01.12.2021г., с която е разпоредено извършване на проверка на конкретно посочени лица, изпратеното съобщение до жалбоподателя за резултатите от извършената проверка, изпратените от лицето пояснения /описани подробно на стр.4 5 от делото/, издадения акт за установяване на публично държавно вземане, проведеното административно оспорване. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта /стр.10 14 от решението/. Прието е, че оспореният акт е материално незаконосъобразен, като мотивите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Очертана е правната рамка за отпускана на помощта, като е дадено тълкуване и са възпроизведени разпоредбите на чл.26б от ЗМДВИП. В продължение е посочено, че изпълнителния директор на НАП е одобрил условия за кандидатстване и изпълнение /Условията/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002 2.095. Отбелязано е, че съгласно съдебната практика, Условията утвърдени като част от документите по чл.26,ал.1 ЗУСЕСИФ /сега /ЗУСЕФСУ/ са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. 2. Прието е, че между страните няма спор относно характера на дейността, която извършва дружество[Фирма 2], както и че същото отговаря на изискванията да бъде прието като микро, малко или средно предприятие. 2. Като спорен въпрос между страните съдът е определил дали при определяне на безвъзмездната помощ следва да се вземат предвид и периодите, през които дейността на жалбоподателя е била само ограничена, а не преустановена. 3. Прието е, че през относимия период жалбоподателят е извършвал дейност с код 56.10 дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, която е в обхвата на КИД, посочени в Условията и че така развиваната дейност е допустима за финансиране. Отбелязано е, че в оспорения АУПДВ е прието, че част от получената помощ следва да бъде възстановена поради това, че за периода след 21.12.2020г. дейността в обекта, намиращ се на територията на място за настаняване, не е била преустановена, съгласно заповедите на министъра на здравеопазването и са реализирани обороти. 4. Съдът е акцентирал, че в нормата на чл.26б, ал.1 ЗМДВИППП, на която се позовава административния орган, действително е предвидено, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя на предприятия, които в изпълнение на заповедта на министъра на здравеопазването са преустановили дейността си след 01.11.2020г. за срок до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността. Отбелязано е още, че независимо от законовия текст, с въведените с т.11.1, подточка 4 Условия, критериите за допустимост изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които е заявена подкрепа. 5. На отделен ред съдът е дал виждането си какво в случая следва да се разбира под ограничаване на дейността стр.13 14 от мотивите. 6. На база на това е изграден извод, че за периода от 22.12.2020г. до 31.03.2021г., в който е била ограничена дейността на дружеството, е следвало да бъде взет предвид при определяне на референтните периоди за предоставяне на исканата помощ и и реализираните през този период обороти, като допустими по смисъла на т.9 от Условията е следвало да намерят отражение при определяне на размера на дължимата безвъзмездна финансова помощ, част от която с оспорения акт се иска да бъде възстановена.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта, което обуславя неговата отмяна.

Решението на Административен съд Русе e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ТД на НАП Варна се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Ответното по касация дружество[Фирма 2] е подало заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по посочената процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, с код на процедурите BG16RFOP002 2.095 и BG16RFOP002 2.097 2688,, като му е отпуснатата безвъзмездна финансова помощ общо в размер на 49113,92лв. В последствие при извършена проверка е установено, че с оглед разпоредбата на чл. 26б, ал.1 ЗМДВИП дружеството следва да бъде подпомагано само в размер на 5 407,15лв, по първата фаза. Това е послужило на основание чл.26б, ал.5 ЗМДВИП да бъде издаден процесния акт за установяване на публично държавно вземане. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е незаконосъобразен и е отменил същия.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона.

В допълнение на изложеното и в отговор на оплакванията развити в касационната жалба, следва да бъде посочено следното:

Нормата на чл.26б, ал.1 ЗМДВИП, на която се позовава касатора, има следното съдържание : На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца.

В изпълнение на нея норма с Решение № 947/18.12.2020 г. на Министерския съвет на основание чл. 26б от ЗМДВИППП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е размер на 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер НАП. Със същото решение на МС НАП е определена за администратор на помощта по мярка Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Според приложението към т. 3 от решението на МС подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки.

Изпълнителния директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, представени и приети от първоинстанционния съд. В подточка 4 на т. 11. 1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условия за кандидатстване, е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-0718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности КИД 2008 Приложение 3 към условията, един от които 56 Ресторантьорство.

Във формуляра за кандидатстване за помощта АРРАН ГРУП ООД е поискал подпомагане по първа фаза за периода 29.10.2019г до 31.01.2020г. и за втора фаза от 01.02.2020г. до 31.03.2020г. Заявената дейност попада в код 56.10 Ресторантьорство, дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, посочен в подточка 4 на т. 11. 1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условия за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна.

Спорният въпрос между страните е дали дружеството има право на подпомагане за посочените периоди, изключая периода 27.11.2019г . 21.12.2019г.

При изграждане на своите изводи по спора правилно първоинстанционният съд се е позовал на подробните мотиви на Върховния административен съд в решение № 3808/20.04.2022 г. по адм. дело № 10164/2021 г. на ВАС и тълкуването в същото на т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване във фаза 1 и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, утвърдени със Заповед № З-ЦУ-1853/23.12.2020 г., които не следва да се преповтарят. Обосновано съдът е посочил, че засягане е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Същото тълкуване е направено и в решение № 3022 от 31.03.2022 г. по адм. д. № 10880/2021 г. на ВАС, решение № 7426 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 2591/2022 г. на ВАС, решение № 2974 от 21.03.2023 Г. по адм. д. № 151/2023 Г. на ВАС и други. Съгласно т.11 от Заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-677/25.11.2020 г. е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закон за туризма, каквито са и процесните посочени по горе обекти т. е. същите са неблагоприятно засегнати от въведените мерки.

Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСEФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), са влезли в сила. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът - да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на процесния АУПДВ. При тези факти се следва да извод, че процесният АУПДВ влиза в остро противоречие с един от основните принципи на административното право, заложен в чл.6,ал.1 АПК че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, Административен съд Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД на НАП Варна, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 000лв., съгласно представения на л. 23 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 99 от 05.04.2023г. на Административен съд Русе, ІV-ти състав, постановено по адм. д. № 481/2022г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на[Фирма 2], със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], [адрес], представлявано от управителя В. В., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 000 /три хиляди/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ